Царевци (област Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Султанци)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Царевци (Област Търговище).

Царевци
Общи данни
Население 872 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,97 km²
Надм. височина 11 m
Пощ. код 9129
Тел. код 05100
МПС код В
ЕКАТТЕ 70220
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Аврен
Емануил Манолов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Царевци
Младен Манолов
(ГЕРБ)

Царевци е село в Североизточна България. То се намира в община Аврен, област Варна и на 3 км от село Синдел, както и на около 2 км от Провадийска река.

История[редактиране | редактиране на кода]

През различните години на своето съществуване село Царевци е приемало различни имена – Султанлар, Царево, Султанци. През 2006 г. селището наброява 840 жители, като в него живеят и около 120 временно пребиваващи. Царевци се намира на около 45 км от Варна и на около 15 км от Провадия. Разположено е между големия завой на река Провадийска и на железопътната линия Варна – София, намира се в близост до низината на река Провадийска. На юг от тази низина се намира гората Гьоз тепе и местността Ахмак баир. Землището на с. Царевци обхваща 21 хиляди декара и е едно от най-големите в община Аврен. Този плодороден край е бил населяван от много години. Навярно траките и прабългарите са били едни от първите хора, живеещи по тези места. Основание за това дават записките на Константин Иречек в „Пътуване по България”, където пише: „Римското шосе от Марцианополис за Цариград, заобикалящо мочурите под „Петрич кале” е било малко по-назад, където неговият калдъръм се вижда между селата Тестеджи/Житница/ и Султанлар/Царевци/. Там се намират стари камъни, както и развалини от чифлика Хаской.” Това дава основания да се смята, че по тези места, през които е преминавал един от най-старите римски пътища, открай време е съществувало селище. В едно от преданията, датиращо от 1445 г., се посочва, че султан харесал тези земи, заради тяхното плодородие и наредил да му се отделят най-хубавите от тях, и да се изгради чифлик. Хората, обработващи земите на султана се заселили край чифлика и така се появила махалата Хаской. По същия начин се нарича и вече появилото се село около чифлика и в близост да стария римски път. По –късно в землището на Султанлар се оформят две махали – Султанлар и Хаской, втората от които е българска. По документи от 1573 г. в Хаской е имало 11 български семейства. През 1621 г. Хаской се преименува в Царево, а към края на XVII в. двете села се обединяват. През 1815 г. се заселват първите българи от Коприкьой /Гроздьово/, Ченге /Аспарухово/, Голица и други селища от Източна Стара Планина. През периода 1830-1840 г. българското селище придобива нов облик. По-будните българи са инициатори за строежа на църква, която се оказва тясна и през 1864 г. е построена нова, която е запазена и до днес. В началото на XX в. в селото се заселват и няколко семейства на бежанци от Беломорска Тракия и Македония. Първото светско училище е построено 1872 г., тъй като старото килийно училище се оказало тясно за жадните за знания българи. Църквата и училището са реставрирани и оформени като музеен комплекс. Самият факт, че Христо Ботев е преминал през населеното място при своите обиколки из България, показва, че през този период селището е имало връзка с революционните традиции. През май 1876 г. двама от жителите на селището правят опит да се влеят в четата на Христо Ботев, пише в бр.8 от 8 декември 1873 г. вестник "Независимост". През периода 1899-1900 г. учителят Стилиян Чилингиров, преподавател в местното училище, пише романа „Децата на ада”. Този роман излиза от печат през 1923 г., а в него голяма част от героите са жители на Царевци. През 1910 г. е построено новото училище, а през 1938 г. се построява и днешното училище „Д-р Петър Берон”. Първото читалище „Светлина” съществува от 1919 г. Новата сграда на читалището е построена през 1960 г. с доброволния труд на жителите на селото. През 1919 г. е създадена потребителска кооперация "Сеяч", като дейността и е възстановена през 1991 г. и е една от проспериращите кооперации във Варненска област. През 2006 г. със собствени средства е построена доилна зала, отговаряща на европейските изисквания. С указ № 875 на ДС на Република България от 13 март 1987 г. е възстановено старото име на селото – ЦАРЕВЦИ.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 682 100.00
Българи 530 77.71
Турци 29 4.25
Цигани 90 13.19
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 21 3.07

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Първото светско училище е построено 1872 г., тъй като старото килийно училище се оказало тясно за жадните за знания българи. Църквата и училището са реставрирани и оформени като музеен комплекс. През 1980 г. в Царевци са открити 2 минерални извора. Единият от тях е солен с температура на водата 60 градуса, а другия е сладък с температура 38 градуса.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в първата неделя на месец юни, на големия християнски празник Петдесетница, известен още и като Св. Дух, селото празнува своя празник с голям събор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 декември 2016.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България