Субстанция
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Субстанция (на латински: substantia – основа, същност) е философски термин, с който се обозначава първоосновата на битието, която поражда всичко останало. Тя се изявява в реалния свят с помощта на своите атрибути.
Идеята за субстанция възниква още със зараждането на философията. В Древна Гърция, по време на предсократовия период, различните философи имат отделни идеи за първоосновата. За Талес това е водата, за Хераклит – огънят. Тези субстанции пораждат всичко останало. Едва Платон започва да разглежда субстанцията по-всеобхватно и я определя като абсолютна идея.
С развитието на философията за субстанция биват определяни било материята, било духът, в различните му разбирания.
Трябва да се отбележи, че различните философски системи допускат различен брой субстанции. Монистичните концепции (например хегелианството, диалектическият материализъм) приемат че субстанцията е една, дуалистичните – две (дух-материя, светлина-тъмнина, добро-зло – особено разпространени в средновековната религиозна философия). Съществуват и плуралистични възгледи, според които субстанциите могат да бъдат многобройни. Някои философски системи от своя страна изобщо отхвърлят идеята за субстанция или отказват да я разглеждат (позитивизъм, екзистенциализъм).
