Сто и един далматинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на 101 далматинци.

Сто и един далматинци
One Hundred and One Dalmatians
Режисура Волфганг Райдърман
Клайд Джероними
Хамилтън Лъск
Продукция Уолт Дисни
Сценарий Бил Пийт
Базиран на 101 далматинци“ от Доди Смит
В ролите Род Тейлър
Кейт Бауър
Бети Лу Герсън
Бен Райт
Лиса Дейвис Уолц
Марта Уентуърт
Музика Джордж Брунс
Мел Ливин
Филмово студио Уолт Дисни Анимейшън Студиос
Жанр анимационен филм
Премиера 25 януари 1961 г.
Времетраене 76 минути
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език Английски
Бюджет 4 млн. долара
Приходи 216 млн. долара
Хронология
101 далматинци II:
Приключението на Пач в Лондон
(2003)
Fleche-defaut-droite-bord.svg
Външни препратки
IMDb

„Сто и един далматинци“ (на английски: One Hundred and One Dalmatians) е американски анимационен филм на компанията Уолт Дисни. Премиерата му е на 25 януари 1961 г., създаден по едноименния роман на английската писателка Доди Смит. Това е седемнадесетият филм от поредицата „Класически анимационни филми“ на Дисни (Walt Disney Animated Classics). „Сто и един далматинци“ е на десето място по приходи сред филмите от 1961 г. и един от най-популярните филми на студиото за десетилетието.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Понго е млад далматинец, който живее в Лондон със своя „любимец“ – музикантът Роджър. Отегчен от ергенския живот, Понго решава да намери подходящи партньорки за двамата и открива такива в лицето на младата дама Анита и нейната Пердита (също далматинец). Инициираната от Понго първа среща в парка слага началото на сближаване, което води до сватбата на двете двойки.

В нощта, когато Пердита ражда 15 кученца, семейството е посетено от Круела де Вил, заможна бивша съученичка на Анита, любителка на кожите. Тя иска да изкупи кученцата, но Роджър категорично отказва, макар че семейството има финансови затруднения.

Круела де Вил наема братята Хорас и Джаспър да отвлекат кутретата. Предприетото издирване от Скотланд Ярд е безрезултатно и Понго обявява изчезването на кученцата по време на „Вечерния лай“. От куче на куче новината се разнася из Англия.

Старото куче Полковник и котката Сержант Тибс откриват кутретата, затворени от Хорас и Джаспър в „Дяволската къща“, собственост на Круела. Предупредени по лаещата верига, Понго и Пердита се отправят натам. В същото време Круела отива в „Дяволската къща“ и изисква от Хорас и Джаспър да убият кутретата същата нощ. Целта ѝ е да направи палта от кожите им. Понго и Пердита успяват да се намесят навреме и да отведат кученцата. Освен техните собствени, още десетки са били събрани заради кожите им. Понго решава да заведе всички 99 кученца в Лондон.

Пътят обратно е дълъг и труден, но далматинците срещат помощ от съпричастни животни. Едва успяват да избягат от преследвачите си – Хорас, Джаспър и Круела. За да ги заблудят, се налага дори да се дегизират, като се овалват в черни сажди. Благополучно успяват да стигнат до Лондон с камион, а по пътя преследвачите им катастрофират.

Роджър и Анита се готвят за Коледа, но атмосферата в дома им не е празнична. Песента на Роджър, посветена на Круела, е станала хит и те са се замогнали, обаче тъгуват по загубените кучета. След първоначалната изненада при пристигането на многобройните, покрити със сажди далматинци, те с радост разпознават своите любимци и решават да запазят всички 101 кучета, да се преселят в провинцията и там да основат „плантация за далматинци“.

Продължения и други адаптации[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. Дисни създават игрален филм „101 далматинци“, с участието на Глен Клоуз в ролята на Круела де Вил. В тази версия животните не говорят. Успехът на филма води до продължението „102 далматинци“, което излиза на 22 ноември 2000 г.

След първия игрален филм, стартира и анимационен сериал „101 далматинци“ (One Hundred and One Dalmatians: The Series).

На 21 януари 2003 г. излиза директно на видео и DVD продължението на анимационния филм от 1961 г. – „101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Филмът печели наградата на БАФТА (BAFTA Award) за „най-добър филм“ през 1962 г. [1]

Синхронен дублаж[редактиране | редактиране на кода]

Озвучаващи артисти[редактиране | редактиране на кода]

Роля Английски език Български език
Понго Род Тейлър Тодор Николов
Пердита Кейт Бауър Мина Костова
Роджър Бен Райт Ненчо Балабанов
Анита Лиса Дейвис Уолц Петя Абаджиева
Круела Бети Лу Герсън Симона Нанова
Нани Марта Уентуърт Ива Апостолова
Джаспър Джей Пат О'Мали Николай Кипчев
Хорас Фредерик Уорлок Петър Добрев
Полковник Джей Пат О'Мали Марин Янев
Капитан Търл Рейвънскрофт Георги Иванов
сержант Тибс Дейвид Франкам Мариан Бачев
Луси Марта Уентуърт Живка Донева
Таузър Тюдор Оуен Георги Новаков
Дени Джордж Пелинг Цветан Ватев
Водещ на предаване Том Конуей Сава Пиперов
госпожица Бърдуел Бети Лу Гърсън Надежда Топалова
ТВ говорител Рамзи Хил Христо Бонин
Дукеса Марджъри Бенет Василка Сугарева
Принцеса Куийни Ленърд Светлана Смолева
Коли Том Конуей Здравко Димитров

Други гласове[редактиране | редактиране на кода]

  • Варвара Панкова
  • Десислава Софранова
  • Цветомира Михайлова
  • Анатолий Божинов
  • Атанас Сребрев
  • Кристиян Фоков
  • Петър Върбанов
  • Пламен Чернев
  • Цанко Тасев

Деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Анна-Мария Върбани
  • Антония Тасева
  • Ая Николова
  • Мин Ян Щерева
  • Ния Ралинова
  • Георги Гиргинов
  • Деян Лазаров
  • Димитър Ненчев
  • Майкъл Зарков
  • Павел Петков

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Песен Изпълнява
Круела де Вил Ненчо Балабанов
Далматинска плантация Ненчо Балабанов
Хор

Българска версия[редактиране | редактиране на кода]

Обработка Александра Аудио
Режисьор на дублажа Симона Нанова
Преводач Елена Акерман
Адаптация Венета Янкова
Музикален режисьор Десислава Софранова
Музикален асистент Цветомира Михайлова
Превод на песните Десислава Софранова
Цветомира Михайлова
Творчески директор Венета Янкова
Тонрежисьор Петър Костов
Продуцент на българската версия Disney Character Voices International

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Awards for One Hundred and One Dalmatians (1961). // IMDb. Посетен на 2009-12-08.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „One Hundred and One Dalmatians“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.