Сунляо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сунляо
China edcp relief location map.jpg
45° с. ш. 125° и. д.
Местоположение на картата на Китай
Общи данни
МестоположениеFlag of the People's Republic of China.svg Китай
Площок. 300 000 km2
РекиСунгари, Ляохъ, Нундзян,
Инфраструктура
СелищаХарбин, Шънян, Аншан, Фушун, Чанчун

Сунляо (от имената на реките Сунгари и Ляохъ) (Манджурска лавнина, Дунбейпинъюан) (на китайски: 东北平原; на пинин: Dōngběi Píngyuán) e обширна и плоска равнина в Североизточен Китай, в провинции Хъйлундзян, Ляонин и Дзилин и автономен регион Вътрешна Монголия. На запад е ограничена от планините Жъхъ и Голям Хинган, на север – от планината Малък Хинган, на изток – от Манджуро-Корейските планини, а на юг от Ляодунския залив на Жълто море. В тези си граници заема площ около 300 000 km². Южната ѝ част носи названието Ляохъска равнина. Преобладаващата надморска височина е 200 – 300 m, а на юг – под 100 m. Изградена е предимно от алувиални и езерни наслаги, а близо до бреговете на Жълто море – от морски седименти. В района на вододела на реките Сунгари и Ляохъ има хълмове, изградени от гранити, гнайси, базалти, препокрити с льосови наслаги. На запад и югозапад се срещат еолови форми на релефа (дюни, бархани и др.). Климатът е умерен, мусонен, със студена зима и дъждовно лято. Средната януарска температура на север е от -20 до -22°С, на юг – до -8°С, средна юлска температура – 20 – 25°С. Годишна сума на валежите – 400 – 700 mm. Растителната покривка е представена от степи, развити върху кафяви почви, на запад има места със солончаци и подвижни пясъци, а на север – участъци с вечно замръзнала почва. Северните и източните периферии на равнината са заети от лесостепи с гори от трепетлика, бряст, дъб, бреза. На юг и изток Сунляо е гъсто населена и земеделски усвоена, като се отглежда гаолян, чумиз, царевица, а на юг – ориз. На запад преобладават пасищата. Най-големите градове са Харбин, Шънян, Аншан, Фушун, Чанчун.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]