Стоманолеярен завод (Раковски)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Стоманолеярен завод“
Former steel foundry, Rakovski, Bulgaria.JPG
Изглед към завода от автомагистрала „Тракия“, 2019 г.
Основана 1982 г.
Закрита 1996 г.
Седалище Раковски, България
Продукти стоманени отливки
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.224° с. ш. 25.0104° и. д.
Местонахождение

„Стоманолеярният завод в град Раковски“ е едно от най-големите металургична предприятия в Пловдивско през 1980-те години.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 19 август 1979 г. започва стоежът на Стоманолеярен завод в покрайнините на село Шишманци в Община Раковски като национален строителен обект с руско и западногерманско оборудване. На 14 юни 1982 г. в чест на 100-годишнината от рождението на Георги Димитров е завършен и пуснат в действие. Направената първа отливка в завода е монтирана на площад „Девети септември“ в град Раковски.[1]

Още през 1979 г. в СПТУ „Петър Парчевич“ в Раковски се открива специалност за нуждите на завода – „Оператор топлаобработка на металите“. Над 80 леяри са изпратени на обучение в Чехословакия. Заводът става причина бивши жители на село Шишманци да се завърнат да живеят в селото, където започва и строителство на жилищни блокове и общежитие за работници. До промените след 1989 г. в завода работят около 140 инженери и специалисти, а общият брой на заетите в производството достига малко под 5 хил. души (до 2300 души на смяна).

Основните мощности на завода включват осем електродъгови пещи и две поточни линии. Към тях като спомагателни са изградени парна електроцентрала с шест котела, ремонтно-механични цехове, дърводелен цех, цех за боядисване, кислородна станция, нафтови и газово стопанства, газоочистка, заводски автотранспорт, пожарна и здравна служба. Освен пещите и поточните линии, основният корпус включва помощни съоръжения, складове и противобомбено убежище за цяла смяна на завода. Заводът е бил свързан с жп линия до гара Белозем.

Заводът снабдява със стоманени и мангановосплавни отливки редица военно-стратегически направления на българската индустрия през втората половина на 1980-те. От специализираната продукция заводът произвежда вериги с гумено-метални шарнири, метални корпуси за различни видове бомби и др. От гражданската продукция - различни детайли за автомобилните и тракторните заводи (например, предни главини за Шкода-Мадара).

Производството на завода е базирано изцяло на отпадачна и вносна суровина, което прави продукцията му неконкурентноспособна след преминаване на българската индустрия към пазарна икономика, загубата на военни пазари и разпадането на СИВ. През 1996 г. заводът е обявена в несъстоятелност. Десет години по-късно върху част от територията на завода са построени Сметопреработвателен завод и Фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 3 МВт.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров Б., Миналото на град Раковски, София, 1989 г.
  2. Шишманци от възникването му до днес