Стоянка Кендерова

Стоянка Кендерова
	Стоянка Кендерова
български османист и арабист
Родена	Стоянка Тодорова Кендерова 20 май 1947 г. (76 г.)
Учила в	Софийски университет
Научна дейност
Област	османистика, арабистика
Титла	старши научен сътрудник I степен

Стоянка Тодорова Кендерова е български османист и арабист, старши научен сътрудник I степен (2004), доктор по история на Института за източни езици в Санкт Петербург (1986), доктор на историческите науки на Университета в Страсбург (2000).^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 20 май 1947 година в Каменица, Чепино или Лъджене, едно от трите села, които днес съставяляват град Велинград. През 1970 г. завършва турска филология и втора специалност френска филология в Софийския университет. През 1971 г. завършва висш курс за библиотекари и библиографи, а през 1975 г. курс по литературен арабски език в Института за живи езици „Бургиба“ в Тунис. Специализира в Кайро през 1972 г., Багдад – 1976 г., Кеймбридж – 2001 г., Мадрид – 2003 г. От 1970 до 1987 г. е архивист в Ориенталския отдел на Народната библиотека в София, а от 1996 г. е главен архивист. В периодите 1987 – 1991 и след 1996 г. е ръководител на Ориенталския отдел в Народната библиотека. От 1993 до 1998 г. е научен секретар в Народната библиотека. От 1987 г. е научен сътрудник, от 1990 г. – старши научен сътрудник, а от 2004 г. старши научен сътрудник I степен. Работи като хоноруван преподавател по османо-турска дипломатика и османски език в университетите в София, Велико Търново, Страсбург, Фрайбург.^[1]

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Стоянка Кендерова е автор на множество научни публикации:^[1]

„Нови документи на арабски и османски език за българските заточеници в АКИЯ през 1868 – 1877 г.“ (1977)
„Българските селища в историческото съчинение на Ал-Карамани „Известия за страните и предания за древните“, според преписите, съхранявани в Народната библиотека“ (1981)
„Османо-турски документи за „Нюмюне чифлик“ край Русе“ (1980)
„Документи на османо-турски език за историята на болници, организирани на територията на Добруджа през XIX век“ (1985)
„Ахмед-ибн-Фадлан и неговите записки за пътуванията му до волжките българи през 921 – 922 г.“ (1992)
„Опис на документите на арабски език, съхранявани в НБКМ в София“ (1994 г., и на английски език)
„Каталог на арабските ръкописи в Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София, България“ (1995, на английски език)
„Документи за историята на Илинденско-Преображенското въстание, съхранявани в Истанбулския османски архив (описи, превод, коментар)“ (2003)
„Нов извор за соколарите от с. Драгиново, Чепинско“ (2003)
„Балканският полуостров изобразен в картите на Ал-Идриси. палеографско и историко-географско изследване“ (1990)
„Традиционните текета в България“ (2001)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 154 – 155.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[чолов-1] а ^б ^в Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 154 – 155.

[1]