Студен извор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Студен извор
Общи данни
Население 10 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 3,334 km²
Надм. височина 737 m
Пощ. код 2488
Тел. код 07732
МПС код РК
ЕКАТТЕ 70086
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Трън
Станислав Николов
(ГЕРБ)

Студен извор е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Студен извор се намира в планински район. Село Студен извор, Трънско се намира в Знеполе и е разположено в източните поли на височината Изворски Гудель (1032 м. надморска височина). В местността „Камък“ извира карстов извор, от който буйно изтича чиста вода, протича през селото и се губи в наносите на полето. Пролетно време, при топене на снеговете и силни дъждове достига и до р. Вуканщица, в землището на с. Бусинци. Селото е разположено по долината и двата бряга на рекичката, на едно компактно място и няма отделни махали, което е характерно за други планински села в района. Махалите на селото са на не повече от 500-700 метра от Колензина махала по пътя за местността “Мачуклинъц”. Землището на селото граничи с териториите на селата Бусинци, Вукан, Костуринци, Ярловци и Радово.

Селото отстои на 7.5 км. югозападно от гр. Трън. Името си Извор селото получава от наличието на карстовия извор, но най-вероятно през 1959 г. селото е преименувано в Студен извор, поради факта, че в границите на новосъздаденият Пернишки окръг са влезнали три села с подобни имена /с. Извор, Радомирска околия, с. Извор, Брезнишка околия и с. Извор, Трънска околия/ и е трябвало с нещо да бъдат различавани.

История[редактиране | редактиране на кода]

В селото е роден и живял Радивоя Изворски (Радивоя Ангелков Тодоров), който е бил ръководител на първото въстание в Югозападна България срещу турските поробители.

Въстанието на знеполци, известно с наименованията “Трънска буна” или “Беглижки джубур” е избухнало през 1830 г. Главни негови ръководители и организатори били Радивоя Изворски, Радивоя Петричев от с. Берайнци и един свещеник от Самоков, около 70-годишен, чието име все още не е известно.

На 27 октомври 1878 г. в селото се ражда бележитият български учен д-р Стамен Григоров, откривателят на бактерията, която причинява ферментацията на българското кисело мляко – Lactobacillus bulgaricus

Населението на селото непосредствено след Освобождението /1887 г./ е било около 235 жители. През следващите десетилетия то бавно е нараствало и през 1910 г. е достигнало до 337 жители, което е и най-високата му численост. След 1910 г. макар раждаемостта да е била висока жителите започнали да намаляват, поради изселването на хората към градовете. През 1934 г. жителите на селото са 244, а през 1946 г. – 186 жители. През следващите десетилетия миграцията към градовете се засилва още повече и през 1992 г. в селото остават да живеят само 16 жители. Основната причина за бързото обезлюдяване се предполага, че е липсата на елементарни условия за живот. Не е бил решен въпроса за снабдяването на селяните с продукти от първа необходимост. Жители на селото има изселени в Перник, София, Дупница, Пловдив и др. населени места на страната.

Населението на селото, както навсякъде в Трънско, се е занимавало със земеделие, скотовъдство и занаятчийство. През 1939 г. селото е разполагало с 1850 дка ниви и ливади, 423 дка пасища и 302 дка гори. По същото време в селото е имало 21 коня, 126 говеда, 311 овце, 44 свине и 330 птици. Много от мъжете в миналото са били дюлгери /строители/.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православната църква на селото носи името на “Св. апостоли Петър и Павел” и е построена през 1880 г., а през 1985 г. жителите на селото и с помощта на Св. Синод ремонтираха църквата. В далечното минало на мястото на църквата е имало манастир.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Училището в селото е открито непосредствено след освобождението от османска власт (1878 г.).

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Музей на киселото мляко – разположен в центъра на селото, близо до къщата на д-р Стамен Григоров.

Местните жители използват имена на местности в землището, които са характерни за местния трънски диалект: „Големи ниви“, „Полегуша“, „Коняз“, „Друм“, „Росулье“, „Горна и Долна воденица“, „Дубье“, „Рид“, „Бара“, „Преки пут“, „Коин гроб“, „Спасикин мост“, „Вуканска бара“, „Рудина“, „Разкръсие“, „Първена падина“, „Дубица“, „Средна ливада“, „Мала могила“, „Завой“, „Кацарица“, „Загузье“, „Осойна“, „Голема и Мала кория“, „Каменица“, „Гудель“, „Бонин вир“, „Тършевина“, „Чувнишка чука“, „Шереметьвъц“, „Преслап“, „Вариица“, „Златарица“, „Ненадина падина“, „Мачуклинъц“, „Кошарево глодже“, „Мроорице“, „Длъги рид“, „Чукар“, „Седлар“, „Равна шума“, „Равнище“, „Стоин дрен“ и др.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]