Суходол (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Суходол.

Суходол
Суводол
— село —
Църквата „Свети Никола“
Църквата „Свети Никола“
41.5203° с. ш. 21.2389° и. д.
Суходол
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Поречие
Надм. височина729 m
Население207 души (2002)
Пощенски код6530
Суходол в Общомедия

Суходол или Суводол или Суви дол (на македонска литературна норма: Суводол) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Долно Поречие на десния бряг на река Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Суходол е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Суходол (Souhodol) е посочено като село с 20 домакинства с 20 жители мюсюлмани и 65 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 112 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Соходол е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 10 къщи.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Суво-До има 13 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суходол има 136 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Суходол като българско село.[6]

Църквата „Свети Никола“, започната в 1967 година, е изградена и изписана.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 207 жители македонци.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 6 март 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-27