Сус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сус
Знаме
      
Герб
35.8333° с. ш. 10.6333° и. д.
Сус
Страна Тунис
Площ45 km²
Надм. височина25 m
Население239 124 души (2014)
5314 души/km²
Официален сайтwww.commune-sousse.gov.tn
Сус в Общомедия

Сус (на арабски: سوسة‎‎ – Суса) е град в Северен Тунис, административен център на провинция Сус.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на югозападния бряг на Хамаметския залив на Средиземно море. Има население от 239 124 жители според преброяването от 2014 г.[1]

Разполага с пясъчни плажни ивици, станали основа за развитието на града като морски курорт.

История[редактиране | редактиране на кода]

Финикийците основават Хадрумет (на латински: Hadrumetum) през 11 век пр.н.е., който по-късно се нарежда сред основните центрове на Картагенската държава. През Третата пуническа война обаче жителите на града застават на страната на Римската република, за което са наградени с права на римски граждани. При Траян получават статут на колония, а при Диоклециан Хадрумет става главен град на провинция Бизацена. Преименуван е на Юстинианопол в чест на византийския император Юстиниан I.

От арабското му завоюване градът, вече с името Сус (или Суса), губи предишното си значение за няколко века. Кайруанските владетели от династията на Аглабидите придават голямо значение на пристанището на Сус. Те опасват града (859) с крепостни стени, запазени и до днес, и издигат Голямата джамия (850).

През ХІХ век французите разширяват града извън крепостта, по-близо до морето. На 26 юни 2015 г. в курорта Ел-Кантауи, намиращ се на 10 километра северно от Сус, е извършен терористичен акт, довел до смъртта на около 40 туристи.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Градът се е развил като морски курорт. Той е богат на културно-исторически паметници. Сред неговите забележителности са Старият град, Суската касба (градска крепост) – с музей и мозайки от римски вили от района, Голямата и други джамии, синагога, църква, катакомби.

Медината (старата част на града) от 1988 г. е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Източници[редактиране | редактиране на кода]