Направо към съдържанието

Стокова фотография

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стокова снимка, обществено достояние, озаглавена „Жаба върху палмова клонка“

Стокова фотография (от английски: stock – „склад“, „наличност“, наричана също „складова“) е предлагането на снимки за специфични цели. Снимките се предлагат на публично достъпни платформи за търговия (световна борса за стокови снимки) и може да се използват като илюстрация или в реклами. Стоковите снимки могат да бъдат разрешени за използване (лицензирани) за различни цели. Издатели на книги, технически издателства, списания, рекламни агенции, режисьори, уебдизайнери, художници, интериорни декоратори, корпоративни творчески групи и т.н. се обръщат към банки със стокови снимки, за да използват изображения от тях в работата си. Индустрията на стоковата фотография, която започва да набира популярност през 20-те години на миналия век,[1] е създала модели, включващи традиционната макростокова фотография,[2] средностокова фотография[3] и микростокова фотография.[4] Традиционните стокови агенции таксуват от няколкостотин до няколко хиляди щатски долара за изображение, докато микростоковата фотография може да се продава за около 0,25 щатски цента.[4] Професионалните стокови фотографи традиционно предоставят своите изображения на една или повече стокови агенции на договорна (комисионна) основа.[1] Стоковите агенции могат също да приемат висококачествени снимки на любители фотографи, изпратени онлайн.[5]

Темите на стоковите снимки са най-различни. Традиционни агенции за стокови снимки са RobertStock, Bettman Archive в Ню Йорк[1] ​​и Hulton Archive в Обединеното кралство,[6] наред с много други.[7] През 90-те години на миналия век компании като Photodisc в Сиатъл, Вашингтон, започват да продават CD-ROM дискове с пакети от изображения, ставайки пионер в безплатната лицензна система във време, когато лицензирането за еднократно използване е норма в стоковата индустрия.[7] Между 1990 г. и средата на 2000 г. настъпва голяма консолидация сред агенциите за стокови снимки,[8][9] особено чрез Corbis и Getty Images.[1] Ранната микростокова компания iStockphoto е основана през май 2000 г.,[10] последвана от компании като Dreamstime,[11] fotoLibra,[12][13] Can Stock Photo,[14] 123RF, Shutterstock, JumpStory и Adobe Stock.[15] Колекциите от стокови изображения се наричат различно – фотосток, фотоархив, фотобиблиотека, имиджбанка или фотобанка.

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Стоковата фотография се отнася до доставката на снимки, които често са лицензирани за специфични цели, като например публикуване на списания или правене на брошури.[16] Според The New York Times от 2005 г. повечето дизайнери на корици на книги предпочитат агенциите за стокова фотография пред фотографите, за да си спестят част от разходите. Освен това издателите могат да купуват снимки на изключителна или неизключителна основа.[17]

Установените модели на стокова фотография включват:

  • Макростокова: скъпа и изключителна стокова фотография, известна още като традиционна стокова фотография;[2]
  • Средностокова: Стокова фотография на цена между микро- и макростоковата, която често се използва онлайн;[3]
  • Микростокова: На ниски цени и за всички. В конкуренция с традиционните агенции микростоковата фотография е сравнително нов модел на стокова фотография, който се предлага чрез агенции, които продават изображения на по-ниски цени, но в по-голям обем, даже и безплатно.[4]

Според The ​​New York Times, конвенционалните агенции за снимки таксуват от няколкостотин до няколко хиляди американски долара на изображение и „основават таксите на публикувания размер на изображението, тиража и други фактори“. Микростоковите снимки може да се продават евтино – само за 0,25 цента. Професионалните стокови фотографи традиционно предоставят своите изображения на една или повече стокови агенции на договорна основа, с определена комисионна и определен срок на договора. Обикновено се предполага, че 30 до 50 % от цената е за фотографа, въпреки че в началото на стоковата фотографска индустрия таксите обикновено са били поделяни наполовина между агенцията и автора.[1]

Видове лицензи за стокови снимки

[редактиране | редактиране на кода]

Public domain

[редактиране | редактиране на кода]

В областта на фотографията и графиката публично достояние (англ. Public domain) означава, че изображението е свободно за използване без закупуване на лиценз и може да се използва за търговски или лични цели. Произведения, които са обществено достояние, са тези, чиито изключителни права на интелектуална собственост са изтекли,[18] изгубени са[19] или са неприложими.[20]

Royalty-free

[редактиране | редактиране на кода]

В областта на фотографията и илюстрациите безвъзмездният лиценз (англ. Royalty-free) се отнася до лиценз за авторски права, при който потребителят има право да използва снимката без ограничения въз основа на еднократно плащане на лицензодателя. Следователно потребителят може да използва изображението в няколко проекта, без да се налага да закупува допълнителни лицензи. Безвъздмездните лицензи не могат да се предоставят на изключителна основа. В стоковата фотография Royalty-free е един от най-разпространените лицензи, който понякога се противопоставя на лицензите Rights Managed и често се използва в бизнес моделите за абонаментна или микростокова фотография.[21]

Rights Managed

[редактиране | редактиране на кода]

