Структура на революционните окръзи на ВМОРО, ВМРО и ВТРО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
ВМОРО и ВМРО
Bitolya Macedonian-Adrianopolitan Revolutionary District Seal.JPG
Девиз

 • Свобода или смърт
 • Македония на македонците

Цели

 • Автономия за Македония и Одринско
 • Независима Македония

Структура

 • Централен комитет
 • Задгранично представителство
 • Структура на революционните окръзи
 • Четнически институт
 • Погранични пунктове
 • Спомагателна организация
 • Разузнавателна организация

Хронология

 • Основаване (1893)
 • Илинден-Преображение (1903)
 • Мюрцщегски реформи
 • Борба с чуждите пропаганди (1904 - 1908):
Сръбска и Гръцка
 • Разцепление на ВМОРО (1905 - 1908)
 • Легализация (1908 - 1910): НФП и СБКК
 • Войни за национално обединение (1912 - 1918):
МОО, Партизански формирования
Тиквешко въстание
Охридско-Дебърско въстание
Валандовска акция
11 дивизия Партизански отряд
 • Разкол в македонското освободително движение след Първата световна война
 • ВМРО (1919)
ВТРО, ВЗРО и ВДРО
 • Братоубийствени войни във ВМРО:
Убийство на Тодор Александров
Горноджумайски събития
Протогеровисти
 • Официална забрана (1934)

Категории

 • Дейци на ВМОРО
 • Дейци на ВМРО
 • Ренегати
 • Афери
 • Конгреси
 • Сражения
 • Печатни издания
 • Мултимедия
 • Документи

Още

 • Българска екзархия
 • ВМОК
 • Македонска емиграция в България
 • МПО
 • Български акционни комитети
 • Охрана

IMRO badge.JPG

Териториалната структура на революционните окръзи и райони на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[1] и на Вътрешната македонска революционна организация.

ВМОРО (1899 – 1908)[редактиране | редактиране на кода]

Основният принцип по който става делението на окръзи и райони е по административното разделение в рамките на самата Османска империя. Районите отговарят на околийските граници.

  • Първи Солунски революционен окръг
    • Кукушки район
    • Солунски район
    • Дойрански район
    • Гевгелийски район
    • Ениджевардарски район
    • Воденски район
    • Тиквешки район
  • Трети Серски революционен окръг
    • Серски район
    • Драмски район
    • Неврокопски район
    • Демирхисарски (Валовищки) район
    • Разложки (Бански) район
    • Мелнишки район
    • Поройски район
  • Четвърти Одрински революционен окръг
    • Малкотърновски район
    • Лозенградски район
    • Бунархисарски район
    • Чокенски (Гечкинлийски) район
    • Мустафапашански район
    • Ахъчелебийски район
    • Дедеагачки район
    • Гюмюрджински район
    • Узункюприйски район
  • Шести Скопски революционен окръг
    • Скопски район
    • Щипски район
    • Кратовски район
    • Кумановски район
    • Кривопалански район
    • Кочански район
    • Велешки район
      • Светиниколски район
      • Тетовски район[2]

За време на Илинденско-Преображенското въстание[редактиране | редактиране на кода]

Печати на Кумановския революционен район
Печат на Ениджевардарския революционен район
Печат на Солунския окръжен революционен комитет
Печат на Струмишкия окръжен революционен комитет
Документ с печати на Скопски революционен окръг и на Централния комитет

Представителите на Задграничното представителство на ВМОРО и ВМРО и симпатизиращите им български офицери от ВМОК и тайните офицерски братства изработват ново териториално разпределение. В това повече залягат на етническите и географските граници, отколкото на административно разделените околии. Първи солунски революционен окръг е разделен на два нови „Кожух“ и „Беласица“, като получава Поройската околия от Серски революционен окръг, станал въстанически окръг „Пирин“, и Петричка околия от Струмишкия революционен окръг („Огражден“). Последните два имат обща граница на река Струма като поделят Джумайска околия. Битолския („Пелистер“) и Одринския революционенни окръзи запазват териториалната си цялост, но допълнително са разделени на подрайони. Скопския окръг („Овче поле“) запазва също териториалната си цялост.

  • Първи въстанически окръг „Пелистер“
    • Пелистерски район
    • Смилевски район
    • Лерински район
    • Костурски район
    • Долнопреспански район
    • Ресенски район
    • Охридски район
    • Демирхисарски район
    • Кичевски район
    • Крушевски район
    • Прилепски район
    • Поречки район
  • Втори въстанически окръг „Кожух“
    • Гевгелийски район
    • Ениджевардарски район
    • Воденски район
    • Тиквешки район
  • Трети въстанически окръг „Беласица“
    • Кукушки район
    • Солунски район
    • Дойрански район
    • Поройски район
    • Петрички район
  • Четвърти въстанически окръг „Пирин“
    • Серски район
    • Драмски район
    • Неврокопски район
    • Демирхисарски (Валовищки) район
    • Разложки (Бански) район
    • Мелнишки район
    • Кресненско-Джумайски район
  • Пети въстанически окръг „Огражден“
    • Струмишки район
    • Радовишки район
    • Малешевски район
    • Джумайски район
  • Шести въстанически окръг „Овче поле“
    • Скопски
    • Щипски
    • Кратовски
    • Кумановски
    • Кривопалански
    • Кочански
    • Велешки
  • Седми одрински въстанически окръг
    • I. Малкотърновско-Лозенградско-Бунархисарски район
    • II. Чокенски (Гечкенлиско-Одрински) район
    • III. Мустафапашанско-Одрински район
    • IV. Дедеагачко-Гюмюрджински район
    • V. Ахъчелебийско-Скеченски район

