Икономика на Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стопанство на Бразилия)
Икономика на Бразилия
Ранг7-о място (ППС и номинален)
ВалутаБразилски реал (BRL)
Фискална годинаКалендарна година
Търговски организацииСъюз на южноамериканските нации, СТО, Меркосур, Г-20
Статистика
БВП2,425 трилиона долара (номинален) (2012) 2,363 трилиона долара (ППС) (2012)
Ръст на БВП1,3% (2012)
БВП на глава от населението12 000 долара (ППС) (2012)
БВП по секторземеделие (5,4%), индустрия (27,4%), услуги (67,2%) (2012)
Инфлация (Индекс
на потребителските цени)		5,5% (2012)
Население
под прага на бедността		21,4% (2009)
Коефициент на Джини49,3 (2009)
Работна сила
според професията		земеделие 20%, индустрия 14%, услуги 66% (2003)
Безработица6,2 % (2012)
Основни индустриитекстил, обувки, химикали, цимент, дървен материал, желязна руда, стомана, самолети, моторни превозни средтсва и части за тях, машини и екипировка
Външна търговия
Износ256 млрд. долара (2012)
Износни стокитранспортно оборудване, желязна руда, соя, обувки, кафе, автомобили
Партньори за износ Китай 17,3%,
САЩ 10,1%,
 Аржентина 8,9%,
 Нидерландия 5,3% (2011)
Внос$238,8 млрд. долара (2012)
Вносни стокимашини, електрическо и транспортно оборудване, химикали, нефт, автомобилни части, електроника
Основни партньори за внос САЩ 15,1%,
 Китай 14,5%,
 Аржентина 7,5%,
 Германия 6,7%,
 Южна Корея 4,5% (2011)
Публични финанси
Приходи911,4 милиарда долара (2012)
Кредитен рейтингА- (вътрешен)
А- (чуждестранен)
BB- (T&C определяне) (Стандард&Пуърс)
Валутни и златни резерви371,1 милиарда долара (2012) [1]
Страница в CIA The World Factbook

Икономическото развитие на Бразилия докъм 1930 г. е по същество на аграрна страна (захар, кафе, плодове). Положените усилия за индустриализиране през 1930-1940 г., 1950 – 1980 г. както и необходимостта от преодоляване на петролната криза през 1970-те г., довеждат до задлъжняване към Световната банка и до значителна инфлация. Бразилия е богата на полезни изкопаеми (най-вече железни руди), което спомага за бързото развитие на промишлеността през ХХ век. Обособяват се и индустриални райони в централната част (Сао Пауло и Риу Волта Ридонда) и в Минас Жераис (Белу Оризонти). Петролната криза през 1970-те принуждава държавната петролна компания „Петробрас“ да ускори търсенето на петролни залежи в щатите Баия, Риу Гранди ду Норти и Сао Пауло. Развива се и стартиралата през 1975 г. програма за разработване на продукти от произведения от захарна тръстика, спирт, които да изместят бензина с етанол. До 1990 г. производството на петрол е утроено и покрива близо 60 % от потреблението на бензин и 100 % от това на останалите петролни продукти.

Понастоящем проблемите с инфлацията са общо взето решени, а вноските по дълга – разсрочени. Страната с най-значителна промишлена структура в Латинска Америка се превърна в осмата промишлена страна в света. В началото на 90-те години промишлеността представлява 34 % от брутния национален продукт, селското стопанство 9,1 %, а услугите – 56 %. Въпреки големите социални проблеми, които трябва да бъдат преодолени, динамиката на икономиката проличава и в нарастването на износа.

Външната търговия се засилва със създаването през 1994 г. на Южния общ пазар – Меркосул и подписаните споразумения за свободна търговия между четири страни от Южна Америка (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай).

Бразилия продължава да бъде най-големият производител на захарна тръстика и кафе. Тези два продукта са неразривно свързани с историята на страната и са определяли структурата на икономиката и заселването. Захарта е много ценена в Европа през XVI век. По това време португалците вече отглеждат захарна тръстика в Алгарв, а през 1536 г. я пренасят в Североизточна Бразилия. По-късно докарват роби от Африка, развиват културата по крайбрежието и до XIX век изнасят през Салвадор за Европа произведената в мелници захар от огромните имения. Монополът на захарната тръстика продължава до края на XVII в., когато започва отглеждането на памук, какао и тютюн. След дълга криза интересът към захарната тръстика се възвръща с програма за развитието и от 1975 г. и производството се разпростира до южните щати (Сао Пауло е най-големият център за получаване на захар и спирт).

