Страшимир Велчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Страшимир Велчев
български офицер
Звание Полковник
Години на служба 1915 – 1944
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Военно формирование 4 арт. полк
1-во полско арт. отд.
2-ри арм. арт. полк
3-ти арм. арт. полк
8 дивизия
4 армия
3-та армия
16-та дивизия
Командвания 16 дивизия (II СВ)
4 дивизия (II СВ)
Битки/войни Втора световна война

Роден
Починал
1974 г. (78 г.)

Страшимир Христов Велчев е български офицер (полковник).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 октомври 1890 година в град Елена. През 1917 година завършва Военното на Негово Величество училище в София, а през 1934 и Военната академия[1]. Служи в 4 артилерийски полк, Радомирското огнестрелно отделение, Варненски брегови укрепен пункт и 1-во полско артилерийско отделение.

През 1928 г. капитан Велчев е назначен на служба във 2-ри армейски артилерийски полк, от следващата година е командир на учебната батарея, а от 1931 г. в 3-ти армейски артилерийски полк. На 19 януари 1935 г. е произведен в чин майор, през следващата година е изпратен на служба в 8 пехотна тунджанска дивизия, на 6 май 1938 и същата година е изпратен като военен аташе в Рим.

В началото на участието на България във Втората световна война (1941 – 1945) Страшимир Велчев е назначен за началник-щаб на 4 армия (1941), на 6 май 1941 е произведен в чин полковник, през следващата година е началник-щаб на 3-та армия, а по-късно същата година служи като офицер за връзка с чуждите командвания, след което отново е върнат на служба като началник-щаб на 3-та армия. В периода от 22 ноември 1943 до 6 юли 1944 полковник Велчев командва 16 пехотна дивизия, след което командва 4 пехотна преславска дивизия. Същата година е назначен на служба в Щаба на войската. Излиза в запас през 1944 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 30

Източници[редактиране | редактиране на кода]