Сухи цветя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Букет от сухи цветя

Сухите цветя, известни още като безсмъртни цветя, са група цветя, чиято форма и цветове са устойчиви във времето при правилно изсушаване, което ги прави популярни като декорация, особено извън сезона за цъфтеж.[1][2] Представителите на сухите цветя включва както видове, които морфологично силно се различават, така и растения, отнасящи се към различни ботанически семейства и родове. Общото за повечето видове е, че са ксерофити – богати на механична тъкан, което ги прави да изглеждат по-сухи и твърди, дори когато са свежи. Някои видове са предпочитани заради своите плодове, а не цветове.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 18-ти и 19 век сухите цветя са силно популярни, известни като „имортели“ (в превод „безсмъртни“). Ползвани са за обрамчване на картини, венци и апликации, украса за гостни и зали.

Модата им идва отново идва през 80-90-те години на миналия век до днес.

Отглеждане в България[редактиране | редактиране на кода]

Ксерантемум – едно сред популярните диворастящи сухи цветя в България

Най-добре познатите сухи цветя в България са: гомфрената, хелихризума, лимониума (статице), ксерантумума, лунарията, амобиума, ехинопсиса (Бодлив челядник), физалиса и др. Съществува практика да се ползват в декорацията на гробища, заради своята устойчивост.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Като сушени, сухите цветя могат да намерят широко приложение – във венци, декорация, пана, икебана и др.

Популярни заради плодовете си са лотус, физалис, шипки, глог и др.

За зеленина в аранжировките са предпочитани джел, вечнозелените видове дъб, клонките на видовете рус (миши трън или див чемшир), както и на някои видове с дребни вечнозелени листа.

Обезцветените, но здрави сухи цветя, могат да бъдат оцветени изкуствено pampas grass) и използвани отново.

Сушене[редактиране | редактиране на кода]

Различните видове имат свои собствени специфики при брането, сушенето и използването в аранжировки, сухи букети и пана.

При видовете от семейство сложноцветни (амобиум, хелихризум, ксерантемум) цветовете трябва да се берат, когато само най-външните лигули са се отворили.

Сухите цветя трябва да се сушат в тъмно и проветриво помещение, за да запазят максимално своето оцветяване. Твърде бързото сушене може да обезцвети цветята. Твърде бавното изсушаване не е желателно, защото цветовете могат да прецъфтят и окапят. Това налага обраните цветя да бъдат вързани на снопчета и оставени в много топло помещение за няколко часа, за да увехнат и чак след това да се пренасят в хладните помещения, в които изсушаването ще бъде доведено до край. Малките снопове, вързани близо до основата, запазват най-добре формата на стеблата.

Видове сухи цветя[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-популярните сухи цветя са:

Смил (Helihrysym)[редактиране | редактиране на кода]

Смилът е сред най-популярните сухи цветя. Известен е още като безсмъртниче. Съществуват около 500 разновидности. Сред най-популярните е Helichrysum cassianum – многогодишно растение внесено в Европа в края на 18 век от Австрия.

Цветовете му продължават да се разтварят след отрязване, заради което е препоръчително да се ползват разтворили се съцветия, при които от пъпката са се отлепили само два-три реда листчета. Обикновено резниците се окачват с цветовете надолу, до пълното им изсъхване.

Анафалис (Anaphalis)[редактиране | редактиране на кода]

Многогодишно растение с бели цветове.

Метличеста мишорка (Gypsophila paniculata)[редактиране | редактиране на кода]

Многогодишно растение с едни от най-ажурните цветове сред сухите цветя. Има многообразие от сортове: Bristol Fairy е висок 80 – 100 см храст с едри бели мъхести цветове, Flamingo е висок до 150 см с розови цветове, Pacifica е до 100 см с много обилен цъфтеж, а Rosy Veil е храст до 30 – 35 см с мъхести бели, порозовяващи с течение на времето цветчета.

Петльов гребен (Celosia argentea)[редактиране | редактиране на кода]

Гърлици (Limonium sinuatum)[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-популярните сухи цветя, с богата палитра цветове сортове.

Бял равнец (Achillea millefolium)[редактиране | редактиране на кода]

Белият равнец има различни сортове – в бяло, жълто, червено и др.

Топчеста гомфрена (Gomphrena globosa)[редактиране | редактиране на кода]

Гомфрената е най-ефектна обрана при масов цъфтеж на цветчетата в съцветията.

Бодлив челядник (Echinops ritro)[редактиране | редактиране на кода]

Обикновен гингер (Onopordum acanthium)[редактиране | редактиране на кода]

Магарешкия бодил се цени не само заради цветовете си, но и заради своите листа.

Горска лугачка (Dipsacus fullonum)[редактиране | редактиране на кода]

Лунария (Lunaria)[редактиране | редактиране на кода]

Лунарията е ценена в декорацията заради своите ефирни цветове и прозиращи в тях плодове.

Физалис (Physalis)[редактиране | редактиране на кода]

Физалисът е популярно сухо цвете не заради цветовете си, а заради своите плодове.

Пампаска трева (Pampas grass)[редактиране | редактиране на кода]

Популярна за продажба, оцветена с бои.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Използват се и други растения, като лавандула, житни класове (пшеница, просо и др.), астилбе (Astilbe), розов хелиптерум (Helipterum roseum) и др.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]