Струма (миночистач)
| „Струма“ | |
 | |
| Флаг | .svg) |
|---|---|
| Клас и тип | миночистач тип „Марица“ |
| Производител | Държавна корабостроителница |
| Служба | |
| Поръчан | 1942 г. |
| Влиза в строй | 1943 г. |
| Изведен от експлоатация | 1944 г. |
| Основни характеристики | |
| Бруто тонаж | 23,5 t |
| Дължина | 15 m |
| Ширина | 3,5 m |
| Газене | 1,4 m |
| Задвижване | 1 дизелов двигател „Моторен Верке Манхайм“ (MWM) |
| Скорост | 8 възела |
| Екипаж | 8 – 10 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | картечница MG-34 |
„Струма“ е български военен кораб, миночистач от състава на Беломорския флот.
История
[редактиране | редактиране на кода]Той е един от четирите миночистача от серията „Марица“, построени през Втората световна война в Държавната корабостроителница в анексирания от Царство България през 1941 г. град Кавала за нуждите на Българския беломорски флот. Корабите от типа „Марица“ – „Марица“, „Струма“, „Места“ и „Вардар“ са проектирани от инженер Протасий Пампулов и са предназначени за минно заграждане и патрулна дейност в Бяло море. „Струма“ е приет в строя през 1943 г. и е базиран основно в Кавала. Негов кръстник става г-жа Руменова, съпруга на председателя на комитет „Беломорие“ о.з. полк. д-р Иван Руменов. Името на кораба е дадено в чест на река Струма, която влива своите води в Бяло море.[1] Корпусът му е изработен от тасоски бор, твърда, лека и устойчива дървесина, добивана на остров Тасос, а задвиждването се осигурява от немски дизелов двигател MWM, позволяващ развиване на скорост до 8 възела. Екипажът наброява обикновено 8 – 10 души. Въоръжението включва немска лека картечница MG-34, а обурудването – контактен трал MPG за минно разчистване. Корабът участва в минно-заградителни и миноразчистващи действия в районите на Кавала, Дедеагач и Орфанския залив, като поддържа безопасността на морските маршрути в контролирания от България беломорски сектор. „Струма“ остава в активна служба до септември 1944 г., когато минният полудивизион е разформирован и корабите са предадени на партизаните от ЕАМ. При изтеглянето на българската армия от Гърция бойните флагове на корабите от Беломорския флот са пренесени в България и днес се съхраняват във Военноморския музей град Варна.[2]
Вижте още
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Вълкан Вълканов. Българският беломорски флот, Варна, 2007.
- Българските военноморски сили 1879 – 2006 г., Варна, 2006, съст. М. Кръстева и Ат. Панайотов.
- История на Българския военноморски флот, ВИ, С., 1981.
- Панайотов, Атанас. „Българският беломорски флот (1941–1944)“, издателство „Морски свят“, Варна.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Панайотов, Атанас. „Българските беломорски миночистачи“. // Морски вестник, октомври 2012.
- ↑ Миночистачи тип „Марица“ // Вимпел. Архивиран от оригинала на 5 февруари 2024. Посетен на 1 януари 2026 г.
