Струмска операция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Струмска операция
Солунски фронт
(Първа световна война)
Информация
Период 17 – 23 август 1916 г.
Място Източна Македония
Воюващи страни
Централни сили:
Flag of Bulgaria.svgБългария
Антанта:
Flag of France.svgФранция,
Flag of Greece.svgГърция
Сили
11. дивизия,
7. дивизия,
10. дивизия

Струмска операция е настъпателна операция на българската армия през Първата световна война. Осъществена е в периода 17 – 23 август 1916 година.

Начало на операцията[редактиране | редактиране на кода]

Докато протича Леринска операция, съединенията на 2-ра българска армия провеждат активни настъпателни действия, но на левия фланг на Солунския фронт, т.е. в Източна Македония, където осъществяват Струмската настъпателна операция. Предвиждайки развоя на предстоящите събития, още на 12 август 1916 г. началникът на щаба на Действащата армия, генерал-майор Константин Жостов изпраща строго поверително разпореждане до командващия 2-ра армия и до началника на 10 пехотна беломорска дивизия, с което им съобщава, че е твърде възможно „обстоятелствата да ни наложат тия дни да предприемем едно настъпление с нашите флангове срещу антантските войски в Гръцка Македония“. В документа ясно и категорично са посочени рубежите, до които отделните съединения трябва да достигнат след започването на настъплението, начинът на действие на войските, отношенията им с местното население и власти, както и вероятната дата на началото на предстоящото настъпление – 16 август 1916 г., но след получаването на специална заповед за това.

Съгласно получените указания се предвижда 11 пехотна македонска дивизия да напредне от Беласица към Бутковското езеро, което да опре с десния си фланг. Седма пехотна рилска дивизия заедно с 3-та бригада от 2 пехотна тракийска дивизия и пограничните дружини получават за задача да достигнат линията река Струма (при село Ернекьой) - село Просеник - Тахинското езеро - Яйкин тепе в Змийница планина - Боздаг - ж.п. гара Козлукьой -к. 1351 - Саръшабан, а 2-рата ѝ бригада да продължи да охранява Беломорското крайбрежие.

В съответствие с получената на 17 август 1916 г. нова заповед, конкретизираща началния час на предстоящите действия, 7-а пехотна рилска и 10 пехотна беломорска дивизия преминават в настъпление още през нощта на 17 срещу 18 август, а частите на 11-та пехотна македонска дивизия – сутринта на 18 август 1916 г.

Още същия ден 11-та пехотна македонска дивизия, която през предшестващите дни се предислоцира на изток на мястото на 3-та бригада от 7-а пехотна дивизия и е заела участъка връх Конгуре (в Беласица планина) - Бутковското езеро, започва артилерийска престрелка с противниковите батареи, разположени в близост до село Акбузалък и Порой. През следващите дни нашата артилерия обстрелва неприятелските части при селата Шугово, Мътница, Горни Порой, Соколово и укрепленията при Дова тепе, а в отговор противникът води артилерийски огън по нашите позиции на връх Тумба, Демир капия и кота 570 (североизточно от Горни Порой), които неприятелската пехота безуспешно се опитва да овладее. Независими от това на следващия ден 21 август съглашенските части заемат селата Света Петка, Палмиш, Шугово, Мътница, Горни и Долни Порой, като по този начин се оказват в непосредствена близост до укрепените български позиции в Беласица.

Точно в 22,30 ч. на 18 август 1916 г. 7-а пехотна рилска дивизия започва настъплението си от Рупелското дефиле, а в 23,00 ч. преминава безпрепятствено гръцките постове. Още на 19 август нейната 3-та бригада достига Демир Хисар и след като пленява една гръцка полурота, го заема и продължава движението си на югозапад през Серското поле, достигайки до края на деня линията село Ернекьой - село Хазнатар - село Долна Джумая - село Кумлия - село Просеник. През целия ден бригадата преследва преминалия на източния бряг на Струма френски авангард в състав от 13 пехотни дружини, 3 батареи и 9 ескадрона. В същото време 2-ра бригада настъпва към Сяр, а 1-ва - към Шарлия планина. От своя страна придадената към съединението 3-та бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, след като заема укреплението Лисе (Елес) и село Старчища и пленява изоставените от отстъпващите гръцки части оръдия и муниции, достига манастира „Свети Димитър“ и височините около село Калапот.

През следващите дни съединението продължава настъплението си на юг. За разлика от отстъпващите френски части, които се изтеглят на западния бряг на Струма при село Орляк, с които нашите войски водят чести престрелки, почти навсякъде гръцките части се оттеглят доброволно. Пленени са около 40 френски войници, има и доста убити и ранени. До началото на септември 1-ва и 2-ра бригада на дивизията прекосяват Серското поле и достигат до град Сяр, а 3-та бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, без да срещне каквато и да било съпротива от гръцка страна, продължава безпрепятствено настъплението си на юг, заема село Алистрат и след като прекосява Кушница планина, излиза на Орфанския залив, прекъсвайки изцяло комуникациите между 6-а и 7-а гръцка дивизия, дислоцирани около град Драма.

