Стоян Загорчинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Загорчинов
български писател
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Стоян Павлов Загорчинов е български писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1889 година в семейството на бежанци от Охрид. През 1908 година завършва гимназия в София. Между 1908 и 1910 година учи история в Софийския университет, продължава следването си в Женева и Ньошател в специалностите история на философията и филология (1910-12) и окончателно се дипломира с история и френска филология в Софийския университет през 1915 година.

Междувременно взема участие във войните в периода 1912–1918 година. По време на Първата световна война (1915-18) служи в Кюстендил като офицер-преводач в Главната квартира на армията. Работи като банков чиновник във Варна (1918-19), преподавател по история в Морското машинно училище във Варна (1920-25) и по френски език във Военното училище в София (1925-49). Сътрудничи на списанията „Съвременна мисъл“, „Българска мисъл“, „Хиперион“, „Съдба“, „Изкуство и критика“, „Изкуство“, „Балкански преглед“ и други.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на руската и френската литература. Автор е на историческата повест „Легенда за Света София“ (1926), на трилогията „Ден последен, ден Господен“ („Отроци“, „Иноци“, „Юнаци“) (1931-34), и на романите „Празник в Бояна“ (1950) и „Ивайло“ (1962), с които е продължител на традицията на българския исторически роман, започната от Иван Вазов.

Освен тези произведения, пише и няколко драматични пиеси:

  • 1938 – „Първата сълза на Дон Жуан“,
  • 1943 – „Ръка Илиева“,
  • 1950 – „Байрактарят“,
  • 1964 – „Майка“,
  • 1965 – „Горски пътник“, „Любов и подвиг“, „Пленникът от Мундрага“.

През 1956 г. издава сборника критически статии и очерци „Бразди“, а през 1966 г. – мемоарната книга „Един живот в сянка“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Македония“         Портал „Македония