Стопанска академия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стопанска академия „Димитър А. Ценов“
Висше търговско училище „Д. А. Ценов“
D. A. Tsenov Academy of Economics in Svishtov
Девиз „Традиции и иновации“
Основаване 1936 г.
Вид държавен
Ректор Проф. д-р. Марияна Божинова
Местоположение Свищов, Велико Търново, Flag of Bulgaria.svg България
Сайт uni-svishtov.bg
Map of Svishtov.png
43.6207° с. ш. 25.3441° и. д.
Свищов
Местоположение в Свищов
Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Общомедия

Стопанска академия „Д. А. Ценов“ е водеща образователно-научна и културна институция в Република България.

Висшето училище носи следните имена (винаги с името на основния си дарител Димитър Апостолов Ценов)[1]:

  • от 1936 г.: Висше търговско училище „Д. А. Ценов“;
  • от 1945 г.: Висше училище за стопански и социални науки „Д. А. Ценов“;
  • от 1952 г.: Висш финасово-стопански институт „Д. А. Ценов“;
  • от 1995 г.: Стопанска академия „Д. А. Ценов“.

Във висшето училище работят над 180 професори, доценти, асистенти и сътрудници. Те обучават над 6000 български и чуждестранни студенти в редовна, задочна и дистанционна форма.

Съвместно с други висши училища, Стопанската академия участва в проекти по програми на Европейския съюз, в проекти на международни фондове за научни изследвания, в междууниверситетски мрежи за обучение и многонационални проекти за сътрудничество и изграждане на капацитет в областта на висшето образование.

Измежду възпитаниците на СА „Д. А. Ценов" през изминалите години са водещи финансисти и банкери, експерт-счетоводители, застрахователи, мениджъри, търговци, информатици, маркетолози, контрольори, анализатори, плановици и статистици[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на Висшето търговско училище в Свищов има своите корени във възрожденската история на града. През Възраждането градът се утвърждава като важен търговски център, в който избуяват кълновете на богати просветни и културни институции. Градът е огнище на дарителски традиции в полза на народния възход. Прогресивни търговци и интелигенти лелеят съкровена мечта Свищов да мери икономически, културен и духовен ръст с най-ценното в Европа.[3]

Това разгаря още по-силно парещата жар за обновяване. „Великият пламен“ на любородието, възрожденският ентусиазъм раждат благородната дарителска традиция за нуждите на образованието. В „Цариградски вестник“ от юли 1858 г. четем: „... как се слави Свищов град, както наричат столица на учението в България!“ Между имената на дарителите се откроява Димитър Апостолов Ценов с неоценим принос за града и за България.[3]

На 8 ноември 1936 г. в Наредба-закон, подписана от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Д. А. Ценов“ с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки.“ (Държавен вестник, бр. 200, 5.09.1936 г.).[3]

Стопанска академия

Бележити личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър А. Ценов

Свищовецът Димитър Ценов е духовна рожба на Възраждането. Неговата личност се откроява между възрожденските дейци с човешки и граждански добродетели: скромност и честност, мечтателност и прагматизъм, многостранни интереси и богата култура, трудолюбие, мъдрост и несломима Воля, родолюбие, нравствен аристократизъм и хуманност[4].

Паметник на Димитър Ценов

Димитър Ценов създава мащабна и блестяща стопанска кариера като предприемач, търговец, акционер и има сериозен принос за изграждане стопанските основи на новоосвободена България. Той е авторитетна личност с европейска известност. Поддържа делови отношения с Австро-Унгария, Германия, Франция, САЩ и получава национални и чуждестранни (Австрия, Германия) правителствени отличия за граждански заслуги[4].

