Структура на революционните окръзи на ВМОРО, ВМРО и ВТРО

Териториалната структура на революционните окръзи и райони на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.

ВМОРО (1899 – 1908)

Основният принцип по който става делението на окръзи и райони е по административното разделение в рамките на самата Османска империя. Районите отговарят на околийските граници.

• Първи Солунски революционен окръг
  • Кукушки район
  • Солунски район
  • Дойрански район
  • Гевгелийски район
  • Ениджевардарски район
  • Воденски район
  • Тиквешки район

• Втори Битолски революционен окръг
  • Лерински район
  • Костурски район
  • Ресенски район
  • Охридски район
  • Кичевски район
  • Крушевски район
  • Демирхисарски район
  • Битолски район

• Трети Серски революционен окръг
  • Серски район
  • Драмски район
  • Неврокопски район
  • Демирхисарски (Валовищки) район
  • Разложки (Бански) район
  • Мелнишки район
  • Поройски район

• Четвърти Одрински революционен окръг
  • Малкотърновски район
  • Лозенградски район
  • Бунархисарски район
  • Чокенски (Гечкинлийски) район
  • Мустафапашански район
  • Ахъчелебийски район
  • Дедеагачки район
  • Гюмюрджински район
  • Узункюприйски район

• Пети Струмишки революционен окръг
  • Струмишки
  • Петрички
  • Радовишки
  • Малешевски
  • Горноджумайска

• Шести Скопски революционен окръг
  • Скопски район
  • Щипски район
  • Кратовски район
  • Кумановски район
  • Кривопалански район
  • Кочански район
  • Велешки район
    • Светиниколски район
    • Тетовски район

За време на Илинденско-Преображенското въстание

Печати на Кумановския революционен район

Печат на Ениджевардарския революционен район

Печат на Солунския окръжен революционен комитет

Печат на Струмишкия окръжен революционен комитет

Документ с печати на Скопски революционен окръг и на Централния комитет

Представителите на Задграничното представителство на ВМОРО и ВМРО и симпатизиращите им български офицери от ВМОК и тайните офицерски братства изработват ново териториално разпределение. В това повече залягат на етническите и географските граници, отколкото на административно разделените околии. Първи солунски революционен окръг е разделен на два нови „Кожух“ и „Беласица“, като получава Поройската околия от Серски революционен окръг, станал въстанически окръг „Пирин“, и Петричка околия от Струмишкия революционен окръг („Огражден“). Последните два имат обща граница на река Струма като поделят Джумайска околия. Битолския („Пелистер“) и Одринския революционенни окръзи запазват териториалната си цялост, но допълнително са разделени на подрайони. Скопския окръг („Овче поле“) запазва също териториалната си цялост.

• Първи въстанически окръг „Пелистер“
  • Пелистерски район
  • Смилевски район
  • Лерински район
  • Костурски район
  • Долнопреспански район
  • Ресенски район
  • Охридски район
  • Демирхисарски район
  • Кичевски район
  • Крушевски район
  • Прилепски район
  • Поречки район

• Втори въстанически окръг „Кожух“
  • Гевгелийски район
  • Ениджевардарски район
  • Воденски район
  • Тиквешки район

• Трети въстанически окръг „Беласица“
  • Кукушки район
  • Солунски район
  • Дойрански район
  • Поройски район
  • Петрички район

• Четвърти въстанически окръг „Пирин“
  • Серски район
  • Драмски район
  • Неврокопски район
  • Демирхисарски (Валовищки) район
  • Разложки (Бански) район
  • Мелнишки район
  • Кресненско-Джумайски район

• Пети въстанически окръг „Огражден“
  • Струмишки район
  • Радовишки район
  • Малешевски район
  • Джумайски район

• Шести въстанически окръг „Овче поле“
  • Скопски
  • Щипски
  • Кратовски
  • Кумановски
  • Кривопалански
  • Кочански
  • Велешки

• Седми одрински въстанически окръг
  • I. Малкотърновско-Лозенградско-Бунархисарски район
  • II. Чокенски (Гечкенлиско-Одрински) район
  • III. Мустафапашанско-Одрински район
  • IV. Дедеагачко-Гюмюрджински район
  • V. Ахъчелебийско-Скеченски район

ВМРО (1919 – 1934)