В 2,00 ч. сутринта на 18 август в две колони настъпва и десният фланг на беломорската дивизия (37-и пехотен пирински и 38-и пехотен одрински полк). 37-и пехотен пирински полк заема граничната гара Окчилар и въпреки че страничното му прикритие е временно задържано при Карпус и връх Ахлад, продължава настъплението си към Саръшабан. До вечерта на 20 август той достига линията село Чеглаик - к. 702 - град Саръшабан - село Органджели - нос Куюн на брега на Егейско море, където започва да се укрепява. Още в първия ден на настъплението с цената на 5 убити, 17 ранени и един безследно изчезнал, е превзето гръцкото укрепление Инджас, като са пленени 8 оръдия, 7 картечници и огромно количество боеприпаси. Привечер на 19 август един съглашенски параход обстрелва намиращия се в съседство със заетия от полка нос Куюн български пограничен пост, разположен на нос Керемидли бурун край Керемидли. Направен е и опит за дебаркиране на няколко лодки съглашенски войници, който обаче е своевременно осуетен от български части.

От своя страна на 18 август 38-и пехотен одрински полк след усилен 17-часов непрекъснат пеши марш достига и овладява без бой гара Бук и големия железопътен мост на Места южно от гарата. До вечерта на 19 август той достига линията село Лилилер - ж.п. гара Козлукьой] – к. 1351, а на следващите дни продължава настъплението си.

През следващите дни 10-и пехотна Беломорска дивизия осъществява напълно поставената ѝ задача, като постепенно овладява предварително определените ѝ райони. Тъй като според заповедта на Щаба на Действащата армия от 19 август 1916 г. по най-категоричен начин се препоръчва да се спазва искането на германския съюзник да не се заемат градовете Кавала, Драма и Сяр, частите на съединението стриктно спазват получените указания. Предвижда се и проявяването на „най-голяма коректност" по отношение на гръцкото население6.

И действително, в хода на своето настъпление нашите войски избягват сблъсъците с гръцките части (освен ако не са предизвикани), като се държат толерантно с местното гръцко население, а въпреки възможността да заемат трите града, не го осъществяват. На 23 август например 37-и пехотен Пирински полк достига Кавала, но не овладява града, а само четирите укрепления около него, заедно с намиращите се там 14 оръдия. По подобен начин действа и 8-а погранична дружина и придружаващите я подразделения (една планинска батарея и една пионерна рота), които същия ден обграждат Драма, без обаче да влизат в града7.

До 23 август 1916 г. частите на 10-та пехотна беломорска дивизия реализират напълно поставените им задачи. Заедно с частите на 7-а пехотна рилска дивизия те заемат изцяло територията източно от река Струма (с изключение на съглашенските предмостия при селата Комариян, Орляк и Коприва), които обаче са твърде незначителни по площ, поради което нямат особено стратегическо и тактическо значение. След излизането си на Егейското крайбрежие, те получават задачата да отбраняват „целия Беломорски бряг от устието на река Марица до устието на река Струма при Орфанския залив".

Последици от операцията[редактиране | редактиране на кода]

По такъв начин целта на Струмската настъпателна операция, осъществена от нашите войски в Източна Македония, е напълно постигната. В продължение на 6 оперативни дни (от 18 до 23 август 1916 г.) 2-ра армия, съвместно с части на 10-та пехотна Беломорска дивизия, овладява площ от около 4000 кв.км. Достигнатата максимална дълбочина е около 80-90 км, т.е. средно денонощният темп на настъпление е около 13-15 км, а ширината на фронта, на който се води настъплението – около 230 км. Достигнатата плътност по време на операцията е около 85 км на дивизия, 0,9 оръдия и 0,5 картечници на фронт. В резултат на Струмската настъпателна операция дължината на Солунския фронт е съкратена с около 100-120 км, т.е. фронтът на 2-ра армия е съкратен наполовина. Всичко това дава възможност българската армия да концентрира усилията си за предстоящите бойни действия.

Не по-маловажна последица от заемането на територията между реките Струма и Места от нашите войски е окончателно разформиране на дислоцирания тук 4-и гръцки корпус (с численост 464 офицери и 6373 войници). Заедно с цялото им въоръжение, в това число 15 планински оръдия и 31 картечници, те са транспортирани в Силезия (по това време в Германия), където остават до 1919 г., поради което не са включени в състава на гръцката армия след влизането на Гърция в Първата световна война на страната на Антантата.

На 27 август 1916 г. Кралство Румъния прекратява своя неутралитет и обявява война на Австро-Унгария, включвайки се по този начин във войната на страната на Съглашението. Колебливата и неясна до този момент за Централните сили позиция на северната ни съседка най-после придобива реални очертания и дава своето отражение и върху решенията на българското Главно командване, което още на 26 август отдава заповед за преминаването на 2-ра армия към отбрана.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България