Венец на трудовия и граждански подвиг на Димитър Апостолов Ценов е дарението за откриване и поддържане на Висше търговско училище в Свищов. На 1 септември 1912 г. родолюбецът завещава на родния град цялата си собственост: пари, ценни книжа, недвижими имоти. В завещанието четем:

„Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал“[4].
Проф. Димитър Бъров (1887 – 1961)

Димитър Бъров е първият ректор на Висшето търговско училище в Свищов. Той е един от изпълнителите на завещанието. Завършва право във Франция и 15 години работи като ректор, организатор, преподавател и научен труженик с амбицията да създаде училище от европейски тип със здрави научни и преподавателски традиции.[5]

Акад. Георги Данаилов (1872 – 1939)

Заедно с проф. Бъров, Георги Данаилов ревностно съдейства за осъществяване на Завещанието. Учил в Русия, Германия, Австрия, той работи всеотдайно като помощник на ректора, преподавател и изследовател. Георги Данаилов е учен с европейско признание.[5]

Проф. Господин Тошев (1893 – 1974)

Господин Тошев учи в Париж, Марсилия и Берлин. Той е секретар на Комисията за реализиране на дарението в Свищов. От 1936 г. е преподавател и незаменим помощник на първия ректор. Проф. Тошев е високообразована колоритна личност с богата култура, учен от европейска величина и работи за утвърждаване на Висшето търговско училище като образец на академичност.[5]

Акад. проф. Иван Стефанов (1899 – 1980)

Иван Стефанов завършва висшето си образование в Хумболтовия университет в Германия с докторат по статистика. От 1937 г. работи във Висшето търговско училище и има изключителни заслуги за формиране на европейски университетски стил на преподавателска и научноизследователска дейност.[5]

Акад. проф. Атанас Бешков (1896 – 1964)

Атанас Бешков получава висше търговско образование в Германия и завършва с отличие Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност география. От 1937 г. е назначен във Висшето търговско училище. Той е ревностен радетел за развитието и укрепването авторитета на училището, пример за свързване на теорията с практиката.[5]

Проф. Васил Ранков (1905 – 1979)

Васил Ранков завършва висше образование в Германия и работи във Висшето търговско училище от 1938 г. Той е учен с многостранни интереси и богат научен потенциал, съдейства за създаване на Свищовската школа в областта на икономическата наука.[5]

Член-кор. проф. Тодор Владигеров (1898 – 1977)

Тодор Владигеров учи и получава научна степен „доктор по стопанските и социални науки“ в Германия, обогатява научната си подготовка в Париж, работи десет години в Хумболтовия университет и още от 1938 г. пренася европейски стил на работа в новосъздаденото висше училище в Свищов. Инициатор е за създаването на първото в България икономическо списание „Народостопански архив“ и е негов редактор. Проф. Владигеров създава катедра „Политическа икономия“ като образцов научен център.[5]

Акад. Никола Михов (1877 – 1952)

Родоначалникът на българската библиография получава висше образование във Виена и Брюксел. Той е ерудирана личност с енциклопедични знания. Две десетилетия обогатява научната си и естетическа култура в библиотеките на Европа. Плодотворни са 14-те му години дейност във висшето училище в Свищов. Акад. Михов урежда библиотеката на Висшето търговско училище по европейски образец, проявява се като отзивчив и полезен наставник на младите кадри при техните научни изследвания.[5]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Структурата на висшето училище включва 4 факултета, 18 катедри, Института за научни изследвания, Академичната библиотека, управленски и обслужващи звена, студентски кампус.

Факултети:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стопанска академия „Димитър А. Ценов” – вековна мечта и настояща реалност – в сайта на СА, 31.08.2012 г.
  2. Мисия на Стопанската академия, сайт на Стопанска академия
  3. а б в История на Стопанска академия, сайт на Стопанска академия
  4. а б в Дарителят на Стопанска академия, сайт на Стопанска академия
  5. а б в г д е ж з Бележити личности в Стопанска академия, сайт на Стопанска академия

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Образование“         Портал „Образование          Портал „Икономика“         Портал „Икономика          Портал „България“         Портал „България