Първите кафеени плантации (пренесени от Френска Гвиана през XVIII в.) се развиват в областта Рио, където имало много роби. Премахването на робството и притокът на европейски емигранти (италианци и германци), а по-късно и японци (1890 г.) в щата Сао Пауло, както и благоприятния климат, обясняват разпространението на културата на юг – първо в този щат, а по-късно в Парана. Бразилия става първият производител на кафе и въпреки кризата през тридесетте години, и до днес запазва водещите си позиции.

История[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Икономическа история на Бразилия

Финанси и пазари[редактиране | редактиране на кода]

BM&FBovespa, най-голямата фондова борса в Америка и същевременно втората в света, по пазарна капитализация[2]

Бразилия е най-голямата национална икономика в Латинска Америка, осмата по големина в света на пазара на валутния курс и деветата по паритета на покупателната способност (ППС), според Международния валутен фонд и Световната банка.[3][4][5] Нейният БВП (по ППС) на глава от населението е 10 200 щатски долара, поставяйки Бразилия на 64-та позиция според данни на Световната банка. Страната има големи и разработени сектори, като селскостопанския, минния, производствения, сектора на услугите, както и голям пазар на труда.[6] Износът на Бразилия расте, създавайки се така ново поколение от олигарси.[7] Основните продукти за износ включват летателни апарати, електрическо оборудване, автомобили, алкохол, текстил, обувки, желязна руда, стомана, кафе, портокалов сок, соя, сизал, банани, какао и консервирано месо (Corned beef).[8] Днес страната разширява присъствието си на международните финансови пазари и на пазарите на комодити и е част от група от четири нововъзникващи икономики познати като страните БРИК.[9]

Нефтена платформа P-51 на държавната компания Петробрас. От 2006 страната произвежда самостоятелно петрол.[10]

Бразилия фиксира курса на своята валута, реал, към американския долар през 1994 г. Въпреки това, след азиатската финансова криза през 1997, руската криза година по-късно[11] и поредица от неблагоприятни финансови събития които последвали, Централната банка на Бразилия временно променила своята монетарна политика в режим на регулиране на флуктуацията на валутата, до януари 1999, когато се освобождава контрола над валутата.[12] В средата на 2002 страната получава спасителен пакет от 30,4 милиарда долара от Международния валутен фонд,[13] една сума рекорд. Бразилската централна банка изплаща заема от МВФ през 2005, въпреки че тя е могла да изплати дълга си до 2006.[14]

Един от въпросите, който Централната банка неотдавна обсъди бе относно спекулативните потоци от краткосрочни капитали към страната, което се смята че е допринесло за спада в стойността на долара срещу бразилския реал през този период.[15] Въпреки това, съотношението дългосрочни преки чужди инвестиции, минус спекулативните инвестиции в производството за 2007, възлизало на около 193,8 милиарда долара.[16] Процесът на мониторинг и контрол на инфлацията играе важна роля във функциите на централната банка за определяне на краткосрочните лихвени проценти като мярка на монетарната политика.[17]

Сред най-известните предприятия в Бразилия са (по сектори): Бразил фуудс, Пердигау, Садия и Обединение JBS-Friboi (хранително-вкусова промишленост); Ембраер (въздушен транспорт); Хаваянас и Калсадус Азалеия (обувки); Петробрас (петролния сектор); Компания „Вале ду Риу Досе“ (минодобив); Маркополо и Бускар (каросерии); Гердау (стоманолеярен); Организасоес Глобо (комуникации).

Бразилия се счита от мнозина икономисти като страна с голям потенциал за развитие, заедно с Русия, Индия и Китай – четворката на страните БРИК. Някои икономически експерти, като анализатора Петер Гутман, смятат, че през 2050 Бразилия ще може да достигне статистически жизнения стандарт на страните от Еврозоната от 2005 г.[18] Според данни на Голдман Сакс, през 2050 г. бразилският БВП ще достигне 11 366 000 долара, а БВП на глава от населението ще бъде 49 759 – четвъртата по големина икономика на земята.[19]

Компоненти на бразилската икономика[редактиране | редактиране на кода]

 Основни статии: Земеделие и Промишленост в Бразилия
Комбайн в едно памучно насаждение в Бразилия

Бразилската икономика (оценена като „investment grade“) е разнообразна,[20] обхващайки земеделието, промишлеността и множество услуги.[21][22] Страната е успяла да наложи своето глобално лидерство чрез развитието на икономиката си.[23] Икономическата мощ, която страната е показала, се дължи отчасти на големия скок на световните цени на комодити и на стоките за износ, като говеждото месо и соята.[22][23] Перспективите на бразилската икономика са се подобрили още повече благодарение на огромните новооткрити залежи на петрол и природен газ в басейна Сантус.[24] Глобална сила в селското стопанство и в природни ресурси, Бразилия отприщи най-сериозния растеж на икономически просперитет през последните три десетилетия.[25]

