Стоян Сандов
| Стоян Сандов | |
| български генерал | |
| Роден |
1901 г.
|
|---|---|
| Починал | 1975 г.
|
Стоян Сандов Илиев е български партизанин, полицай, генерал-майор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1901 г. в монтанското село Видлица. От 1919 г. е член на БКМС, а от 1924 г. – и на БКП. Взема участие в Септемврийското въстание през 1923 г. След неуспеха му емигрира в Югославия и Австрия (1923 – 1928). През 1928 г. се установява в СССР. В периода 1928 – 1932 г. учи в Комунистическия университет за национални малцинства на Запада. Там става и член на ВКП (б). Завръща се в България през 1940 г. През 1941 г. излиза в нелегалност и става партизанин от партизански отряд „Христо Михайлов“. През 1942 г. е осъден задочно на смърт.[1] След 9 септември 1944 г. влиза в редиците на МВР. През 50-те години е инспектор от Държавна сигурност във Враца.[2] Бил е секретар на Околийския комитет на БКП и областен началник на Народната милиция във Враца от май 1945 до края на 1949 г. От февруари 1951 г. е началник на отдел XII (борба с политическия бандитизъм) на Държавна сигурност.[3] От 8 септември 1959 г. е генерал-майор от МВР. Умира през 1975 г.[4] Награждаван е с орден „Народна република България“ – I ст. (указ №572 от 1 април 1971) по случай 70-годишнината му.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Фонд ИЛИЕВ, СТОЯН САНДОВ (1901 – 1975)
- ↑ Месеците след девети (сборник с документи)
- ↑ „Държавна сигурност – войникът на партията“, КРДОПБГДСРСБНА, 2015, с.112
- ↑ София помни, парцел 12
- ↑ Указ № 572 от 1.ІV.1971 г. за награждаване Стоян Сандов Илиев от гр. София с орден „НРБ“ – І ст., по случай 70-годишнината му.