Между 1923 – 1924 година протичат Битолски, Серски, Струмишки, Скопски и Солунски окръжни конгреси на ВМРО, чиято цел е да подготвят предстоящия общ конгрес. На Битолския конгрес е предложено революционната територия да се раздели на три – Западна и Източна Македония и Македония под гръцка власт. На Струмишкия конгрес са представени околиите Струмишка, Поройска, Тиквешка, Петричка, Радовишка и Малашевска, Серския конгрес с околиите Разложка, Демирхисарска, Кавалска, Мелнишка, Сярска и Горноджумайска, Скопския конгрес с околиите Щипска, Кумановска, Царевоселска, Скопска, Кочанска, Паланечка, Кратовска, Велешка и Тетовско-Гостиварска, Солунския конгрес с околиите Дойранска, Кукушка, Солунска, Ениджевардарска, Воденска и Гевгелийска.

На Шестия конгрес на ВМРО от 1925 година е уточнена новата организационна подялба. Околиите Петричка, Разложка, Мелнишка и Горноджумайска са прехвърлени към Спомагателната организация на ВМРО.

• Битолски революционен окръг
  • Костурска околия
  • Битолска околия
  • Прилепска околия
  • Крушевска околия
  • Кичевска околия
  • Охридска околия
  • Стружка околия
  • Дебърска околия
  • Ресенско-Преспанска околия

• Скопски революционен окръг
  • Скопска околия
  • Тетовско-Гостиварска околия
  • Кичевска околия
  • Царевоселска околия
  • Щипска околия
  • Светиниколска околия
  • Велешка околия

• Солунския революционен окръг
  • Солунска околия
  • Кукушка околия
  • Ениджевардарска околия
  • Воденска околия
  • Маглишка околия
  • Негушка околия
  • Гевгелийска околия
  • Тиквешка околия

• Серски революционен окръг
  • Сярска околия
  • Демирхисарска околия
  • Драмска околия
  • Кавалска околия

• Струмишки революционен окръг
  • Поройска околия
  • Дойранска околия
  • Струмишка околия
  • Малешевска околия
  • Радовишка околия

ВТРО (1919 – 1927)

Организационната структура на ВТРО е специфична. Действащата структура има опорни пунктове в окръжните и околийските градове и в по-централните села в Беломорието. Те се завеждани от пунктови началници и са създадени съгласно чл. 43 от Правилника на организацията.

Организирани са групи, съставени от чети.

• „Началник на революционните групи в Тракия“ и главен войвода е Таню Николов. Той командва 13 български и 7 турски чети действащи срещу гърците в Беломорска Тракия.

Групите са структурирани както следва:

• група „Зора“ с началник войводата Димитър Маджаров,
• група „Луна“ с началник капитан Асен Лазаров,
• I група с началник войводата д-р Константин Ненчев,
• II група с началник войводата Петър Чапкънов,
• III група на Рафаил Каракачанов и Стайко Запартов,
• IV група с началник западнотракийския войвода Димо Николов, който е и заместник главен войвода,
• V група с началник войводата Коста Саракостов от Доганхисар, Дедеагачко (след избирането му за секретар на ВТРО го замества войводата Колю Вазов)
• VI група,
• VII група с началник Руси Андонов.

Всяка група се е състои от по 1 до 4 чети със съответен войвода и секретар. Четите, обаче не са строго прикрепени към определена група, a командването и щаба на Организацията маневрират с войводския и четническия състав и ги разместват съобразно нуждите на борбата.

B юни 1923 г. правителството на Александър Цанков разпуска Организацията, но след няколко месеца на 17 септември 1923 г. в Хасково ВТРО е възстановена от Димитър Маджаров и Коста Георгиев. В централния комитет на Организацията влизат Димитър Маджаров, Коста Георгиев, Пею Поптрендафилов, Васил Попдимчев, Георги Василев и Иван Максимов.

Организационните ѝ структури подобно на ВМРО са нелегални бойни групи, възглавявани от районни отговорници и пунктови началници. Сформирани са отново и въоръжените чети, ръководени от войводи.

Тя установява контакти с легалните тракийски дружества в Хасково, Кърджалийско и Смолянско, а сформираните въоръжени чети съсредоточават своята дейност в Беломорска Тракия. ВТРО продължава да праща чети през границата и да подпомага хилядите бежанци от Беломорска и Одринска Тракия до 12.10.1927 г. когато е разпусната и е учреден Комитета за свободата на Тракия (КСТ) c председател Димитър Маджаров и подпредседател Константин Георгиев.