Стоян Каролев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Каролев
литературен критик
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Публикации „Жрецът-воин. Пенчо Славейков“ (1976 – 1988)[1]

Стоян Несторов Каролев е български литературен критик и историк. Чичо на икономиста Владимир Каролев.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 февруари 1921 г. в Стара Загора. Завършва славянска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ (1943). Професор от 1960 г.[3]

Защитава органичните звена между критиката, историята и теорията на литературата. Разработва жанра на литературния портрет. Най-голяма популярност му носи тритомното изследване „Жрецът-воин. Пенчо Славейков“.[1]

Член на Съюза на българските писатели.[3] Член на БКП. Член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България и на Обществения комитет за екологична защита на град Русе.[4]

Заслужил деятел на културата (1971). Носител на литературни и обществени награди.[3]

Умира на 30 септември 2005 г. в София.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Замисъл и образ“ (1959)
  • „Димчо Дебелянов“ (1961; 1965)
  • „Въпроси на художественото майсторство“ (1963)
  • „Съвременни литературни въпроси“ (1966)
  • „В света на прозата“ (1968)
  • „Идеи, изображение, стил. Избрано“ (1971)
  • „Димитър Благоев и Георги Кирков“ (1972)
  • „Жрецът-воин. Пенчо Славейков“ (т. І и ІІ, 1976, ІІ издание – 1981; т. ІІІ – 1988)
  • „Неутолимият. Книга за Емилиян Станев“ (1982)
  • „Портрети и скици“ (1986)
  • „Есенни макове“ (стихове, 1994)
  • „Близки и непостижими“ (1996)
  • „Мигове от течащото време“ (2001)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Почина професор Стоян Каролев“, в. „Култура“, бр. 34, 7 октомври 2005 г.
  2. „5 истории на Владимир Каролев“, в. „Сега“, 23 юли 2005 г.
  3. а б в г Стоян Каролев в Литературен свят.
  4. Димитър Иванов, „187. Стоян Каролев“. – В: Шести отдел, София: Труд, 2004, с.377.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]