Суходол (община Новаци)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Суходол.
Суходол Суво Дол | |
---|---|
— село — | |
![]() Изглед от селото | |
Страна | ![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Новаци |
Географска област | Селечка планина |
Надм. височина | 680 m |
Население | 2 души (2007) |
Пощенски код | 7211 |
МПС код | BT |
Суходол в Общомедия |
Суходол (на македонска литературна норма: Суво Дол) е село в община Новаци, в южната част на Северна Македония. Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители македонци.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в западните склонове на Селечката планина на 20 километра източно от град Битоля.
История[редактиране | редактиране на кода]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Суходолъ живеят 300 българи християни и 50 арнаути мохамедани.[2]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суходол има 176 българи екзархисти.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Суходол
Пецо Суходолчето (? - 1906), български революционер от ВМОРО
- Починали в Суходол
Георги Димитров Попов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[5]
Димитър Георгиев Дюлгеров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[6]
Димо Иванов Попов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-07
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 6
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 64; а.е. 308, л. 31
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 4
|