Стоян Митовски

Стоян Митовски
	Стоян Митовски
български подофицер и революционер
	Пена и Стоян Митовски при влизането на България в Първата световна война в 1915 г.
Роден	1872 г. Троян, Османска империя
Починал	1958 г. (86 г.) Троян, България
	Стоян Митовски в Общомедия

Стоян Вълев Митовски - Комитата^[1]^[2] е български офицер и революционер, кочански войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Стоян Митовски (най-вляво). Източник: Държавна агенция „Архиви“

Стоян Митовски е роден в 1872^[4] година в троянската махала Попишка, в крайно бедно семейство^[2] на бежанци от Македония.^[5] Завършва прогимназия в родния си град и две години работи като ратай в чифлик край Свищов. В 1893 година постъпва на редовна военна служба в Българската армия в Пловдив. Завършва с отличие подофицерска школа и остава на свръхсрочна служба. Служи като старши подофицер в Българската армия.^[2]

В 1899 година с брат си Иван наемат хана на прохода Беклемето. Там се запознава с водача на ВМОРО Гоце Делчев.^[2] Участва в дейността на Тайните македоно-одрински подофицерски братства на ВМОК. В март 1900 година по нареждане на водач на ВМОК генерал Иван Цончев напуска Търновския гарнизон и заминава за Македония, където Митовски работи като военен инструктор, създава комитети, набира средства, вербува и обучава четници. Участва в аферата „Мис Стоун“.^[2]

В 1902 година е знаменосец в четата на Дипчев, член е на щаба на Владимир Ковачев, който ръководи Горноджумайското въстание в Разлога. В сражението при Белица Митовски е тежко ранен. Отнесен е в Свободна България и шест месеца остава на лечение в София. В началото на следната 1903 година отново влиза в Македония и става войвода на Кочанската чета, която по време на Илинденско-Преображенското въстание охранява Кресненския пролом. След разгрома на въстанието се завръща в Попишка.^[2]

В 1904 година е четник при серския войвода Сотир Атанасов, а от 1905 година е войвода в Кочанско.

В 1905 година се жени за Пена Маринова Русенова.^[2]

Стоян Митовски участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на взвод. По време на обсадата на Одрин на 13 март 1913 година обсаден с войниците си води шест-часово сражение. Участва в Първата световна война като командир на рота. Митовски е до Борис Дрангов при смъртта му - двамата са близки приятели от революционното време в Македония.^[2]

За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За храброст“ IV степен и „За заслуга“.^[6] Награден е със сребърен часовник и с гвардейска сабя с надпис „За заслуги“.^[2]

След войната работи като старши следовател в полицията в Троян. Влиза в БЗНС и става активен член на партията. След Ньойския договор укрива в дома си^[2] 500 бойни пушки, гранати и боеприпаси, които в септември 1923 година предава на участниците в Септемврийското въстание.^[7]

Служи като кметски наместник, инициатор на много мероприятия за благоустрояването на Попишка. Дарява пари за изграждането на каменния мост в Шойлешката махала на Троян. Умира в 1958 година.^[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904 – 1908, Акшеана, София, 2007, стр. 70.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Маринови, Мария и Марин. Махала Попишка - квартал на град Троян: Спомени на майка ни Йова Стоянова Цвяткова по баща Митовска, Минко Мичев Цонковски и други. Троян, 2012. с. 31.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 178.
↑ Или 1873 г.; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 499.
↑ Маринови, Мария и Марин. Махала Попишка - квартал на град Троян: Спомени на майка ни Йова Стоянова Цвяткова по баща Митовска, Минко Мичев Цонковски и други. Троян, 2012. с. 11.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 88; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 210-211
↑ ^а ^б Маринови, Мария и Марин. Махала Попишка - квартал на град Троян: Спомени на майка ни Йова Стоянова Цвяткова по баща Митовска, Минко Мичев Цонковски и други. Троян, 2012. с. 32.

[1] Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904 – 1908, Акшеана, София, 2007, стр. 70.

[Маринови_31-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Маринови, Мария и Марин. Махала Попишка - квартал на град Троян: Спомени на майка ни Йова Стоянова Цвяткова по баща Митовска, Минко Мичев Цонковски и други. Троян, 2012. с. 31.

[3] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 178.

[4] Или 1873 г.; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 499.

[Маринови_11-5] Маринови, Мария и Марин. Махала Попишка - квартал на град Троян: Спомени на майка ни Йова Стоянова Цвяткова по баща Митовска, Минко Мичев Цонковски и други. Троян, 2012. с. 11.

[6] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 88; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 210-211

[Маринови_32-7] а ^б Маринови, Мария и Марин. Махала Попишка - квартал на град Троян: Спомени на майка ни Йова Стоянова Цвяткова по баща Митовска, Минко Мичев Цонковски и други. Троян, 2012. с. 32.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]