Стрибърнов карамфил

Стрибърнов карамфил

Червена книга на България

Уязвим

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Същински еудикоти (c. eudicots) разред: Карамфилоцветни (Caryophyllales) семейство: Карамфилови (Caryophyllaceae) триб: Caryophylleae род: Карамфил (Dianthus) вид: Стрибърнов карамфил (D. stribrnyi)

Научно наименование

Dianthus stribrnyi

[ редактиране ]

Стрибърнов карамфил (Dianthus stribrnyi) е многогодишно тревисто растение от семейство Карамфилови. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански ендемит.

Описание

Многогодишно тревисто растение. Приосновните листа са широки (0,5)1–3 mm, а стъбловите – 2–3 mm. Прицветниците и причашковите люспи са пурпурни, изведнъж преминаващи в осил, като осилът на причашковата люспа е приблизително равен или по-дълъг от люспата. Чашката е дълга 8–10 mm и широка 2–3 mm, със сравнително широки триъгълни или триъгълноланцетни зъбчета, пурпурна. Петурата на венчелистчетата е удължено обратноовална, неясноназъбена, почти или напълно гола, бледорозова. Плодът е кутийка. Цъфти през юни – юли, плодоноси през юли – август. Размножава се със семена.

Разпространение и местообитания

Среща се по каменисти места и тревисти терени, в дъбовите пояси и отчасти в буковия пояс. Расте поединично или на малки групи. В България се среща в Средна Стара планина, Западна Средна гора, Средните Родопи, Тракийската низина и Тунджанската хълмиста равнина, между 300 и 1000 m надморска височина. Като балкански ендемит видът е разпространен в Албания, страните от бивша Югославия и България.

Природозащитен статут

Основна заплаха за вида е промяната на местообитанията под влиянието на човешката дейност (земеделие, животновъдство, залесяване, туризъм и др.). Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие и е включен в „1997 IUCN Red List of Threatened Plants“ като „рядък вид“. Част от находищата са на територията на национален парк „Централен Балкан“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки се препоръчват изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида и опазване на местообитанията му.