Суринам
Тази статия е за бившата Нидерландска Гвиана. За други значения на Гвиана вижте Гвиана (пояснение).
| Република Суринам на нидерландски: Republiek Suriname | |
| Девиз: Gerechtigheid – Vroomheid – Vertrouwen Справедливост - Праведност - Вярност | |
| Химн: God zij met ons Suriname | |
 Местоположение на Суринам | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 163 270 km² (на 90-то място) |
| Столица | Парамарибо |
| Най-голям град | Парамарибо |
| Официален език | нидерландски |
| Демоним | суринамец |
| Население (2007) | 470 784 (на 170-то място) |
| Гъстота на нас. | 3,45 души/km² |
| Управление | |
| Форма | |
| Президент | Дези Баутерсе |
| Вицепрезидент | Ашвин Адхин |
| История | |
| Независимост – обявена | от Нидерландия 25 ноември 1975 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2007) | $ 2, 481 млрд (на 163-то място) |
| БВП на човек (ППС) | $ 4577 |
| Валута | Суринамски долар (SRD) |
| Други данни | |
| Часова зона | -3 |
| Автомобилно движение | ляво |
| Интернет домейн | .sr |
| Телефонен код | 597 |
| ITU префикс | SUR |
| Официален сайт | gov.sr |
| Суринам в Общомедия | |
Република Суринам е държава в северната част на Южна Америка. В миналото е наричана Нидерландска Гвиана. Граничи на запад с Гвиана, на изток с Френска Гвиана по река Марони, а на юг с Бразилия. Най-южните части на границите с Гвиана и Френска Гвиана са спорни (горното течение на реките Курантин и Марони). Официален език в страната е нидерландският.
История
Индианците суринени (от които страната получава името си) са най-ранното известно население на района. Към 16 век обаче суринените са изтласкани от други южноамерикански индианци, а именно араваките и карибите. На 12 октомври 1492 г. Христофор Колумб открива Новия свят. През 1499 г. Америго Веспучи открива северния бряг на Южна Америка и Испания проучва Суринам през 1593 г. През 17 век има няколко опита на нидерландците и англичаните да колонизират Суринам, като накрая нидерландците успяват да постигнат стабилен контрол. Нидерландия използва труда на роби предимно от африкански произход. Поради лошото отношение много от робите бягат в джунглата. Тези избягали роби, наричани още „джуки“ (Djukas) или „бакабуси ненгре“ (Bakabusi Nengre), често се връщали и нападали плантациите. Робският труд е отменен едва през 1863 г., с което Нидерландия става една от последните страни, които го премахват (управляваните от Испания Куба и Пуерто Рико имат роби съответно до 1880 и 1873 г.). Робите обаче са освободени чак през 1873 г. След отмяната на робството на плантациите са доведени наемни работници от Нидерландска Индия (съвременна Индонезия).
През 1954 г. Суринам получава самоуправление, като Нидерландия си запазва контрола над отбраната и външните работи. През 1973 г. местното правителство, водено от NPK (до голяма степен креолска партия), започва преговори с нидерландското правителство за независимост, която е дадена на 25 ноември 1975 г. Първи президент на страната е Йохан Фериер с Хенк Арон (водач на Суринамската национална партия) като министър-председател. Около една трета от населението на новата страна емигрира в Нидерландия, страхувайки се, че новата държава няма да оцелее. Поредица от военни преврати през 1980 г. води до скъсване на нидерландско-суринамските отношения.
През 1987 г. са проведени първите избори от години и е приета нова конституция. Т.нар. „телефонен преврат“ през 1990 г. прекъсва този процес, но през 1991 г. отново се провеждат избори. С възстановяването на демокрацията нидерландското правителство възобновява помощите. От 1990 г. управлението се води от коалицията от четири партии „Нов фронт“, водена от Роналд Венетиан. През последните години развитието на икономиката е един от най-тежките проблеми на Суринам.
През есента на 2006 г. суринамската армия е изпратена в Никери поради очаквания за възможна нелегална имиграция от гвианци, които се опитват да избягат от насилие по време на изборите в Гвиана на 28 август 2006 г. Изборите се оказват мирни и не се стига до имиграционна криза.
Държавно устройство
Законодателният орган на Суринам – Парламентът, се нарича Народно Събрание. Състои се от 51 депутати с мандат 5 години.[1]
Административно деление
Суринам е разделен на 10 окръга:
- Брокопондо (Brokopondo)
- Комевейне (Commewijne)
- Корони (Coronie)
- Маровейне (Marowijne)
- Никери (Nickerie)
- Пара (Para)
- Парамарибо (Paramaribo)
- Сарамака (Saramacca)
- Сипаливини (Sipaliwini)
- Ваника (Wanica)
Десетте окръга са разделени на 62 общини, наречени ресорти (ressort, мн.ч. ressorten).
География
Страната има площ 163,3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Френска Гвиана – 520, Гвиана – 625, Бразилия – 493 км и има брегова линия 425 км. Територията е хълмиста, част от Гвианското плато, с хребети и масиви, достигащи до 1280 м надморска височина (връх Вилхелмина). В северните части е разположена частично заблатена равнина.
Климат – субекваториален, горещ, влажен. Средните месечни температури са 26 – 28 °C. Валежи – 2300 до 3000 мм. Реките са пълноводни, плавателни в долните течения. По-големи са Корантайн, Копенаме, Суринам. Горите заемат 90% от територията – гъсти тропически джунгли.
Стопанство
Стопанство – основа на икономиката – добивът на боксити (около 4 млн. т – 4-то място в света), алуминиев оксид и алуминий (над 1,6 млн. т), нефт. Има запаси от газ, манганова, никелова и желязна руда. Действат захарен завод, маслобойни и дървопреработващи предприятия. Обработваемите площи са само 1% от територията на страната. Основни култури – ориз, захарна тръстика, цитруси, кафе, какао, банани. Развити са животновъдството, риболовът и обработването на ценни видове дървесина.
Парична единица – суринамски долар (флорин) (Sf) = 100 цента.
Транспорт – шосета – 4,5 хил. км, от които 1,2 хил. км са асфалтирани, ж.п. линии – 166 км. Главни пристанища – Парамарибо и Мунго. Международно летище – Парамарибо.
Туризъм – годишно страната се посещава от около 300 хил. туристи.
Население
Население – 450 хил. жители. Гъстота – 2,8 жители на кв. км. Естествен прираст – 23. Средна продължителност на живота: мъже – 69 г., жени – 74 г.
Етнически състав: суринамци (креоли) – 31,3%, горски негри (марони) – 8,5%, суринамци (индопакистанци) – 37,0%, индонезийци – 14,2%, индианци – 3,2%, китайци – 2,9%, нидерландци – 1,5%, други – 1,4%.
Официален език – нидерландски; разговорни – суринамски (на английска основа), хинди, индонезийски.
Конфесионален състав: християни – 49,7% (протестанти – 56,0%, католици – 44,0%), индуисти – 28,5%, мюсюлмани (сунити) – 21,3%, други – 0,5%. Извън страната живеят около 150 хил. суринамци, главно в Нидерландия. Градско население – 54%.
Култура
Други
Източници
Външни препратки
- Информация за Суринам в CIA World Factbook (на английски език)
| ||||||||||||||
