Сумска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сумска област
Сумська область
Знаме
      
Герб
Sumy in Ukraine.svg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Адм. център Суми
Площ 23 832 km²
Население (2019) 1 077 784 души
45,2 души/km²
Райони 18 + 7
Губернатор Вадим Ватифович Акперов
Сумска област в Общомедия

Сумска област (на украински: Сумська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 23 832 km² (16-то място по големина в Украйна, 3,95% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 077 784 души[1] (18-то място по население в Украйна, 2,5% от нейното население). Административен център град Суми. Разстояние от Киев до Суми 350 km

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

С изключение на 6 града (Бурин, Ворожба, Дружба, Середина Буда, Тростянец и Шостка), които са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1924 до 1964 г., всички останали градове с областта са утвърдени за такива преди това.

  • Путивъл – 1146 г. (първо споменаване в историческите източници като град, има сведения че градът е съществувал още от 11-ти век)
  • Глухов – 1152 г. (първо споменаване в историческите източници като град)
  • Кролевец – 1601 г.
  • Конотоп – 1648 г.
  • Лебедин – 1655 г.
  • Белополе – 1672 г.
  • Ахгирка – 1703 г. (основан през 1652 г. и до 1654 г. се нарича Нови Ахтирски городок)
  • Суми – 1780 г. (основан през 1652 г.)
  • Ромни – 1781 г. (основан през 1095 г. като отбранителен пункт)

От XVII век югоизточната част от областта е в границите на Слободска Украйна. Сумска област е образувана на 10 януари 1939 г. от северозападните райони на голямата тогавашна Харковска област и от тогава съществува в съвременните си граници.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Сумска област е разположена североизточната част на Украйна. На север, североизток и изток граничи с Русия, на югоизток – с Харковска област, на юг – с Полтавска област, и на запад – с Черниговска област. В тези си граници заема площ от 23 832 km² (16-то място по големина в Украйна, 3,95% от нейната площ). Дължина от север на юг 248 km, ширина от запад на изток 150 km.[2]

По-голямата част от територията на Сумска област се заема от обширната Приднепровска низина, крайната ѝ северна част попада в пределите на Полеската низина, а на изток и североизток навлизат крайните югозападни разклонения на Средноруското възвишение. Повърхнината ѝ представлява хълмиста равнина, силно разчленена от широки речни долини, оврази и суходолия с максимална височина 226 m (51°32′40″ с. ш. 33°44′35″ и. д. / 51.544444° с. ш. 33.743056° и. д., на 4 km източно от село Ярославец в Кролевецки район).[2]

Климатът е умерено континентален със сравнително умерено студена зима и умерено горещо лято. Средна януарска температура от -7,9°C на север до -7,1°С на югозапад, средна юлска от 18,4°С на север до 19,9°С на югоизток. Годишната сума на валежите варира от 550 – 600 mm на север до 450 mm на юг, с максимум през летния период. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 144 – 161 денонощия.[2]

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Днепър и реките протичащи през нея са основно леви притоци. По значителните са: Десна (с левия си приток Сейм), Сула, ПсьолХорол и Ворскла. По долините на реките има множество езера – старици и са изградени десетки, предимно малки язовири.[2]

В южната лесостепна част на областта преобладават черноземните почви (малохумусните типични леко- и среднооподзолени черноземи), а в северната полеска част – ливадно-подзолистите почви. Горите и храстите заемат 17% от територията на областта, като на север преобладават смесените гори (бор, бреза, дъб), а в централните и южни райони – единични островни гори, съставени предимно от липа, клен, ясен и по-рядко дъб. С малки изключения почти целите степни пространства представляват обработваеми земи. Животинският свят е разнообразен. На север са разпространени представители на горската фауна – вълк, лос, хермелин, белка, тетерев, глухар и др., а в лесостепните райони – лисица, заек, обикновен хамстер, сива гъска, полска и степна чучулига и др.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Сумска област област е наброявало 1 077 784 души (2,5% от населението на Украйна). Гъстота 45,22 души/km². Градско население 67,94%. Етнически състав: украинци 88,84%, руснаци 9,38%, белоруси 0,333%, цигани 0,11% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Сумска област се дели на 7 областни градски окръга, 18 административни района, 15 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 8 града с районно подчинение, 20 селища от градски тип и 2 градски района в град Суми.[1]

Административно-териториално деление на Сумска област
Административно-териториално деление на Сумска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Суми
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Ахтирка 30 50 036 гр. Ахтирка 47 971 80
2.Глухов 84 35 768 гр. Глухов 33 478 146
3.Конотоп 44 96 365 гр. Конотоп 87 099 127
4.Лебедин 10 29 569 гр. Лебедин 25 636 47
5.Ромни 29 49 935 гр. Ромни 40 316 104
6.Суми 95 294 852 гр. Суми 266 600 -
7.Шостка 44 87 200 гр. Шостка 75 115 180
Административен район
1.Ахтирски 1 287 26 292 гр. Ахтирка 80 Чупаховка
2.Белополски 1 443 49 997 гр. Белополе 16 152 45 гр. Ворожба, Николаевка, Уляновка
3.Бурински 1 100 24 437 гр. Бурин 8 591 88
4.Великописаревски 831 18 213 сгт Великая Писаревка 4 258 90 Кириковка
5.Глуховски 1 661 22 533 гр. Глухов 146 Есман, Шалигино
6.Конотопски 1 667 27 798 гр. Конотоп 127 Дубовязовка
7.Краснополски 1 350 28 328 сгт Краснополе 8 165 43 Угроеди
8.Кролевецки 1 284 37 896 гр. Кролевец 23 125 145
9.Лебедински 1 542 19 490 гр. Лебедин 47
10.Липоводолински 822 18 550 сгт Липовая Долина 5 141 91
11.Недригайловски 1 036 24 169 сгт Недригайлов 5 511 72 Терни
12.Путивълски 1 103 27 413 гр. Путивъл 15 643 101
13.Ромнински 1 859 32 669 гр. Ромни 104
14.Серединобудски 1 123 15 854 гр. Середина Буда 7 115 210 Зноб-Новгородское
15.Сумски 1 855 62 978 гр. Суми - Низи, Степановка, Хотен
16.Тростянецки 1 048 34 739 гр. Тростянец 20 238 60
17.Шосткински 1 219 19 827 гр. Шостка 180 Воронеж
18.Ямполски 943 22 874 сгт Ямпол 4 492 178 гр. Дружба, Свеса

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна