Направо към съдържанието

Стражица (община)

Стражица (община)
Общи данни
ОбластОбласт Велико Търново
Площ508.3 km²
Население14 331 души
Адм. центърСтражица
Брой селища22
Сайтstrazhitsa.e-gov.bg
Управление
КметЙордан Цонев
(Партия Нова България; 2021)
Общ. съвет17 съветници
  • МК БЪЛГАРИЯ НА РЕГИОНИТЕ (8)
  • ГЕРБ (4)
  • ДПС (3)
  • БСП (2)
Стражица (община) в Общомедия

Община Стражица се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на област Велико Търново. С площта си от 508,300 km2 заема 5-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 10,90% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е предимно хълмист и нископланински, като цялата ѝ територията условно попада в две физикогеографски области: най-северната част на Средния Предбалкан и най-югозападната част на Източната Дунавска равнина. Условната граница между двете физикогеографски области минава по долината на Стара река (десен приток на Янтра) и по долината на десния ѝ приток Голяма река.

Между Стара река на юг и югозапад и Голяма река на северозапад и север се простират северозападните разклонения на Антоновските възвишения, които са част от Средния Предбалкан. Тук югозападно от село Железарци се издига връх Корукавак (499 m), най-високата точка на общината. Югозападно от село Кесарево и долината на Стара река в пределите на общината попадат североизточните склонове на уединеното възвишение Романа, с едноименния връх, висок 427 m.

Земите северно от Стара река и Голяма река условно се причисляват към пределите на хълмистата част на Източната Дунавска равнина. Югозападната част на общината, западно от общинския център се заема от североизточните склонове на Драгановски височини с максимална кота 371 m, разположена южно от село Сушица. Останалата част на общината, северно от долината на Голяма река е заета от югозападните части на Поповските височини – връх Делдже (431 m), разположен северно от село Асеново.

В района на град Стражица, Голяма река и в района на селата Бреговица и Кесарево, Стара река образуват обширни долинни разширения, заети от обработваеми земи. Западно от село Кесарево, в долината на Стара река се намира най-ниската точка на общината – 57 m н.в.

Води, климат, почви

[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на общината попада в Дунавския водосборен басейн, но условно може да бъде разделена на още два водосборни басейна – южната част към водосборния басейн на река Янтра, северната част – към водосборния басейн на река Русенски Лом. Към водосборния басейн на река Янтра се отнася Стара река, която протича през югозападната част на общината със своето долно течение и долното течение на нейния най-голям десен приток Голяма река. Към водосборния басейн на река Русенски Лом се отнася най-горното течение на река Баниски Лом, която води началото си от Драгановските височини и отводнява северната половина на общината. Общо водните течения и водните площи заемат 7499 дка, което представлява 1,43% от територия на общината. Има изградени 30 микроязовира, най-големият от които е „Казълдере“ с обем от 8 млн. m3. Всички тях общината ги отдава на концесия.

Климатът е умерено-континентален, характеризиращ се с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет. Зимният период е с минимални валежи и незадържаща се дълго снежна покривка – средна продължителност 48 дни. Характерни са есенни и пролетни мразове. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури.

Почвите са представени основно от различните видове черноземи, алувиално-ливадни, алувиално-делувиални, тъмносиви, сиви и светлосиви горски почви.

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 12 721 100,00
Българи 9124 71,72
Турци 1758 13,82
Цигани 456 3,58
Други 159 1,25
Не се самоопределят 657 5,16
Неотговорили 567 4,46

Раждаемост, смъртност и естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

Численост
на
живородените
Численост
на
починалите
Естествен
прираст
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
Коефициент
на
смъртност
(в ‰)
Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
1985 220 453 -233 10.7 21.9 -11.3
1988 216 434 -218 11.6 23.3 -11.7
1989 228 425 -197 12.5 23.3 -10.8
1990 218 433 -215 12.1 24.1 -12.0
1991 210 431 -221 11.8 24.2 -12.4
1992 204 363 -159 11.2 19.9 -8.7
1993 201 402 -201 10.8 21.6 -10.8
1994 206 396 -190 11.2 21.6 -10.4
1995 170 400 -230 9.3 21.9 -12.6
1996 157 382 -225 8.6 20.9 -12.3
1997 153 371 -218 8.4 20.3 -11.9
1998 174 365 -191 9.6 20.2 -10.6
1999 178 335 -157 10.0 18.8 -8.8
2000 178 340 -162 10.1 19.2 -9.1
2001 177 306 -129 10.5 18.1 -7.6
2002 201 322 -121 12.4 19.9 -7.5
2003 183 303 -120 11.4 18.8 -7.5
2004 183 318 -135 11.5 20.0 -8.5
2005 193 310 -117 12.2 19.6 -7.4
2006 141 317 -176 9.1 20.4 -11.3
2007 192 283 -91 12.5 18.5 -5.9
2008 144 263 -119 9.5 17.4 -7.9
2009 172 277 -105 11.6 18.6 -7.1
2010 165 286 -121 11.3 19.6 -8.3
2011 171 252 -81 13.5 19.8 -6.4
2012 148 245 -97 11.7 19.5 -7.7
2013 150 232 -82 12.0 18.6 -6.6
2014 162 272 -110 13.1 22.0 -8.9
2015 124 229 -105 10.2 18.8 -8.6
2016 118 223 -105 9.8 18.6 -8.8
2017 115 242 -127 9.7 20.4 -10.7
2018 137 212 -75 11.7 18.1 -6.4
2019 104 207 -103 9.0 17.9 -8.9
2020 109 237 -128 9.5 20.7 -11.2
2021 120 326 -206 10.6 28.9 -18.3

