Стоманен пакт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Подписване на Стоманения пакт

Германско-италианският договор за съюз и дружба е подписан в Берлин на 22 май 1939 г. Известен е още като Стоманения пакт (на немски: Stahlpakt, на италиански: Patto d'Acciaio).

Той е споразумение между нацистка Германия и фашистка Италия в навечерието на началото на Втората световна война. От Германия подписва министърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп, а от Италия - министърът на външните работи Галеацо Чано. На подписването присъстват Адолф Хитлер и Бенито Мусолини.

Стоманеният пакт продължава идеите на Антикоминтерновия пакт във вид на двустранни ангажименти между Германия и Италия. Потвърждава съюза на двете държави и тяхната взаимопомощ в случай на война. Предвижда и икономическо сътрудничество. Заедно с пакта и към него е подписан таен допълнителен протокол.

Съдържание на договора[редактиране | редактиране на кода]

Пакт за съюз и дружба между Германия и Италия

Немският Райхсканцлер и

негово величество кралят на Италия, Албания и император на Етиопия

считат настоящия момент за подходящо време, за да укрепят с тържествен пакт тесните отношения, дружба и сплотеност, които са установен между национал-социалистическа Германия и фашистка Италия.

След като за вечни времена е установена граница между Германия и Италия и е създаден съвместен мост за взаимна помощ и и поддръжка, двете правителства признават отново своята отговорност за политиката, която по-рано е уговорена и основните и цели и която се проявява успешно както за съдействие на интересите на двете страни, така и за осигуряване на мира в Европа.

Твърдо свързани с вътрешното родство на техния мироглед и обширната солидарност на интересите един спрямо друг, немският и италианският народ са решени в бъдеще рамо до рамо с обединени сили да действат са осигуряване на жизнено пространство и за поддържане на мира.

При това от показания им от историята път Германия и Италия искат в центъра на световното безпокойство и разложение да служат на задачата да гарантират основите на европейската култура.

За да установят тези принципи съгласно договора, бяха назначени:

От немския райсканцлер, райхминистърът на външните работи, господин Йоахим фон Рибентроп. От негово величество краля на Италия, Албания и император на Етиопия, министъра на външните работи, граф Галеацо Чано ди Кортелацо, които след обмяна на признати в добра и принадлежаща форма пълномощия се договориха за следващите определения:

Член I

Договорящите се страни постоянно остават в контакт една с друга, за да се договарят за всички общи интереси или по въпроси отнасящи се до общоевропейското положение.

Член II

Ако общите интереси на договарящите се страни се заплашва от международни събития от какъвто и да било вид, те без отлагане и след съвещание за съблюдаване на тези интереси предприемат необходимите мерки.

Ако безопасността или други жизнени интереси на една от договарящите се страни се заплашват от външна страна, другата страна ще оказва на намиращата се под заплаха заплашена част пълна политическа и дипломатическа поддръжка, за да се отстрани тази заплаха.

Член III

Ако, въпреки желанието и надеждите на договарящите се страни, една от тях попадне във военни усложнения с друга власт или власти, другата договаряща страна веднага ще застане на нейна страна като съюзник и ще я поддържа с всички военни сили по суша, море и въздух.

Член IV

За да обезпечат бързото прилагане на взетите в Член III съюзни задължения в дадения случай, правителствата на договарящите се страни ще задълбочават сътрудничеството във военната област и военната икономика.

По същия начин двете правителства ще се информират за реда за друго практическо провеждане на определените от този пакт необходими мерки.

Двете правителства образуват постоянни комисии по целите от абзац 1 и 2, които са подчинени за управление от министрите на външните работи.

Член V

Договарящите се страни се задължават сега в случай на война да сключват примирие и мир само при пълно взаимно съгласие.

Член VI

Двете договарящи се страни осъзнават значението, което имат общите отношения към дружелюбните им власти. Те са решени да поддържат тези отношения и в бъдещето в съвместно да формулират единогласни интереси, които те свързават с тези власти.

Член VII

Този пакт влиза в сила веднага след неговото пописване. Двете договарящи се страни се съгласяват да установят първи период на неговото действие на 10 години. Те ще се договарят до изтичане на срока за продължаване действието на пакта.

Упълномощените подписаха и подпечатаха този пакт.

Изготвен в екземпляри на немски и италиански език, които имат равносилно значение.

Берлин, 22 май 1939 г. в XVII-та година от фашистката ера.

Йоахим фон Рибентроп

Галеацо Чано

Източници[редактиране | редактиране на кода]