Страшимир (село)
| Страшимир | |
  Страшимир  Страшимир | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 79 души[1] (31 декември 2024 г.) 21,6 души/km² |
| Землище | 3,658 km² |
| Надм. височина | 929 m |
| Пощ. код | 4988 |
| Тел. код | 03076 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 69759 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Златоград Мирослав Янчев (ГЕРБ; 2007) |
Страшимир е село в Южна България. То се намира в община Златоград, област Смолян.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Страшимир се намира в планински район. Разположено е в южната част на централните Родопи в община Златоград, на 2 км. път от разклон „Печинско“. Селото е сгушено между върховете „Бучовица“- 1404 м и „Петровица“- 1309 м. Наличието на много неработещи минни галерии са предпоставка за развитието на минния туризъм. Приоритет на селото е и развитието на селски туризъм.
История
[редактиране | редактиране на кода]На територията на селото са открити останки от древна тракийска крепост. През 1971 година в Страшимир е открит керамичен съд с 26 антични монети - 24 бронзови, от остров Тасос и две сребърни, римски от 1 в. пр. Хр. Укриването на монетите се свързва с похода на проконсула на провинция Македония Марк Теренция Варон Лукул срещу бесите.[2]
Рудните находища в района са били известни и разработвани още от Средновековието. През 1921 година договор за концесия върху рудното находище получава Иван Савов - български индустриалец. По-късно рудното находище става собственост на „Горубсо“.
Село Страшимир е признато от населена местност за промишлено селище с Указ 292, обнародван на 25 август 1953 година. Към него е присъединена и махалата Боево.[3] През 1985 година има 221 жители.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Прокопов, Иля. Нумизматична колекция на Смолянския музей V в. пр. н. е - V в., София 1991, с. 7, 11, 21.
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 41, 259.
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 259.
| ||||||||
