Сушица (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сушица (Област Кюстендил))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

Сушица
Общи данни
Население 36 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,539 km²
Надм. височина 851 m
Пощ. код 2558
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 70411
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Сушица е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Сушица се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по западните склонове на Земенската планина – в началото на Сушичка река.

Селото е разпръснат тип, образувано от 9 махали.

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Сушица е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Шушица като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 21 ергени, 2 бащини и 1 вдовица. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано под името Сушиче към кааза Радомир с 3 данъкоплатци. В регистър на войнуците от средата на XVI век фигурира с името Сушиче с 1 данъкоплатец.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Сушица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк "Свети Георги". Намира се на около 1 км североизточно от кметството в местността "Спасовица" или "Кленье".
  • Оброк "Свети Илия". Намира се на около 500 метра североизточно от кметството, в местността "Равна нива".

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Зиновиев Димитров – род.1920 г., военен.
  • Йордан Калистратов Джонев – род.1921 г., агроном

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.509-513;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.29;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.698-699;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.632;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.39-40;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]