Стрелча
| Стрелча | |
|---|---|
  | |
 Сградата на общината в Стрелча | |
  Стрелча  Стрелча  Стрелча | |
| Общи данни | |
| Население | 4069 души[1] (15 септември 2022 г.) 34,2 души/km² |
| Землище | 119,018 km² |
| Надм. височина | 483 m |
| Пощ. код | 4530 |
| Тел. код | 03532 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 69835 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Стрелча Георги Павлов (ГЕРБ) |
| Уебсайт | www.strelcha.bg |
| Стрелча в Общомедия | |
Стрѐлча е град в Централна България. Той се намира в област Пазарджик и е в близост до град Панагюрище и град Копривщица. Градът е административен център на община Стрелча.
География[редактиране | редактиране на кода]
Град Стрелча се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него се намира връх Буная (1572 m). През Стрелча тече река Стрелчанска Луда Яна. Тя се влива в Панагюрска Луда Яна малко след село Попинци и така образуват река Луда Яна. Съседни населени места са: град Панагюрище (12 km на запад), град Копривщица (22 km на север), село Кръстевич (11 km на изток) и село Дюлево (8 km на юг). Стрелча се намира на 40 km от областния център Пазарджик, на 65 km от Пловдив и на 100 km от столицата София.
Най-голямото богатство на Стрелча, минералната вода, е гореща (стига до 38 – 40 °C), слабо минерализирана и с ниска твърдост. Тя лекува опорно-двигателния апарат, нервната система, сърдечносъдови заболявания, проблеми на дихателните пътища, гинекологични заболявания. Приложението на такива лечения е осигурено в балнеосанаториума, който предлага и медицинска консултация.
Днес на мястото на старата има нова съвсем модерна баня и нов закрит плувен басейн с размери 10 на 18 m. Освен банята в центъра на града, в покрайнините на Стрелча се намира още едно минерално чудо. В ролята на откривател се явила биволица. Нещастното говедо едва мъкнело заради болните си крака, докато влязло в локвата да се разхлади, тогава за изненада на стопанина си излязло здраво. Така били забелязани лечебните свойства на минерален извор "Банчето", известно като „Златното Банче“. През 1935 г. изворът е каптиран. Днес два нови басейна лекуват периферната нервна система, опорно-двигателния апарат, вътрешните органи, подобрява се сънят, самочувствието и апетитът. Температурата на водата е 30,5 °C. А според свидетели ефектът след 10 – 12 бани е магически.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Различни епохи са оставили своя отпечатък върху облика на Стрелча през нейната многовековна история. На територията на общината има запазени следи от присъствието на праисторически хора, траки, славяни, византийци, римляни и българи.
Историческите паметници в Стрелча и околностите ѝ все още напомнят за традициите, начина на живот и обратите в историческата съдба на хората, обитавали тези земи в продължение на векове.
Древност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Първите запазени следи са от стъпките на траките. Бесите идват и се установяват трайно в региона в края на Старата ера. Те присъстват неизменно в гръцките хроники като смели и свободолюбиви воини, почитащи Дионис. За няколкото века, в които са господствали над земите край Стрелча, те са оставили след себе си над 300 могили в чест на знатните си мъртъвци.
От тази епоха датира един от най-внушителните исторически паметници на територията на Стрелча – уникалният тракийски култов комплекс Жаба могила, съставен от гробница-мавзолей и светилище–храм.
Бесите окончателно загубили своето могъщество през 45 г. сл. Хр., когато римляните ги покорили и тракийските земи били включени в новообразуваната провинция Тракия.
Районът, както и цяла Южна Тракия, е включен в пределите на Първата българска държава през IX в. От тази епоха е и крепостта Стрелчанско кале, която просъществува до XIV век. Разположена е на десния бряг на р. Стрелчанска Луда Яна и със своите 8–метрови защитни стени ясно илюстрира характера на епохата. В продължение на векове в подножието ѝ е процъфтявал град – Стрельч или Стрелец–град. От неговото име произлиза и сегашното наименование на Стрелча.
Възраждане и съвременност[редактиране | редактиране на кода]
През епохата на Възраждането Стрелча е развито стопанско и книжовно средище, с буден и неуморен дух за просвета, духовно потребление и жажда за свобода. Още на 20 април 1876 г. стрелчани се включват в Априлското въстание и впоследствие са жестоко наказани за смелостта си – градът е опожарен.
Едва след Освобождението жителите на региона се завръщат по родните си места. По това време е построен храм–паметникът „Св. Архангел Михаил“.
На 23 август 1969 г. Стрелча е обявена за град и курорт с национално значение.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав включва 2978 българи и 274 цигани.[3]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Стрелча
- Георги Найденов (1927 – 1998) – български партизанин и банкер
- Дечо Динчов Стамболиев (1922 – 1993) – участник в антифашистката съпротива и на дългогодишна дипломатическа служба в редица държави – Великобритания, Индия, Турция, Танзания и в ООН.
