Стоян Петров Кехаята

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Петров Кехаята
български революционер
Роден
Починал
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво на дясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков), руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Стоян кехая Петров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Малко Търново. Става войвода, а по-късно се присъединява към ВМОРО и оглавява организационна чета. На 26 май 1903 година в местността Кукурдан в Ковчазското землище, сборна група от четите на Лазар Маджаров и Стоян Петров Кехаята се сблъсква с османски аскер и в завързалото се сражение старият войвода Кехаята загива.[1] Подвигът на двамата е отразен в народната песен „Голям се гърмеж зачува“, поместена в стихосбирката „Странджанска гусла“ от Яни Попов. Синът му Янко Стоянов също загива в революционната борба.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Орманджиев, Иван Пандалиев. Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско, с. 276.
     Портал „Македония“         Портал „Македония