Стоян Каблешков (търговец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Каблешков.

Стоян Каблешков
български възрожденски деец и търговец
Роден
1816 г.
Починал
7 април 1906 г. (90 г.)
Семейство
ДецаНикола Каблешков

Стоян Дончов Ка̀блешков, известен като чорбаджи Цоко, е български възрожденски деец и търговец. Баща е на генерал Никола Каблешков[1] и чичо на революционера Тодор Каблешков.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1816 г. в Копривщица. Учи в Пловдив и Цариград. Създава кантора в Цариград, където от 1837 до 1856 г. търгува с добитък и занаятчийски произведения. Търговията си започва със средства отпуснати на кредит, тъй като брат му, чорбаджи Лулчо и членовете на абаджийския еснаф, смятайки го за твърде млад му отказват подкрепа. Захващането на търговия по този начин, по него време се е считало за обичайна практика.[3] След 1856 г. живее в Пловдив. През 1853 г. участва в създаването на „Тайно общество“, ръководено от Георги Раковски и Иван Бацов. Подкрепя църковнонационалната борба в Цариград и Пловдив. През 1861 г. участва в подписването на обръщение към българските общини за национална и духовна независимост на България. В началото на 1870-те години организира едро земеделско производство в чифлика си в село Катуница. В 1885 г. подкрепя Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Умира на 7 април 1906 г.[2]

Редник Лука Цоков Каблешков, служещ в 16-и пехотен полк, 11-а рота по време на Първата световна война от 8 октомври 1915 г. се води за безследно изчезнал в района на Пиротска околия.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 160.
  2. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2180.
  3. Мухова, Светлана. Към въпроса за образа на Бенковски и запазените негови писмени документи. Минало, 2019. с. бр. 2.
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 185, л. 49