Земеделието и свързани с него сектори, като лесовъдството, и риболова за 2007 г. съставляват 6,1% от Брутния вътрешен продукт,[26] факт, който поставя агробизнеса на преден план в търговския баланс на Бразилия, въпреки пречките пред търговията и политиките на подпомагане, предприети от развитите страни.[27]

В доклад, публикуван през 2010 от СЗО, Бразилия е третият по големина износител на селскостопански продукти в света, само зад САЩ и Европейския съюз.[28]

Ембраер ERJ 135, самолет произведен от бразилското предприятие Ембраер

Автомобилната индустрия, заедно със стоманената, нефтохимическата, компютърната, въздухоплавателната и на потребителските стоки за дълготрайна употреба, съставляват 30,8 % от бразилския БВП.[26] Производствената дейност е съсредоточена в географските метрополни региони на Сао Пауло, Рио де Жанейро, Куритиба, Кампинас, Порту Алегри, Белу Оризонти, Манауш, Салвадор, Ресифе и Форталеза.[29] Страната произвежда три пети от индустриалната продукция в Южна Америка и икономиката ѝ участва в различни икономически блокове, като например Меркосул, Г-20 и Групата на Кернс.

Бразилия търгува редовно с над сто страни, като 74% от изнасяните стоки са готови или полуфабрикати. Основните партньори в този аспект са: ЕС (с търговско салдо от 26%); Меркосул и Латинска Америка (25%); Азия (17%) и САЩ (15%). В качеството си на лидер в технологиите, страната произвежда подводници и самолети; също така участва в космическите изследвания, с Център за изстрелване на леки космически апарати и е единствената страна в южното полукълбо участваща в екипа за изграждането на Международната космическа станция (МКС). Пионер в търсенето на петрол в дълбоките води, откъдето добива 73% от своите запаси, Бразилия бе първата капиталистическа страна да обедини на своята територия, десетте най-големи производители на автомобили.[30]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Туризмът представлява важна икономическа дейност за страната. С пет милиона чуждестранни посетители през 2008,[31][32] Бразилия е топ дестинация за международен туризъм на пазара в Южна Америка, и се нарежда на второ място в Латинска Америка (след Аржентина) по отношение на потока от чуждестранни туристи.[32][33]

Разходването на средства от чуждестранните туристи, посетили Бразилия достигна 5,8 милиарда долара през 2008 г., 16,8% повече в сравнение с преходната година.[34] През 2008 г. страната бе привлякла 3,4% от международния туристически поток в Северна и Южна Америка.[32] За 2005, туризмът е допринесъл с 3,2% от националния доход в резултат от износа на стоки и услуги, отговорни за създаването на 7% от преките и косвени работни места в икономиката на Бразилия.[35] Около 1,87 милиона души са били заети в този сектор през 2006, със 768 000 работни места във формални (41%) и 1,1 милиона в неформални професии (59%).[36]

Вътрешният туризъм представлява основна част от сектора, възлизащ на 51 милиона пътувания през 2005 година.[37]

