Странното завръщане на Диана Саласар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Странното завръщане
на Диана Саласар
El extraño retorno
de Diana Salazar
ЖанрТеленовела
Създател(и)Марио Крус
СценарийКарлос Олмос
Маргарита Виясеньор
Карлос Тейес
РежисураКарлос Тейес
КамераГабриел Васкес Булман
АктьориЛусия Мендес
Хорхе Мартинес
Алехандро Камачо
Адриана Роел
Патрисия Рейес Спиндола
Алма Муриел
Начална мелодияUn alma en pena (в изпълнение на Лусия Мендес)
Morir un poco (в изпълнение на Лусия Мендес)
Страна Мексико
ЕзикИспански
Епизоди200
Продукция
Изпълнителен продуцентКарлос Тейес
Времетраене21 минути
Разпространение
ТВ каналCanal de las Estrellas
Излъчване11 април 1988 -
13 януари 1989
Страница в IMDb

„Странното завръщане на Диана Саласар“ (на испански: El extraño retorno de Diana Salazar) е мексиканска теленовела от 1988 г., създадена от Марио Крус и продуцирана и режисирана от Карлос Тейес за Телевиса.[1]

Оригиналната история е създадена от Карлос Олмос. Олмос заедно с Марио Крус правят адаптацията на настоящата. Действието се развива през 1627 г. – времето на Светата Инквизиция в Мексико, а след това в 1988 г. Младата Леонор, която е обвинена във вещерство, е изгорена на клада, заедно с любимия си. Няколко века по-късно Леонор се преражда в Диана.

В главната роля е Лусия Мендес, а в отрицателните – Хорхе Мартинес, Алма Муриел, Алехандро Камачо и Патрисия Рейес Спиндола.

Тази теленовела се помни, заради своя загадъчен и изненадващ край, който се свежда от един сън на главната героиня.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

През 1627 г. в град Сакатекас, Нова Испания, живее красивата млада дама Леонор де Сантяго, родена и отраснала в заможно семейство; както Леонор, така и семейството ѝ са много предпазливи с обкръжаващите ги, защото не искат да разберат, че момичето има свръхестествени сили (очите ѝ се променят в жълто и мести предмети с поглед), за това може да изгори на клада като вещица. Леонор решава да приеме предложението за брак, направено ѝ от Едуардо де Карбахал – красив и образован мъж, потомък на уважавано семейство от града.

Лукресия Тревиньо, друга млада жена от Сакатекас, проклина Леонор, че е спечелила любовта на Едуардо, към когото и тя изпитва чувства. Обсебена от гняв и жажда за отмъщение, Лукресия разкрива тайната на Леонор пред всички гости, представители на висшето общество, пристигнали за годежа на младите. От притеснение и гняв Леонор с поглед сваля полилея пред всички. Момичето е арестувано, заедно с Едуардо, който яростно започва да я брани. По-късно Леонор и Едуардо, обещавайки си вечна любов, са изгорени на клада. Лукресия, потънала в мъка от загубата на любимия си, се обесва на съседно до кладата дърво.

Повече от три века по-късно, през 1988 г. в град Мексико Диана Саласар, млада студентка, си купува красив медальон, принадлежащ на Леонор де Сантяго. Диана също има телекинетични способности, за които знае само майка ѝ. Майката на Диана я отблъсква, защото я обвинява за смъртта на баща ѝ. От известно време Диана сънува един и същ кошмар – умира заедно с мъж, изгорени на клада.

Диана решава да отиде при престижния психиатър Ирене Дел Конде, известна с познанията си в парапсихологията. Ирене хипнотизира Диана и открива, че в тялото ѝ се е вселил дух на жена, изгорена на клада преди повече от три века.

Омар, колега на Ирене, се чувства силно привлечен от Диана и случайно разбира за способностите ѝ. Той започва да я ухажва, надявайки се, че ще отвърне на чувствата му.

Марио е аржентински инженер, който по работа пристига в Мексико. Когато се сблъсква с Диана, тя го разпознава, че той е мъжът от съня ѝ (който, всъщност, физически прилича на Едуардо).

Ирене започва да експериментира със сънищата и хипнозите на Диана и започва да има видения – че, всъщност, самата тя е Лукресия. Ирене е привлечена от Марио и решава да довършат това, което не са могли преди няколко века.

Любовният конфликт е сътворен – Омар има нужда от Диана, а Ирене от Марио.

В последния епизод, Ирене убива Диана и Марио, след това историята се връща отново в Средновековието. Леонор се събужда до Едуардо и осъзнава, че изгарянето им на кладата, както и прераждането им е било просто сън.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Част от актьорския състав:

  • Лусия Мендес – Диана Саласар / Леонор де Сантяго
  • Хорхе Мартинес – Марио Виляреал / Едуардо Карбахал
  • Алма Муриел – Ирене Дел Конде / Лукресия Тревиньо
  • Алехандро Камачо – Омар Сантелмо
  • Роса Мария Бианчи – Малена Саласар Обрегон
  • Карлос Камара – Лутер Хенрих / Франс Вебер
  • Патрисия Рейес Спиндола – Хордана Ернандес
  • Рафаел Баледон – Ернесто Сантелмо
  • Рикардо Лесама – Игнасио Галван
  • Карлос Маганя – Хуан Мануел Амескуа
  • Ребека Манрикес – Марисела Кастро
  • Чела Нахера – Фиделия Веласко
  • Алехандра Пениче – Монека Аусета
  • Адриана Роел – Делфина Гарсия вдовица де Саласар
  • Марио Саурет – Родриго Сервантес де Бенавенте
  • Фернандо Саенс – Родриго Енрикес
  • Алехандро Томаси – Адриан Алфаро

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Странното завръщане на Диана Саласар е на 11 април 1988 г. по Canal de las Estrellas. Последният епизод 200 е излъчен на 13 януари 1989 г.

В България[редактиране | редактиране на кода]

В България сериалът е излъчен през 1995 година по Канал 1, озвучен на български език от актьорите Красимира Казанджиева, Татяна Петрова, Ани Василева, Калин Сърменов и Красимир Куцупаров.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата El extraño retorno de Diana Salazar в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​