Управляеми права (англ. Rights Managed) в стоковата фотография (понякога наричано „лицензирани изображения“) се отнася до лиценз за авторски права, който, ако бъде закупен от потребител, позволява еднократното използване на снимката, както е посочено в лиценза. Ако потребителят иска да използва снимката за други цели, е необходимо да закупи допълнителен лиценз. Лицензите Rights Managed могат да бъдат предоставени на неизключителна или изключителна основа. В стоковата фотография Rights Managed е един от двата най-разпространени вида лиценз заедно с безвъзмездния; абонаментната и микростоковата фотография са бизнес модели, често бъркани като отделни видове лицензи (и в двата случая се използва безвъзмездният (Royalty-free) вид лиценз).[22][23]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д R. Peres, Michael. The Focal Encyclopedia of Photography: Digital Imaging, Theory and Applications, History, and Science // Taylor & Francis, 2007. ISBN 9780240807409. Посетен на 2016-03-14. page 351
  2. ↑ а б Traditional Stock Agencies // budgetstockphoto.com. Архивиран от оригинала на 2016-03-17. Посетен на 2016-03-14.
  3. ↑ а б Grunbaum, Rami. Co-founder of Getty Images steps down as CEO // The Seattle Times. March 13, 2015. Архивиран от оригинала на 2016-08-15. Посетен на 2016-07-15.
  4. ↑ а б в Eric A. Taub, "When Are Photos Like Penny Stocks? When They Sell" Архив на оригинала от 2021-02-25 в Wayback Machine., New York Times, June 5, 2007
  5. ↑ Garber, Megan. The Tao of Shutterstock: What Makes a Stock Photo a Stock Photo? // The Atlantic. May 18, 2012. Архивиран от оригинала на 2021-12-30. Посетен на 2016-07-16.
  6. ↑ Hulton|Archive – History in Pictures Архив на оригинала от 2013-05-27 в Wayback Machine. History of Picture Post by the Archive Curator Sarah McDonald, 15/10/04. Accessed March 2008
  7. ↑ а б A Brief History of Stock Photography // alamy.com, June 16, 2015. Архивиран от оригинала на 2016-08-07. Посетен на 2016-03-14.
  8. ↑ Heron, Michal. How to Shoot Stock Photos That Sell. 3. Allworth Communications, 2001. ISBN 978-1-58115-087-2. с. 16.
  9. ↑ Heron, Michal. Digital Stock Photography: How to Shoot and Sell. Allworth Communications, 2007. ISBN 978-1-58115-484-9. с. 8.
  10. ↑ Kim Peterson, "Microstock photography represents a new business model", Seattle Times, May 28, 2007
  11. ↑ Gibson, Steve. Dreamstime Site Review // Microstock Insider. April 13, 2008. Архивиран от оригинала на August 2, 2012. Посетен на July 19, 2012.
  12. ↑ Basheera, Khan. fotoLibra gets it picture perfect // i.t.wales. 9 June 2004. Архивиран от оригинала на 6 February 2012. Посетен на 21 March 2012.
  13. ↑ New Approach Brings Down Picture Buying Costs // creativematch. 16 June 2005. Архивиран от оригинала на 27 August 2016. Посетен на 21 March 2012.
  14. ↑ About Can Stock Photo // Can Stock Photo. Архивиран от оригинала на 2015-08-31. Посетен на 2015-08-28.
  15. ↑ Levine, Robert. Photo wars: A $2 billion business gets rough // CNN Money. April 4, 2007. Архивиран от оригинала на October 5, 2012. Посетен на July 19, 2012.
  16. ↑ Struck, Amos. What Does Stock Photography Mean? // April 20, 2021. Архивиран от оригинала на May 23, 2022. Посетен на May 31, 2022.
  17. ↑ Newman, Andrew Adam. With Covers, Publishers Take More Than Page From Rivals // The New York Times. July 7, 2005. Архивиран от оригинала на 2019-12-23. Посетен на 2016-07-15.
  18. ↑ Boyle, James. The Public Domain: Enclosing the Commons of the Mind. CSPD, 2008. ISBN 978-0-300-13740-8. с. 38. Архивиран от оригинала на 2023-04-12. Посетен на 2023-03-23.
  19. ↑ Graber, Christoph B., Nenova, Mira B. Intellectual Property and Traditional Cultural Expressions in a Digital Environment. Edward Elgar Publishing, 2008. ISBN 978-1-84720-921-4. с. 173. Архивиран от оригинала на 2023-05-15. Посетен на 2023-03-23.
  20. ↑ unprotected Архив на оригинала от 2016-03-02 в Wayback Machine. on bitlaw.com
  21. ↑ Peres, Michael R. The Focal encyclopaedia of photography: digital imaging, theory and applications, history, and science. Focal Press, 2007. ISBN 978-0-240-80740-9. с. 352–353.
  22. ↑ Peres, Michael R. The Focal encyclopaedia of photography: digital imaging, theory and applications, history, and science. Focal Press, 2007. ISBN 978-0-240-80740-9. с. 352.
  23. ↑ Umlauf, Taylor. See Vince Vaughn's Stock Photos With 'Unfinished Business' Cast // The Wall Street Journal. March 4, 2015. Архивиран от оригинала на 2015-09-09. Посетен на 2016-03-14.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Стокова фотография
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стокова_фотография&oldid=12456202“.