Стрезимир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стрезимир
Стрезимир
— село —
Гранична застава Стрезимир
Гранична застава Стрезимир
North Macedonia relief location map.jpg
41.8067° с. ш. 20.6191° и. д.
Стрезимир
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Гостивар
Географска област Горна река
Надм. височина 1290 m
Пощенски код 1256
Стрезимир в Общомедия

Стрезимир (на македонска литературна норма: Стрезимир, на албански: Strazimiri) е бивше село в Северна Македония, на територията на Община Гостивар.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото са разположени в областта Горна река, в подножието на Кораб по горното течение на Радика.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век Стрезимир подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1844 година Атанасий Иванов от Стрезимир подкрепя финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.[1] Симон и Стефан Трифунови от Стрезимир в 1879 година са участници в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Георги Пулевски.[2]

В края на XIX век Стрезимир е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Стрезорив (Strézorive) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 136 албанци православни.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стрезимир има 180 жители арнаути християни и 56 арнаути мохамедани.[4]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Стрезимир има 14 сръбски къщи.[5] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Стрезимир (Strezimir) се състои от 84 албанци.[6]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Стрезимир има 26 албански патриаршистки къщи.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Исмаил Стразимири
Родени в Стрезимир
Свързани със Стрезимир
  • Flag of Albania.svg Дрита Аголи (1927 - 2017), албанска театрална режисьорка и актриса, по произход от Стрезимир

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
  2. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 293.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр. 264.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 184-185.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
     Портал „Македония“         Портал „Македония