Субашкьой

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Субашкьой
Νέο Σούλι
— село —
Субашкьой от хълма Свети Илия (Профитис Илияс). В дъното на юг Сяр
Субашкьой от хълма Свети Илия (Профитис Илияс). В дъното на юг Сяр
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Дарнакохория
Надм. височина 234 m
Население 2539 души (2001)
Субашкьой в Общомедия

Субашкьой (на гръцки: Νέο Σούλι, Нео Сули, катаревуса: Νέον Σούλιον, Неон Сулион, до 1927 година Σουμπάσκιοϊ, Субаскьой,[1] на турски: Subaşköy, Субашкьой) е село в Гърция, дем Емануил Папас. Според преброяването от 2001 година селото има 2539 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 7 километра източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле в южното подножие на планината Змийница (Меникио).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е турското subaşı, управител на чифлик и кьой, село.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Субашкьой е сравнително голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Църквата „Успение Богородичо“ е от 1836 година.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Супашкьой (Soupas-keuy) живеят 976 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Субашкьой (Soubachkeuï) е посочено като село с 226 домакинства, като жителите му са 620 гърци.[5]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Субашкьой, на И от Сяр 1 час, при полите на Боздаг. Полите на Боздаг над това село са постлани с ботати лозя, гроздето от които се разпродава в града или се прави на вино. Полето под Субашкьой между другите произведения дава и тютюн средно качество. 130 къщи, с 650 гърци.[6]

Според Васил Кънчов в „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“ Субаш кьой има 130 гръцки къщи[7] и към 1900 година в „Македония. Етнография и статистика“ селото брои 835 жители, от които 820 гърци и 15 турци.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Субашкьой (Soubache-Keuy) се състои от 850 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото е освободено от османска власт от части на Българската армия през октомври 1912 година във Балканската война. По време на войната 1 човек от Субашкьой се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10] По Букурещкия мирен договор, приключил Междусъюзническата война в 1913 година, селото заедно с цяла Егейска Македония попада в Гърция. През 1926 година селото е прекръстено на Неон Сулион, тоест Ново Сули.[11]

Други християнски храмове в селото са „Света Марина“ (1880), „Свети Йоан Предтеча“ (1891), „Свети Илия“ (1900), „Свети Георги“ (1927), „Свети Димитър“ (1836, възстановен 1997).[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Субашкьой
  • Flag of Bulgaria.svg Манасий Поптеодоров (1860 – 1938), български музиколог
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Сотиров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина[12]
  • Flag of Greece.svg Танасис Кириакопулос (1879 – 1929), гръцки общественик и политик, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 201.
  3. а б Δαβίτη, Φωτεινή. Οι Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου. // Δαρνακοχώρια. Посетен на 31 декември 2017. Архив на оригинала от 2017-12-31 в Wayback Machine.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 838.
  7. Кънчов, Васил. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1970, стр. 64.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 622 и 881.
  11. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 622.
     Портал „Македония“         Портал „Македония