Стойчо Кацаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойчо Кацаров
български политик
Роден
Народен представител в:
XXXVIII НС   XXXIX НС   

Стойчо Тодоров Кацаров е български политик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юни 1964 г. в Дупница. Завършва политехническа гимназия Христо Ботев в родния си град през 1982 г. и медицина в Медицински университет - София. Специализира местно управление и здравен мениджмънт. Председател на Общинския съвет на Дупница през 1995 – 1996 г.

През 1997 г. отново е избран за народен представител в 38-ото Народно събрание от листата на Обединените демократични сили (ОДС). От 1997 до 1999 г. е Областен управител на Софийска област, а от април 1999 до 2001 г. е заместник-министър на здравеопазването. В неговия ресор попадат международното сътрудничество и европейската интеграция, лекарствената политика и специализираният здравноосигурителен надзор.

През 2001 г. е избран за народен представител в 39-о Народно събрание, отново от листата на ОДС. Член на Комисията по здравеопазването (2001 – 2005) и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (2004 – 2005). Завършва второ висше образование, специалност право, в Югозападния университет.

През 2004 г., след оттеглянето на група депутати начело с Иван Костов от Съюза на демократичните сили (СДС), е сред основателите на Демократи за силна България (ДСБ) и е избран за член на Националното ръководство на партията.

Ръководил е множество национални и международни проекти. Един от основателите на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и негов Председател.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]