Сферична тригонометрия

Сферичната тригонометрия е учение да решаване на сферичните триъгълници с помощта на тригонометричните функции

История

По исторически причини сферичната тригонометрия се развива значително по-рано от много по простата от нея равнинна тригонометрия. Обяснението е, че сферичната тригонометрия е играла съществена роля в астрономията на древността, докато развитието на равнинната тригонометрия става необходимо по-късно.

Основните теореми на сферичната тригонометрия са формулирани от учените на средновековния изток ал-Батани (IX в.), ибн Арак ал Хорезми (Х в.), Абу'л Вафа ал Хорезми (Х в.) и ал-Худжанди (Х в.) Първото изложение на системата на сферичната тригонометрия е дадено от Несредин ал-Туси (XIII в.), който първи отделя тригонометрията от астрономията. Вече сляп, на 72 години, Леонард Ойлер изгражда цялата система от формули на сферичната тригонометрия и задава днешния ̀и облик.

Източници

• „Лексикон Математика“, Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, Абагар Холдинг, София, 1995
• „Математически термини“, Н. В. Александрова, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1989
• „Математически енциклопедичен речник“, Валтер Гелерт, Херберт Кестнер, Зигфрид Нойбер, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1983