Направо към съдържанието

Стражица (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стражица
Общи данни
ОбластОбласт Велико Търново
Площ508.3 km²
Население9596 души[1] (31 декември 2025)
18,9 души/km²
Адм. центърСтражица
Брой селища22
Сайтstrazhitsa.e-gov.bg
Управление
КметЙордан Цонев
(Партия Нова България; 2021)
Общ. съвет17 съветници
  • МК БЪЛГАРИЯ НА РЕГИОНИТЕ (8)
  • ГЕРБ (4)
  • ДПС (3)
  • БСП (2)
Стражица (община) в Общомедия

Община Стражица се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на област Велико Търново. С площта си от 508,300 km2 заема 5-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 10,90% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е предимно хълмист и нископланински, като цялата ѝ територията условно попада в две физикогеографски области: най-северната част на Средния Предбалкан и най-югозападната част на Източната Дунавска равнина. Условната граница между двете физикогеографски области минава по долината на Стара река (десен приток на Янтра) и по долината на десния ѝ приток Голяма река.

Между Стара река на юг и югозапад и Голяма река на северозапад и север се простират северозападните разклонения на Антоновските възвишения, които са част от Средния Предбалкан. Тук югозападно от село Железарци се издига връх Корукавак (499 m), най-високата точка на общината. Югозападно от село Кесарево и долината на Стара река в пределите на общината попадат североизточните склонове на уединеното възвишение Романа, с едноименния връх, висок 427 m.

Земите северно от Стара река и Голяма река условно се причисляват към пределите на хълмистата част на Източната Дунавска равнина. Югозападната част на общината, западно от общинския център се заема от североизточните склонове на Драгановски височини с максимална кота 371 m, разположена южно от село Сушица. Останалата част на общината, северно от долината на Голяма река е заета от югозападните части на Поповските височини – връх Делдже (431 m), разположен северно от село Асеново.

В района на град Стражица, Голяма река и в района на селата Бреговица и Кесарево, Стара река образуват обширни долинни разширения, заети от обработваеми земи. Западно от село Кесарево, в долината на Стара река се намира най-ниската точка на общината – 57 m н.в.

Води, климат, почви

[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на общината попада в Дунавския водосборен басейн, но условно може да бъде разделена на още два водосборни басейна – южната част към водосборния басейн на река Янтра, северната част – към водосборния басейн на река Русенски Лом. Към водосборния басейн на река Янтра се отнася Стара река, която протича през югозападната част на общината със своето долно течение и долното течение на нейния най-голям десен приток Голяма река. Към водосборния басейн на река Русенски Лом се отнася най-горното течение на река Баниски Лом, която води началото си от Драгановските височини и отводнява северната половина на общината. Общо водните течения и водните площи заемат 7499 дка, което представлява 1,43% от територия на общината. Има изградени 30 микроязовира, най-големият от които е „Казълдере“ с обем от 8 млн. m3. Всички тях общината ги отдава на концесия.

Климатът е умерено-континентален, характеризиращ се с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет. Зимният период е с минимални валежи и незадържаща се дълго снежна покривка – средна продължителност 48 дни. Характерни са есенни и пролетни мразове. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури.

Почвите са представени основно от различните видове черноземи, алувиално-ливадни, алувиално-делувиални, тъмносиви, сиви и светлосиви горски почви.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

ЧисленостДял (в %)
Общо12 721100,00
Българи912471,72
Турци175813,82
Цигани4563,58
Други1591,25
Не се самоопределят6575,16
Неотговорили5674,46

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[3]

Численост
на
живородените		Численост
на
починалите		Естествен
прираст		Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)		Коефициент
на
смъртност
(в ‰)		Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
1985220453-23310.721.9-11.3
1988216434-21811.623.3-11.7
1989228425-19712.523.3-10.8
1990218433-21512.124.1-12.0
1991210431-22111.824.2-12.4
1992204363-15911.219.9-8.7
1993201402-20110.821.6-10.8
1994206396-19011.221.6-10.4
1995170400-2309.321.9-12.6
1996157382-2258.620.9-12.3
1997153371-2188.420.3-11.9
1998174365-1919.620.2-10.6
1999178335-15710.018.8-8.8
2000178340-16210.119.2-9.1
2001177306-12910.518.1-7.6
2002201322-12112.419.9-7.5
2003183303-12011.418.8-7.5
2004183318-13511.520.0-8.5
2005193310-11712.219.6-7.4
2006141317-1769.120.4-11.3
2007192283-9112.518.5-5.9
2008144263-1199.517.4-7.9
2009172277-10511.618.6-7.1
2010165286-12111.319.6-8.3
2011171252-8113.519.8-6.4
2012148245-9711.719.5-7.7
2013150232-8212.018.6-6.6
2014162272-11013.122.0-8.9
2015124229-10510.218.8-8.6
2016118223-1059.818.6-8.8
2017115242-1279.720.4-10.7
2018137212-7511.718.1-6.4
2019104207-1039.017.9-8.9
2020109237-1289.520.7-11.2
2021120326-20610.628.9-18.3
2022121248-12712.225.0-12.8
2023100208-10810.221.2-11.0
202491199-1089.420.5-11.1
202591212-1219.522.1-12.6