Общината има 22 населени места с общо население 10 128 души към 7 септември 2021 г.[3]

Списък на населените места в община Стражица, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Стражица 3847 50,073 Кадъ кьой, административен център на общината
Асеново 625 37,105 Калъчлии, Асеньово
Балканци 102 13,586 Исуфани, Климентинино
Благоево 289 16,260 Ревиш, Мария Луизино
Бряговица 369 19,128 Лефеджии
Виноград 335 29,469 Сейди кьой
Владислав 219 14,109 Юруклери
Водно 4 14,981 Чок бунар
Горски Сеновец 177 15,378
Железарци 22 6,596 Демир кьой
Кавлак 23 16,150 Кавлаклари
Камен 1296 34,209 Чаир, Теодосиево
Кесарево 922 39,979
Лозен 227 25,205 Кара Хасан
Любенци 3 4,600 Раш кьой, Рам кьой
Мирово 113 13,969 Паша кьой, Пашовско
Николаево 57 15,340 Юруклер
Нова Върбовка 172 25,358 Бей Върбовка, Върбовка
Ново градище 62 21,455 Куруджа ерен, Царево градище
Сушица 551 51,243
Теменуга 16 14,817 Индже кьой
Царски извор 697 22,287 Крал бунар, Чапаево
ОБЩО 10128 508,297 няма населени места без землища
15 населени места с по-малко от 350 души население

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • през 1880 – 1884 г. – заличено е с. Албаджа поради изселване без административен акт;
  • Указ № 369/обн. 09.06.1883 г. – преименува с. Кадъ кьой на с. Стражица;
  • през 1884 г. – заличено е с. Татар кьой поради изселване без административен акт;
  • Указ № 56/обн. 28.03.1885 г. – преименува с. Юруклер на с. Николаево;
  • Указ № 308/обн. 11.06.1893 г. – преименува с. Ревиш на с. Мария Луизино;
  • Указ 338 от 1893 г. – преименува с. Исуфани на с. Климентинино;
  • Указ № 404/обн. 22.11.1896 г. – преименува с. Калъчлари на с. Виноград;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Сейди кьой на с. Житница;
– преименува с. Кара Хасан на с. Лозен;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Лефеджии на с. Бряговица;
– преименува с. Юруклери на с. Владислав;
– преименува с. Чок бунар на с. Водно;
– преименува с. Бей Върбовка на с. Върбовка;
– преименува м. Демир кьой на м. Железарци;
– преименува с. Тестеджи кьой на с. Житница;
– преименува с. Кавлаклари на с. Кавлак;
– преименува с. Паша кьой на с. Пашовско;
– преименува с. Индже кьой на с. Теменуга;
– преименува с. Чаир на с. Теодосиево;
– преименува с. Куруджа ерен на с. Царево градище;
– преименува с. Крал бунар на с. Царски извор;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Раш кьой (Рам кьой) на м. Любенци;
  • през 1934 – 1946 г. – заличено е с. Житница поради изселване без административен акт;
  • МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Мария Луизино на с. Благоево;
  • МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Климентинино на с. Балканци;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г.:: – преименува с. Царски извор на с. Чапаево;
  • Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Теодосиево на с. Камен;
– преименува с. Царево градище на с. Ново градище;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Пашовско на с. Мирово;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Асеньово на с. Асеново без административен акт;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Върбовка на с. Нова Върбовка;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Стражица за с.гр.т. Стражица;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Стражица за гр. Стражица;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Железарци и м. Любенци за села;
  • Указ № 583/обн. ДВ бр.30/1981 г. – отделя с. Бойка (Лом Черковна) и землището му от община Стражица и го присъединява към община Бяла, област Русе;
  • Указ № 232/обн. ДВ бр. 90/22.10.1993 г. – възстановява старото име на с. Чапаево на с. Царски извор;
  • Указ № 165/обн. 19.06.2001 г. – отделя с. Паисий и землището му от община Стражица и го присъединява към община Горна Оряховица;

През територията на общината, от югозапад на североизток, по долината на Голяма река преминава участък от 20,6 km от трасето на жп линията СофияГорна ОряховицаВарна;

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,5 km: