Стоян Митов (инженер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Митов.

Стоян Митов
български строителен инженер
Стоян Митов в Рим, 1939 г. Източник: ДА „Архиви“
Стоян Митов в Рим, 1939 г.
Източник: ДА „Архиви“

Роден
Стоян Георгиев Митов
Починал
1971 г. (79 г.)

Етнос българи
Националност българин
Образование Национален военен университет
Награди Военен орден „За храброст“
Железен кръст
Семейство
Баща ген. Георги Митов
Майка Люба Каблешкова-Митова
Подпис BASA-1327K-1-1-09(02)-Signature of Stoyan Mitov (cropped).JPG
Стоян Митов в Общомедия
В Родопите като секционен инженер на жп линията Септември – Велинград. Източник: ДА „Архиви“
Групова снимка на инж. Стоян Митов със съпругата му Мария и приятели в Розовата долина. Източник: ДА „Архиви“
Групова снимка в Италия. Източник: ДА „Архиви“
Групова снимка в Рим. Източник: ДА „Архиви“

Стоян Георгиев Митов е български строителен инженер и офицер, поручик.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 ноември 1891 г. в София. Баща му, генерал Георги Митов, произхожда от самоковската фамилия хаджи Митови, а майка му от Каблешковия род в Копривщица. Основното си образование завършва в Казанлък. Първите два класа на гимназията завършва Педагогическото училище в Казанлък. След това постъпва в Военното училище, което завършва в 1908 г. През 1910 г. завършва специален клас с чин подпоручик. В същата година заминава да учи строително инженерство във Висшето политехническо училище в Дрезден. Участва в Балканската война като офицер в Четвърти артилерийски полк във всички боеве с Първа Софийска дивизия при Селиолу, Люле Бургас, Чаталджа и Пирот. Удостоен е с орден и е произведен е в чин поручик за отличие. В 1913 г. заминава за Дрезден, за да завърши образованието си. През септември 1915 г. се обявява обща мобилизация и прекъсва образованието си за втори път. По време на Първата световна война участва в боевете в Сърбия, ДобруджаТутракан, Силистра и Черна вода, преминаването на река Дунав при Свищов, Румъния – през Букурещ, Браила до Серет, и Битолския фронт в Македония. Заедно с Първа пехотна Софийска дивизия попада в плен на французите. През декември 1918 г. се завръща в България. Удостен е с орден „За храброст“, германски Железен кръст и други ордени. От 3 февруари 1919 г. до януари 1920 г. е чертожник, строителен техник и оператор в Главна дирекция за изучаване и постройка на нови железопътни линии. Заминава отново за Дрезден, където полага последният си изпит и от 12 май 1920 г. е инженер. След завръщането си в България постъпва отново в Главна дирекция за изучаване и постройка на нови железопътни линии. Там преминава всички длъжности – от чертожник до главен директор на строежите.[1]

През 1920 г. Главната дирекция за изучаване и постройка на нови железопътни линии получава заповед от министър-председателя Александър Стамболийски да проучи и построи линията Септември – Велинград – Гоце Делчев. Трудният, скалист и опасен терен в пролома на Чепинска река принуждава двамата инженери, които са натоварени с тази задача, да откажат да отидат с бригадите си и подават оставки. Инж. Митов заедно с войници, тъй като работниците също не се съгласяват да участват, през есента на 1920 г. извършват предварителен, а през пролетта на 1921 г. и окончателен пикатаж на най-трудните части в пролома. Своевременно са изготвени и всички необходими планове за строежа на железопътната линия. Предлага на ръководството на Главната дирекция да бъде положена линия с междурелсие 1000 mm, а не 760 mm. Но предложението е отхвърлено. След като е завършена тази дейност, взема участие в установяването на трасето и изготвяне на снимката на жп линията Хасково – Кърджали в средната ѝ част, както и с вододелния тунел и трасирането на линията Левски – Ловеч.[1]

През декември 1921 г. по собствено желание отива по строежа на линията Септември – Велинград, която се строи по стопански начин. По тази жп линия работи в продължение на осем години, когато е пусната в редовна експлоатация частта до 52 km. Всички планове са изработвани на място самостоятелно. Помагат му единствено трима техници и шест надзирателя. През 1927 – 1928 г. получава предложение да участва в строежа на Рилския водопровод и техническото бюро „Фингов и Ничев“, което му предлага 30 000 лв. месечна заплата, но предпочита да остане да работи в областта на жп строителството. След завършване на линията Септември – Велинград е преместен в София, където ръководи техническото бюро. През 1934 г. му е поверена службата, която отговаря за постройката на всички нови жп линии в България.[1]

Под негово ръководство са изучени или построени жп линиите Септември – Велинград – Банско, Дупница – Благоевград – Симитли – Кулата, Макоцево – Сопот – Карлово – Казанлък, Шумен – Карнобат, Бургас – Поморие, Околовръстната железопътна линия на София и др.[1]

По време като ръководител на службата за постройка на новите жп линии прави няколко нововъведения: премахнати са всички открити водостоци и железни мостове, като са заменени с каменни и бетонни; въвежда триставните масивни мостове, реперите по жп линиите, сгъстяване на траверсите и увеличаване на дебелината на баласта.[1]

На 11 ноември 1940 г. е назначен за Главен директор на строежите. На този пост остава до 30 април 1942 г., когато е уволнен за противоречие с министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството Димитър Василев – несъгласие за намеса на германските войски в строежа на пътища с трайна настилка, битумни пътища, язовир „Росица“ и 4 нови жп линии.[3] На 11 октомври 1941 г., след откриване на жп линията Шумен – Карнобат, инж. Митов дава на вестниците за отпечатване и огласяването по Радио София на всички технически данни характеризиращи жп линията – наклони, завои, брой и дължина на тунелите и мостовете. От Щаба на войската сезират прокурора на Пловдивския военно-полеви съд за шпионство по непредпазливост.[4] От 6 декември 1940 г. е назначен и за завеждащ отдел „Нови жп линии“.[5]

След наводнението във Видин на 4 март 1942 г., между инж. Митов и инж. Старцев – директор по възстановяването на Видин, е сключен договор за построяване на 60 двустайни жилища.[6]

На 5 март 1945 г., като Директор на строежите в Министерство на благоустройството и обществените сгради, заедно с други ръководни лица от същото министерство, му е повдигнато обвинение от Десети върховен състав на „Народния съд“ за сключването на договор с германската компания „Тод“ за изграждане на 1200 km пътища с трайна настилка и сключването на неприемливи договори с германски и български фирми за изграждане на битумни пътища, язовир „Росица“ и вододелните тунели Гюешево – Куманово.[7] Негови защитници са адвокатите Теодоси Кънчев и Емил Казасов.[8] На 29 април 1945 г., при произнасяне на присъдата, е признат за невиновен при изпълнение на служебното си задължение след 1 януари 1941 г.[9]

През януари 1948 г. е поканен да заеме длъжността Главен директор на Софийското строително обединение. На него са възложени всички строежи на пътища, язовири, военни и индустриални съоръжения в Софийска и Благоевградска област. Извършва и основно проучване, с оглед реализиране на икономии и рационализиране на няколко обекта в София – новата телефонна палата, постройка за глухонеми при Бояна и скривалището в Държавната библиотека.[1]

Умира през 1971 г. в София.[2] Погребан е в Централните софийски гробища.

Личният му архив се съхранява във фонд 1327К в Централен държавен архив. Той се състои от 49 архивни единици от периода 1908 – 1971 г.[2]

От 13 декември 2020 г. спирка по теснолинейката Септември – Добринище носи неговото име. Спирка Стоян Митов се намира между спирка Света Петка и гара Аврамово.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

На 18 април 1934 г. е удостоен с орден „За храброст“ IV степен и е избран за член на Обществото на кавалерите на ордена за храброст.[10]

На 13 юни 1967 г. е удостоен със званието почетен железничар, като става един от първите носители на отличието.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Автобиографии на инж. Стоян Георгиев Митов (ЦДА, ф. 1327К, оп. 1, а.е. 1, л. 1 – 9). // Централен държавен архив. Посетен на 26 март 2018 г.
  2. а б в Стоян Георгиев Митов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 18 март 2018 г.
  3. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 240, л. 244 – 248
  4. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 282, л. 20
  5. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 185, л. 1
  6. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 282, л. 22
  7. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 239, л. 8
  8. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 240, л. 1 – 3
  9. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 239, л. 31
  10. ф. 1327K, оп. 1, а.е. 2. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 18 март 2018 г.
  11. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 197.