Туристи край водопада Игуасу в Парана

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Икономика на Южна Америка по страни
Суверенни държави
Зависими територии
  1. ↑ Brazil Economy Profile 2013 www.indexmundi.com
  2. ↑ g1.globo.com
  3. ↑ Fundo Monetário Internacional. Brazil // Посетен на 1 октомври 2009.
  4. ↑ Report for Selected Countries and Subjects (PPP) // World Economic Outlook Database. Fundo Monetário Internacional, 17 април 2008. Посетен на 6 юни 2008.
  5. ↑ Report for Selected Countries and Subjects // World Economic Outlook Database. Fundo Monetário Internacional, 17 април 2008. Посетен на 6 юни 2008.
  6. ↑ Economy of Brazil // Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран от оригинала на 2020-12-29. Посетен на 3 юни 2008.
  7. ↑ Phillips, Tom. The country of the future finally arrives // The Guardian. London, 10 май 2008. Посетен на 6 юни 2008.
  8. ↑ The economy of heat // The Economist, 12 април 2007. Посетен на 6 юни 2008.
  9. ↑ O'Neill, Jim. BRICs // Goldman Sachs. Посетен на 6 юни 2008.
  10. ↑ Lula anuncia auto-suficiência do Brasil em petróleo amanhã // Folha de S. Paulo, 20 април 2006. Посетен на 26 май 2009.
  11. ↑ Baig, Taimur. The Russian default and the contagion to Brazil (PDF) // Fundo Monetário Internacional, 2000. Посетен на 6 юни 2008.
  12. ↑ Fraga, Arminio. Monetary Policy During the Transition to a Floating Exchange Rate: Brazil's Recent Experience // Fundo Monetário Internacional, 2000. Посетен на 6 юни 2008.
  13. ↑ Wheatley, Jonathan. Brazil: When an IMF Bailout Is Not Enough // Business Week, 2 септември 2002. Посетен на 6 юни 2008.
  14. ↑ Brazil to pay off IMF debts early // BBC News, 14 декември 2005. Посетен на 6 юни 2008.
  15. ↑ Economic Quarterly (PDF) // Institute of Applied Economic Research, 1 март 2007. с. 171. Посетен на 6 юни 2008.
  16. ↑ Capital Flows to Emerging Markets Set at Close to Record Levels // The Institute of International Finance, 31 май 2007. Архивиран от оригинала на 2011-07-13. Посетен на 6 юни 2008.
  17. ↑ IPCA, IPC-FIPE and IPC-BR: Methodological and Empirical Differences (PDF) // Central Bank of Brazil, 2004. Посетен на 6 юни 2008.
  18. ↑ BBCBrasil.com, Brasil terá padrão de vida 'europeu' em 2050, diz estudo, Посетен на 8 февруари 2007
  19. ↑ Goldman Sachs, Global Economics Paper No: 153, Посетен на 31 август 2009
  20. ↑ Brazil's shares at all-time high // BBC News, 30 април 2008. Посетен на 9 юни 2008.
  21. ↑ Alves, Fabio. Brazilian Debt Raised to Investment Grade by S&P // Reuters, 30 април 2008. Посетен на 9 юни 2008.
  22. ↑ а б Warner, Jeremy. Jeremy Warner's Outlook: Brazil secures investment grade // The Independent, 2 май 2008. Посетен на 9 юни 2008.
  23. ↑ а б Colitt, Raymond. Sleeping giant Brazil wakes, but could stumble // Reuters, 13 май 2008. Посетен на 9 юни 2008.
  24. ↑ An economic superpower, and now oil too // The Economist, 17 април 2008. Посетен на 9 юни 2008.
  25. ↑ Brazil Joins Front Rank Of New Economic Powers // The Wall Street Journal. Посетен на 9 юни 2008.
  26. ↑ а б Field Listing — GDP — composition by sector // Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран от оригинала на 2018-10-11. Посетен на 9 юни 2008.
  27. ↑ Agropecuária // Economia. Página oficial do Governo do Brasil. Посетен на 9 юни 2008.
  28. ↑ Brasil supera Canadá e se torna o terceiro maior exportador agrícola // O Estado de S. Paulo, 7 март 2010. Посетен на 7 март 2010.
  29. ↑ Economia: O novo mapa da indústria brasileira, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924015025/http://www.fpabramo.org.br/conteudo/economia-o-novo-mapa-da-industria-brasileira, посетен на 10 януари 2011 
  30. ↑ AIDEF - Associação Interamericana de Defensorias Públicas // Архивиран от оригинала на 2009-02-25. Посетен на 2011-01-10.
  31. ↑ EMBRATUR. Anuário Estatístico de Turismo 2009 // Ministério de Turismo, 2009. Архивиран от оригинала на 2011-05-29. Посетен на 5 септември 2008. Вижте таблици 1.1 и 3.8
  32. ↑ а б в UNWTO Tourism Highlights, 2009 Edition // World Tourism Organization, 2009. Архивиран от оригинала на 2007-07-10. Посетен на 4 октомври 2009. Кликнете на UNWTO Tourism Highlights за достъп до доклада в pdf формат.
  33. ↑ Organização Mundial do Turismo. UNWTO Datos Esenciales del Turismo, Edición 2007 // UNWTO, 2007. Архивиран от оригинала на 2014-03-26. Посетен на 20 юни 2008.
  34. ↑ Adair de Oliveira Júnior. Gasto de turistas estrangeiros registra recorde em 2008 // Centro de Excelência em Turismo, Universidade de Brasília, 27 януари 2009. Посетен на 1 февруари 2008. По данни на Централната банка
  35. ↑ Carmen Altés. El Turismo en América Latina y el Caribe y la experiencia del BID // Inter-American Development Bank; Sustainable Development Department, Technical Paper Series ENV-149, Washington, D.C., 2006. с. 9 and 47. Посетен на 14 юни 2008.
  36. ↑ Margerida Coelho. Distribução Espacial da Ocupação no Setor de Turismo: Brasil e Regiões // Instituto de Pesquisa Econômica Aplicada, 2008. Посетен на 22 юни 2008.
  37. ↑ Fundação Instituto de Pesquisas Econômicas. Caracterização e Dimensionamento do Turismo Doméstico no Brasil 2002 e 2006 (PDF) // Ministério do Turismo, 2007. Архивиран от оригинала на 2008-10-03. Посетен на 21 юни 2008.Архив на оригинала от 2008-10-03 в Wayback Machine.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Икономика_на_Бразилия&oldid=11966616“.