Сушица (област Велико Търново)

Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

---

Сушица
Сушица 43.259252, 25.824754 Сушица
Общи данни
Население	580 души (15 март 2024 г.) 11,3 души/km²
Землище	51,243 km²
Надм. височина	289 m
Пощ. код	5177
Тел. код	06168
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	70408
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Стражица Йордан Цонев (Партия Нова България; 2021)
Кметство    – кмет	Димитранка Калева

Сушица е село в Северна България. То се намира в община Стражица, област Велико Търново.

География

Местности

Местонсти в землището на селото:Азмака, Байнозур, Чатрък, Старата кория, Шейтан дере, Юртулука и други.

История

Според историческите сведения и археологическите данни, достигнали до наши дни, първите поселища, свързани с днешното землище на Сушица (Великотърновско), датират още от ранния неолит. Открити са известни количества римски монети и керамика от този период, което свидетелства за важността на селището, разположено на древния Римски път от Дунав (Никополис ад Иструм) през Стара планина към Стара Загора. По време на Втората българска държава землището на село Сушица е предадено във владение на болярина Суза, внук на Аделхайд от Суза, и неговите наследници, като се предполага, че оттам идва и името на поселището. Владенията на Суза са първото стратегическо предмостие пред столицата Търново. Именно тук по време на управлението на цар Ивайло се съсредоточава куманската конница, която взема решаващо участие при превземането на Търново, възцаряването на Ивайло и бракът му с Мария Палеологина Кантакузина. С падането на столицата на Втората българска държава под османско владичество, столицата Търново губи своя стратегически смисъл, което води и до отслабване значението на с. Сушица като подстъп към столицата. Вековете на османско владичество водят до постепенна асимилация на населението и маргинализиране на търговския потенциал на селището. Възраждането на Сушица започва непосредствено след Освобождението на България от османско владичество. Населението и икономическият потенциал на селото значително нарастват в пъти за периода до началото на Втората световна война.

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	823	100,00
Българи	709	86,14
Турци	44	5,34
Цигани	37	4,49
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	24	2,91

Забележителности

• Родната къща и барелефът на старшина І степен Димитър Атанасов Димитров

Личности

• Петко Йорданов (1918 – ?), български политик от БКП
• старшина І степен Димитър Атанасов Димитров (3 ноември 1943 – 6 март 1965) - спасил от гибел бойния кораб и 57 моряци с цената на неговия живот на 4 март 1965 г.

Източници

• ВМС почете паметта на Димитър Атанасов Димитров, [1]

Външни препратки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.