Населени места

[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 22 населени места с общо население 10 128 души към 7 септември 2021 г.[4]

Списък на населените места в община Стражица, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)		 Площ на землището
km2		 Забележка (старо име)
Стражица384750,073Кадъ кьой, административен център на общината
Асеново62537,105Калъчлии, Асеньово
Балканци10213,586Исуфани, Климентинино
Благоево28916,260Ревиш, Мария Луизино
Бряговица36919,128Лефеджии
Виноград33529,469Сейди кьой
Владислав21914,109Юруклери
Водно414,981Чок бунар
Горски Сеновец17715,378
Железарци226,596Демир кьой
Кавлак2316,150Кавлаклари
Камен129634,209Чаир, Теодосиево
Кесарево92239,979
Лозен22725,205Кара Хасан
Любенци34,600Раш кьой, Рам кьой
Мирово11313,969Паша кьой, Пашовско
Николаево5715,340Юруклер
Нова Върбовка17225,358Бей Върбовка, Върбовка
Ново градище6221,455Куруджа ерен, Царево градище
Сушица55151,243
Теменуга1614,817Индже кьой
Царски извор69722,287Крал бунар, Чапаево
ОБЩО10128508,297няма населени места без землища
15 населени места с по-малко от 350 души население

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • между 1880 и 1884 г. – заличено е с. Албаджа поради изселване, без административен акт;
  • Указ № 369/обн. 09.06.1883 г. – преименува с. Кадъ кьой на с. Стражица;
  • през 1884 г. – заличено е с. Татар кьой поради изселване, без административен акт;
  • Указ № 56/обн. 28.03.1885 г. – преименува с. Юруклер на с. Николаево;
  • Указ № 308/обн. 11.06.1893 г. – преименува с. Ревиш на с. Мария Луизино;
  • Указ № 338 от 1893 г. – преименува с. Исуфани на с. Климентинино;
  • Указ № 404/обн. 22.11.1896 г. – преименува с. Калъчлари на с. Виноград;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Сейди кьой на с. Житница;
– преименува с. Кара Хасан на с. Лозен;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Лефеджии на с. Бряговица;
– преименува с. Юруклери на с. Владислав;
– преименува с. Чок бунар на с. Водно;
– преименува с. Бей Върбовка на с. Върбовка;
– преименува м. Демир кьой на м. Железарци;
– преименува с. Тестеджи кьой на с. Житница;
– преименува с. Кавлаклари на с. Кавлак;
– преименува с. Арнаутлии на с. Паисий;
– преименува с. Паша кьой на с. Пашовско;
– преименува с. Индже кьой на с. Теменуга;
– преименува с. Чаир на с. Теодосиево;
– преименува с. Куруджа ерен на с. Царево градище;
– преименува с. Крал бунар на с. Царски извор;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Раш кьой (Рам кьой) на м. Любенци;
  • между 1934 и 1946 г. – заличено е с. Житница поради изселване, без административен акт;
  • МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Мария Луизино на с. Благоево;
  • МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Климентинино на с. Балканци;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Царски извор на с. Чапаево;
  • Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Теодосиево на с. Камен;
– преименува с. Царево градище на с. Ново градище;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Пашовско на с. Мирово;
  • Указ № 107/обн. 13 март 1952 г. – преименува с. Лом Черковна на Бойка;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Асеньово на с. Асеново без административен акт;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Върбовка на с. Нова Върбовка;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Стражица за с.гр.т. Стражица;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Стражица за гр. Стражица;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава махалите Железарци и Любенци за села;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – отделя с. Бойка и землището му от община Стражица и го присъединява към община Бяла, област Русе;
  • Указ № 232/обн. 22.10.1993 г. – възстановява старото име на с. Чапаево на с. Царски извор;
  • Указ № 165/обн. 19.06.2001 г. – отделя с. Паисий и землището му от община Стражица и го присъединява към община Горна Оряховица, област Велико Търново;

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината, от югозапад на североизток, по долината на Голяма река преминава участък от 20,6 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,5 km:

Топографска карта

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стражица_(община)&oldid=13005220“.