Стопанска академия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стопанска академия „Димитър А. Ценов“
D. A. Tsenov Academy of Economics in Svishtov,Bulgaria.jpg
Девиз „Традиции и иновации“
Основаване 1936 г.
Вид държавен
Ректор доц. Иван Марчевски
Местоположение Свищов, България
Уебсайт uni-svishtov.bg
Map of Svishtov.png
43.6207° с. ш. 25.3441° и. д.
Свищов
Местоположение в Свищов
Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Общомедия

Стопанска академия „Д. А. Ценов“ е водеща образователно-научна и културна институция в Република България.

Висшето училище носи следните имена (винаги с името на основния си дарител Димитър Апостолов Ценов)[1]:

  • от 1936 г.: Висше търговско училище „Д. А. Ценов“;
  • от 1945 г.: Висше училище за стопански и социални науки „Д. А. Ценов“;
  • от 1952 г.: Висш финасово-стопански институт „Д. А. Ценов“;
  • от 1995 г.: Стопанска академия „Д. А. Ценов“.

Във висшето училище работят над 200 професори, доценти, асистенти и сътрудници. Те обучават над 6 000 български и чуждестранни студенти в редовна, задочна и дистанционна форма.

Съвместно с други висши училища Стопанската академия участва в проекти по програми на Европейския съюз, в проекти на международни фондове за научни изследвания, в междууниверситетски мрежи за обучение и многонационални проекти за висше образование.

Измежду възпитаниците на СА „Д. А. Ценов" през изминалите години са водещи финансисти и банкери, експерт-счетоводители, застрахователи, мениджъри, търговци, информатици, маркетолози, анализатори, плановици и статистици[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на Висшето търговско училище в Свищов има своите корени във възрожденската история на града. През Възраждането градът се утвърждава като важен търговски център, в който избуяват кълновете на богати просветни и културни институции. Градът е огнище на дарителски традиции в полза на народния възход. Прогресивни търговци и интелигенти лелеят съкровена мечта Свищов да мери икономически, културен и духовен ръст с най-ценното в Европа.[3]

Това разгаря още по-силно парещата жар за обновяване. „Великият пламен“ на любородието, възрожденският ентусиазъм раждат благородната дарителска традиция за нуждите на образованието. В „Цариградски вестник“ от юли 1858 г. четем: „... как се слави Свищов град, както наричат столица на учението в България!“ Между имената на дарителите се откроява Димитър Апостолов Ценов с неоценим принос за града и за България.[3]

На 8 ноември 1936 г. в Наредба-закон, подписана от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Д. А. Ценов“ с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки.“ (Държавен вестник, бр. 200, 5.09.1936 г.).[3]

Стопанска академия

Бележити личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър А. Ценов

Свищовецът Димитър Ценов е духовна рожба на Възраждането. Неговата личност се откроява между възрожденските дейци с човешки и граждански добродетели: скромност и честност, мечтателност и прагматизъм, многостранни интереси и богата култура, трудолюбие, мъдрост и несломима Воля, родолюбие, нравствен аристократизъм и хуманност[4].

Паметник на Димитър Ценов

Димитър Ценов създава мащабна и блестяща стопанска кариера като предприемач, търговец, акционер и има сериозен принос за изграждане стопанските основи на новоосвободена България. Той е авторитетна личност с европейска известност. Поддържа делови отношения с Австро-Унгария, Германия, Франция, САЩ и получава национални и чуждестранни (Австрия, Германия) правителствени отличия за граждански заслуги[4].

Венец на трудовия и граждански подвиг на Димитър Апостолов Ценов е дарението за откриване и поддържане на Висше търговско училище в Свищов. На 1 септември 1912 г. родолюбецът завещава на родния град цялата си собственост: пари, ценни книжа, недвижими имоти. В завещанието четем:

„Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал“[4].
Проф. Димитър Бъров (1887 – 1961)

Димитър Бъров е първият ректор на Висшето търговско училище в Свищов. Той е един от изпълнителите на завещанието. Завършва право във Франция и 15 години работи като ректор, организатор, преподавател и научен труженик с амбицията да създаде училище от европейски тип със здрави научни и преподавателски традиции.[5]

Акад. Георги Данаилов (1872 – 1939)

Заедно с проф. Бъров, Георги Данаилов ревностно съдейства за осъществяване на Завещанието. Учил в Русия, Германия, Австрия, той работи всеотдайно като помощник на ректора, преподавател и изследовател. Георги Данаилов е учен с европейско признание.[5]

Проф. Господин Тошев (1893 – 1974)

Господин Тошев учи в Париж, Марсилия и Берлин. Той е секретар на Комисията за реализиране на дарението в Свищов. От 1936 г. е преподавател и незаменим помощник на първия ректор. Проф. Тошев е високообразована колоритна личност с богата култура, учен от европейска величина и работи за утвърждаване на Висшето търговско училище като образец на академичност.[5]

Акад. проф. Иван Стефанов (1899 – 1980)

Иван Стефанов завършва висшето си образование в Хумболтовия университет в Германия с докторат по статистика. От 1937 г. работи във Висшето търговско училище и има изключителни заслуги за формиране на европейски университетски стил на преподавателска и научноизследователска дейност.[5]

Акад. проф. Атанас Бешков (1896 – 1964)

Атанас Бешков получава висше търговско образование в Германия и завършва с отличие Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност география. От 1937 г. е назначен във Висшето търговско училище. Той е ревностен радетел за развитието и укрепването авторитета на училището, пример за свързване на теорията с практиката.[5]

Проф. Васил Ранков (1905 – 1979)

Васил Ранков завършва висше образование в Германия и работи във Висшето търговско училище от 1938 г. Той е учен с многостранни интереси и богат научен потенциал, съдейства за създаване на Свищовската школа в областта на икономическата наука.[5]

Член-кор. проф. Тодор Владигеров (1898 – 1977)

Тодор Владигеров учи и получава научна степен „доктор по стопанските и социални науки“ в Германия, обогатява научната си подготовка в Париж, работи десет години в Хумболтовия университет и още от 1938 г. пренася европейски стил на работа в новосъздаденото висше училище в Свищов. Инициатор е за създаването на първото в България икономическо списание „Народостопански архив“ и е негов редактор. Проф. Владигеров създава катедра „Политическа икономия“ като образцов научен център.[5]

Акад. Никола Михов (1877 – 1952)

Родоначалникът на българската библиография получава висше образование във Виена и Брюксел. Той е ерудирана личност с енциклопедични знания. Две десетилетия обогатява научната си и естетическа култура в библиотеките на Европа. Плодотворни са 14-те му години дейност във висшето училище в Свищов. Акад. Михов урежда библиотеката на Висшето търговско училище по европейски образец, проявява се като отзивчив и полезен наставник на младите кадри при техните научни изследвания.[5]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Структурата на висшето училище включва 4 факултета, 19 катедри, Института за научни изследвания, Академичната библиотека, управленски и обслужващи звена, студентски кампус.

Факултети:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стопанска академия „Димитър А. Ценов” – вековна мечта и настояща реалност – в сайта на СА, 31.08.2012 г.
  2. Мисия на Стопанската академия, сайт на Стопанска академия
  3. а б в История на Стопанска академия, сайт на Стопанска академия
  4. а б в Дарителят на Стопанска академия, сайт на Стопанска академия
  5. а б в г д е ж з Бележити личности в Стопанска академия, сайт на Стопанска академия ((bg))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]