Стоян Райнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Райнов
български керамик
Стоян Райнов 
Роден: 28 април 1894 г.
Починал: 11 януари 1978 г. (83 г.)

Стоян Иванов Райнов е български керамик, заслужил художник от 1955 година. Син е на българския опълченец Иван Райнов и брат на писателя и изкуствовед акад. Николай Райнов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Между 1910 и 1918 година Райнов учи в Художественото индустриално училище, където негови преподаватели са големите художници проф. Стефан Иванов и проф. Антон Митов и един от основоположниците на българската скулптура, проф. Жеко Спиридонов. Следва керамика в Художествената академия в класа на проф. Стефан Димитров, но след като печели стипендия за специализация, заминава за Бехине, Чехия, учи и провежда художествена практика в Дрезденската художествена академия и в Керамичния институт в Хиор до Кобленц.

През 1922-24 година Райнов се завръща в България, където преподава в Държавното керамично училище в София. Следва нова специализация, в Държавната консерватория за изкуства и занаяти в Париж при проф. Мано и инж. Бертран. През 1928 година завършва следването си в Академията в София.

През 1931-32 година Райнов е технически ръководител на Керамичната фабрика в с. Слатина (днес квартал „Слатина“), като същевременно изпълнява и длъжността директор на Керамичното училище. От 1932 до 1937 е преподавател, а от 1937 до 1961 година — професор по керамика в Художествената академия. Между 1952 и 1960 година заема поста декан на Факултета по приложни изкуства. Негови ученици в Академията са известни керамици като Ана Гребенарова, Здравко Манолов, Цвятко Димчевски, Димо Димов, Руси Карабиберов.

Стоян Райнов работи основно декоративно-съдова керамика. Въвежда многоцветната украса с подглазурна декорация при изработката на трапезни съдове, вази и медальони. Възстановява ажурната техника от занаятчийските работилници от Първото българско царство в Преслав и Патлейна, като я прилага върху изделия от фаянс и червена глина. През 1950-те години инициира и участва във внедряването на художествената керамика в строителството на големи обществени сгради, като сградите на Министерски съвет и ЦУМ.

Райнов участва в общи художествени изложби по приложни изкуства, прави самостоятелни изложби в София през 1928, 1930, 1931, 1935 г. Негови творби са представени в чуждестранни изложби в Брюксел, Прага, Москва, Варшава, Берлин и др.

Носител на множество отличия, сред които „Златен знак на труда и лауреатство за отлични творби“ на Международната изложба в Брюксел през 1930 година, златен медал от Световното изложение в Париж през 1937 година, диплом от Международната изложба в Берлин през 1939 година, ордени „Кирил и Методий“ - I степен през 1954 и 1963 година, „Червено знаме на труда“ през 1964 година, „Народна република България“ – II степен през 1969 и I степен през 1974 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]