Сушица (област Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

Сушица
Общи данни
Население 717 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 51,243 km²
Надм. височина 289 m
Пощ. код 5177
Тел. код 06168
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 70408
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Стражица
Румен Павлов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Сушица
Димитранка Калева
(БСП)

Сушица е село в Северна България. То се намира в община Стражица, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местонсти[редактиране | редактиране на кода]

Местонсти в землището на селото:Азмака, Байнозур, Чатрък, Старата кория, Шейтан дере, Юртулука и други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според историческите сведения и археологическите данни, достигнали до наши дни, първите поселища, свързани с днешното землище на Сушица (Великотърновско), датират още от ранния неолит. Открити са известни количества римски монети и керамика от този период, което свидетелства за важността на селището, разположено на древния Римски път от Дунав (Никополис ад Иструм) през Стара планина към Стара Загора. По време на Втората българска държава землището на село Сушица е предадено във владение на болярина Суза, внук на Аделхайд от Суза, и неговите наследници, като се предполага, че оттам идва и името на поселището. Владенията на Суза са първото стратегическо предмостие пред столицата Търново. Именно тук по време на управлението на цар Ивайло се съсредоточава куманската конница, която взема решаващо участие при превземането на Търново, възцаряването на Ивайло и бракът му с Мария Палеологина Кантакузина. С падането на столицата на Втората българска държава под османско владичество, столицата Търново губи своя стратегически смисъл, което води и до отслабване значението на с. Сушица като подстъп към столицата. Вековете на османско владичество водят до постепенна асимилация на населението и маргинализиране на търговския потенциал на селището. Възраждането на Сушица започва непосредствено след Освобождението на България от османско владичество. Населението и икономическият потенциал на селото значително нарастват в пъти за периода до началото на Втората световна война.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]