Сух док

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Подводницата USS Грийнвил на сух док, след удар с рибарски кораб.
Ремонт на кораб на сух док в пристанището на Сингапур

Сух док е вид корабен док и представлява специално съоръжение – тесен басейн или специално плавателно средство, което може да бъде наводнявано и дренирано, позволявайки на плавателни съдове да бъдат ремонтирани, достроявани и др.

Със сух док разполага всеки кораборемонтен завод в света.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според древно гръцкият писател Атенаус Нукратис, сухият док е измислен и се използва в „Гръцки Египет“ някъде около 221 – 204 п.н.е. Използват го за да пускат на вода новостроящи се кораби, намирайки подходящо място близо до морето и изкопавайки дупка в която се строял кораба. След като бил готов, разрушавали дигата и пускали плавателния съд на вода.

В Китай сух док започва да се използва около 1070 г.

В Европа, първият сух док, бил построен по заповед на Хенри VII в Портсмът през 1495 г.

Модерни времена[редактиране | редактиране на кода]

Най-големият сух док в света се намира в Белфаст, Северна Ирландия с размери 556 метра на 93 метра, и с капацитет от 1,2 милиона тона.