Стрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Стрес в психологията е състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие, като най-вече това се отнася до високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация, докато по-ниските нива могат да бъдат фактори на адаптация и справяне [1][2]. Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществяваща се по стереотипен начин на базата на идентични биохимични промени.[3]

Стресови реакции се наблюдават както у човека, така и при по-низши животни без нервна система и при растения. Стресът не е просто нервно напрежение. Причина за появата му често са интензивни емоционални и дори физиологични преживявания.

Около 75% от физическите заболявания са свързани със стреса.

Видове стрес[редактиране | редактиране на кода]

Съществува негативен и позитивен стрес:

  • Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека. Повечето фактори на стреса (стресори) са такива. Предизвикващите дистрес фактори могат да се разделят най-общо в три големи групи:
    • екологична система, обществени бедствия,
    • социално-икономически фактори на стрес,
    • лични инциденти.
  • Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.

Съществуват и много други фактори, които се появяват твърде внезапно, твърде забележимо и интензивно и с които човек не знае как да се справи.

Стресът не е нещо, което трябва да се избягва: пълната липса на стрес означава смърт. Сам по себе си стресът има защитни функции. Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и преодоляване на промяната.

От гледна точка на времето, за което човек успява да се справи с негативните последствия от стреса, се различават:

  • Ситуативен стрес – след отстраняването на стресогена отпадат нервното и емоционалното напрежение;
  • Хроничен стрес – човек изпитва нервно и емоционално напрежение необичайно продължително време, дори и след прекратяване действието на стресогена, като стресът нараства лавинообразно, поради непрестанно изменящата се среда;
  • Посттравматичен стрес – преживяването на нервно и емоционално напрежение не е по време на действие на стресогена, а едва след това – обикновено се появява до 24 часа и продължава неопределено дълго време.

Според теорията на Ханс Селие стресовата реакция се означава като общ адаптационен синдром и протича в три фази:

  1. Фаза на тревога – соматичен израз на активацията на защитните сили.
  2. Фаза на съпротива.
  3. Фаза на изтощение – при дълго действие на стресогенния агент. Виж синдром на професионалното изчерпване.

Физиология[редактиране | редактиране на кода]

Всеки път, при стрес, се увеличава отделянето на хормоните адреналин и кортизол. Преминаването им в кръвта кара артериите да се свиват, мускулите да се съкращават, а сърцето да бие по-бързо. Всичко това повишава сърдечното напрежение и кръвното налягане. С течение на времето стресът води до увреждане на сърдечно-съдовата система и до ускоряване на стареенето на кръвоносните съдове.

Постоянният стрес повишава образуването на тромби в кръвоносните съдове, които могат да доведат до инфаркт и инсулт. Понижените защитни сили на организма в такъв момент могат да доведат до рак, инфекции и други заболявания. Също така храносмилането може да бъде потиснато, а то от своя страна да доведе до натрупване на излишни килограми, нарушено храносмилане и затлъстяване.

При здрави хора, физическото натоварване увеличава налягането в кръвоносните съдове до 40%, а емоционалното – до 60%. Когато двата типа стрес са комбинирани (особено при спортисти), може да се достигне до екстремно налягане, което да доведе до внезапна смърт.

Техники за справяне със стреса[редактиране | редактиране на кода]

Техники и стратегии за справяне със стреса (понякога като стрес мениджмънт) са начините за справяне със стрес, като например йога, спа, медитация, различни видове терапии.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Dirk Hellhammer, Juliane Hellhammer, Stress: the brain-body connection, Karger Publishers, 2008, стр. vii
  2. Тълковен речник на българския език, ИК „Елпис“, София, 1995, ISBN 95455703X
  3. „Стрес без дистрес“, Ема Манукян, psychology-bg.com

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]