Стрезимир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стрезимир
Стрезимир
— село —
Гранична застава Стрезимир
Гранична застава Стрезимир
North Macedonia relief location map.jpg
41.8067° с. ш. 20.6191° и. д.
Стрезимир
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горна Река
Надм. височина 1290 m
Пощенски код 1256
Стрезимир в Общомедия

Стрезимир (на македонска литературна норма: Стрезимир, на албански: Strazimiri) е бивше село в Северна Македония, на територията на община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото са разположени в областта Горна Река, в подножието на Кораб по горното течение на Радика.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век Стрезимир подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1844 година Атанасий Иванов от Стрезимир подкрепя финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.[1] Симон и Стефан Трифунови от Стрезимир в 1879 година са участници в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Георги Пулевски.[2]

В края на XIX век Стрезимир е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Стрезорив (Strézorive) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 136 албанци православни.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стрезимир има 180 жители арнаути християни и 56 арнаути мохамедани.[4]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Стрезимир има 14 сръбски къщи.[5] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Стрезимир (Strezimir) се състои от 84 албанци.[6]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Стрезимир има 26 албански патриаршистки къщи.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Исмаил Стразимири
Родени в Стрезимир
Свързани със Стрезимир
  • Flag of Albania.svg Дрита Аголи (1927 - 2017), албанска театрална режисьорка и актриса, по произход от Стрезимир

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
  2. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 184-185.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
     Портал „Македония“         Портал „Македония