ВМРО (1919 – 1934)[редактиране | редактиране на кода]

Между 1923 – 1924 година протичат Битолски, Серски, Струмишки, Скопски и Солунски окръжни конгреси на ВМРО, чиято цел е да подготвят предстоящия общ конгрес. На Битолския конгрес е предложено революционната територия да се раздели на три – Западна и Източна Македония и Македония под гръцка власт[3]. На Струмишкия конгрес са представени околиите Струмишка, Поройска, Тиквешка, Петричка, Радовишка и Малашевска, Серския конгрес с околиите Разложка, Демирхисарска, Кавалска, Мелнишка, Серска и Горноджумайска, Скопския конгрес с околиите Щипска, Кумановска, Царевоселска, Скопска, Кочанска, Паланечка, Кратовска, Велешка и Тетовско-Гостиварска, Солунския конгрес с околиите Дойранска, Кукушка, Солунска, Ениджевардарска, Воденска и Гевгелийска[4]

На Шестия конгрес на ВМРО от 1925 година е уточнена новата организационна подялба. Околиите Петричка, Разложка, Мелнишка и Горноджумайска са прехвърлени към Спомагателната организация на ВМРО.

  • Битолски революционен окръг
    • Костурска околия
    • Битолска околия
    • Прилепска околия
    • Крушевска околия
    • Кичевска околия
    • Охридска околия
    • Стружка околия
    • Дебърска околия
    • Ресенско-Преспанска околия
  • Скопски революционен окръг
    • Скопска околия
    • Тетовско-Гостиварска околия
    • Кичевска околия
    • Царевоселска околия
    • Щипска околия
    • Светиниколска околия
    • Велешка околия
  • Солунския революционен окръг
    • Солунска околия
    • Кукушка околия
    • Ениджевардарска околия
    • Воденска околия
    • Маглишка околия
    • Негушка околия
    • Гевгелийска околия
    • Тиквешка околия
  • Серски революционен окръг
    • Серска околия
    • Демирхисарска околия
    • Драмска околия
    • Кавалска околия
  • Струмишки революционен окръг
    • Поройска околия
    • Дойранска околия
    • Струмишка околия
    • Малешевска околия
    • Радовишка околия

ВТРО (1919 – 1927)[редактиране | редактиране на кода]

Организационната структура [5] на ВТРО е специфична. Действащата структура има опорни пунктове в окръжните и околийските градове и в по-централните села в Беломорието. Те се завеждани от пунктови началници и са създадени съгласно чл. 43 от Правилника на организацията.

Организирани са групи, съставени от чети.

  • „Началник на революционните групи в Тракия“ и главен войвода е Таню Николов. Той командва 13 български и 7 турски чети действащи срещу гърците в Беломорска Тракия.

Групите са структорирани както следва:

Всяка група се е състои от по 1 до 4 чети със съответен войвода и секретар. Четите, обаче не са строго прикрепени към определена група, a kомандването и щаба на Организацията маневрират с войводския и четническия състав и ги разместват съобразно нуждите на борбата.

B юни 1923 г. правителството на Александър Цанков разпуска Организацията, но след няколко месеца на 17 септември 1923 г. в Хасково ВТРО е възстановена от Димитър Маджаров и Коста Георгиев. В централния комитет на Организацията влизат Димитър Маджаров, Коста Георгиев, Пею Поптрендафилов, Васил Попдимчев, Георги Василев и Иван Максимов.

Организационните ѝ структури подобно на ВМРО са нелегални бойни групи, възглавявани от районни отговорници и пунктови началници. Сформирани са отново и въоръжените чети, ръководени от войводи.

Тя установява контакти с легалните тракийски дружества в Хасково, Кърджалийско и Смолянско, а сформираните въоръжени чети съсредоточават своята дейност в Беломорска Тракия. ВТРО продължава да праща чети през границата и да подпомага хилядите бежанци от Беломорска и Одринска Тракия до 12.10.1927 г. когато е разпусната и е учреден Комитета за свободата на Тракия (КСТ) c председател Димитър Маджаров и подпредседател Константин Георгиев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колектив, „Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.“, Военно издателство, София, 2003 г., стр.20 – 26
  2. Светиниколския и Тетовския райони се формират през 1905 година, като Тетовско спада към Призренския санджак
  3. Пърличев, Кирил. VI конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 73 – 76.
  4. Пърличев, Кирил. VI конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 27 – 91.
  5. Емилия Славкова, Групата „Зора“ и войводата Димитър Маджяров във Вътрешната Тракийска Революционна Организация /ВТРО/
     Портал „Македония“         Портал „Македония