- Геро Грозев (1921 – ?) – български политик от БКП, почетен гражданин на град Стрелча
- Тодор Попов (1881 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов,[4] участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[5]
- Стоян Мичев (1919 – 1999) – български партизанин и генерал-майор
- епископ Рафаил Попов (1830 – 1876) – български духовник
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- НОУ „Паисий Хилендарски“
- СОУ „Св. св. Кирил и Методий“
- Народно читалище „Просвещение-1871“
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В Стрелча се отглежда маслодайна роза. Когато карловци и казанлъчани закъсат за хубав цвят, тръгват да пазаруват в Стрелча. Тук хиляда семейства обработват 6000 декара с рози. Те са важна част от местната икономика. За производството на един килограм гюл са необходими 3,5 тона цвят. Всяка година в Стрелча се получава 1,5 тона розово масло с най-високо качество, което престижните парфюмерийни компании от Париж до Ню Йорк чакат с нетърпение. Вече няколко години розово масло се изнася и за Япония.
В последните години празникът на розата привлича в Стрелча много гости от цялата страна и чужбина. Така че тя вече не е само селскостопански, но и туристически продукт. В тази ден полето, къщите и хората започват дори да ухаят на рози, знак, че лятото идва и Стрелча е готова да посрещне гостите си.[2]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Тракийска гробница (Жаба могила).
- Остатъци от тракийско селище (Калето) Късноантичната и средновековна крепост Стрелъцград (Стрелчанско кале) е построена през ІX в. и е използвана активно до ХІV или началото на XV в. Намира се на 2,5 km южно от града, на брега на река Стрелченска Луда Яна. Нейната дължина е 130 – 140 m, широчината е 50 – 60 m. Заема около 3 дка площ. Главния вход е от северозапад. Имало е вход и от югозапад. Народните предания говорят, че през Априлското въстание от 1876 г. населението се укрива в калето, според Решението на Събранието в Оборище. Според него въстаниците трябва да укрият предварително жените, децата и старците, заедно с ценните им вещи. Допреди около 25 години крепостта е била частично разрушена и са били видими жилищни помещения, части от църкви и доста запазени стени.
- Парк на миниатюрите
- Паметници
Театри и кина[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1971 – 1988 г. в града има кино.
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Исторически музей с ансамбъл възрожденски къщи.
Музейното дело в Стрелча има своята повече от половинвековна история. Богатото културно-историческо наследство на Стрелча кара Тодор Белчов да положи основите на музейна сбирка в града. Целият си съзнателен живот посвещава за издирване, проучване и популяризиране на археологическото наследство в Стрелча и региона. През 1947 г. е създадена общоисторическа музейна сбирка към читалището. Първоначално музейната сбирка се помещавала в различни къщи, но през 1960 г. е преместена в къщата на Бойчо Неделев – участник в Априлското въстание от 1876 г. Тодор Белчов, след него Евстатий Площаков и учителят Иван Антонов извършват огромна събирателска, научноизследователска и популяризаторска дейност и създават една от най-богатите и уредени музейни сбирки.
През 1976 – 1979 г., след провеждане на разкопки на 36 тракийски надгробни могили и голямото археологическо откритие „Жаба могила“, както и от активната събирателска дейност, във фонда на музея постъпват много предмети от керамика, метал, тъкани, дърво и хартия.
От 1988 г. музейната сбирка се премества в къщата на чорбаджи Нешо Грозев, където понастоящем се помещават експозициите на Исторически музей – Стрелча.
През 2001 г. се създава Обществен съвет по музейно дело, който активно подпомага научноизследователската, събирателска и популяризаторска дейност на Историческия музей.
В залите на Историческия музей в Стрелча са разположени три експозиции. В приземния етаж, в просторна и добре осветена зала се помещава отдел „Археология“. В музейните витрини може да се види богата колекция от кремъчни и каменни оръдия на труда, които свидетелстват за живота на селищата от каменно-медната епоха. Представена е и тракийската гробница-мавзолей „Жаба могила“, с нейната величествена фасада, акротерий с Горгона медуза, каменни релефи от светилището-храм, както и колелата от колесницата-четириколка и голямо разнообразие от погребален инвентар, намерен при проведените археологически разкопки в периода 1976 – 1979 г. в района на Стрелча. В тази зала е представена и крепостта „Галата“ или т.нар. Стрелчанско кале, което е част от изградената в периода ІХ – ХІVв. силна укрепителна система в долината на р. Луда Яна.
Отдел „Българските земи в древността ХV – ХІХ в.“ се помещава на втория етаж от къщата на чорбаджи Нешо Грозев. Предметите от бита и занаятите на стрелчани свидетелстват, че въпреки затрудненията, създавани от беззаконията на местната турска и татарска власт, през епохата на Възраждането Стрелча се развива и утвърждава като един от значимите стопански центрове в Средногорието. В залата, посветена на борбите за национално освобождение, посетителят няма как да си тръгне, без да усети онзи патриотизъм и мъжество на стрелчани, проявени от хайдути, местни революционери и герои, отдали живота си за „чиста и свята Република“.
Отдел „Художествен“ е разположен на последния етаж и в двете просторни зали ценителите на художественото изкуство ще се потопят в магията от цветове на Никола Образописов, Мильо Балтов, Стефан Иванов, Вихра Григорова, Нейчо Дойчев и др.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Празник на розата
- Традиционен събор
Международно сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Стрелча е гара по жп линията Пловдив – Панагюрище.
Рид Стрелча на Антарктическия полуостров е наименуван на град Стрелча.[6][7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ а б www.standartnews.com
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика Комисия по антарктическите наименования, София, 2015
- ↑ Strelcha Spur. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
| |||||
Портал „
Портал „