Сфинкс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сфинкс в Гиза

Сфинксът изображение на легнал лъв с човешка глава, първоначално създаден от египтяните от Старото царство. По-късно сфинксът е включен в гръцката митология под името Σφιγξ, „удушвач“. Често под "Сфинксът" се разбира големия Сфинкс в Гиза.

В древногръцката митология[редактиране | edit source]

Сфинксът в древногръцката митология е чудовище, дете на Тифон и Ехидна. Той има лице и гърди като жена, тяло на лъв и крила на птица. Живеел е в гората, близо до град Тива. Той задавал на всеки преминаващ въпроса: „Кое е това същество, което сутрин върви на 4 крака, денем на 2, а вечер на 3?“ и който не отговарял вярно, бивал убит. Много хора загинали така, включително и сина на цар Креонт. Съкрушеният от мъка цар обявил, че ще даде ръката на дъщеря си Йокаста на този, който отърве града от това чудовище. Със задачата се справил Едип. Отговорът бил човек в трите различни етапа на своя живот - като е бебе ходи на 4 крака, като е в зряла възраст - на два, а като остарее си помага с бастун. Побеснелият сфинкс скочил в пропастта и умрял. Този мит обаче е по-късната версия на първоначалния, в който се казва, че чудовището се наричало Фикс. Живеело в гората Фикион, в Беотия. Нейни родители, според Хезиод, били Орфо и Ехидна. Името Сфинкс възникнало по-късно, може би от близостта с глагола σφινγω -удушавам, а самия образ-под малоазийско влияние е придобил вида на полужена-полулъвица. Древната Фикс била свирепо чудовище, което било победено от Едип (отново), но в жестока битка с оръжие в ръка.

В сатирата на Есхил "Сфинкс", самият Сфинкс е поставен в положение да отгатва загадка на Силен. Той го попитал какво държи в ръка - живо или мъртво същество. Тъй като обаче Силен държал в ръката си врабче, чиято шия можел да прекърши във всеки един момент, Сфинкса нямал шанс да даде верен отговор и трябвало да признае поражението си.

Сфинкс, Паркът Белведере, Виена

В египетската култура[редактиране | edit source]

Сфинксовете в древен Египет Концептът за сфинкс датира от времето на Старото царство на Египет. Първият сфинкс е направен по време на режима на царете от IV династия, смята се, че той е портрет на кралица Хетеферес ІІ от същата династия. Към известните египетски сфинксове влиза гранитовия сфинкс на женския фараон Хатшепсут. Други сфинксове, намерени в комплекса на храма в сегашен Луксор имат глава на овен. Твърди се, че има около 900 такива свинксове, намерени в храма на бог Амун. Те били изградени от цар Рамзес ІІ, чиято статуя може да бъде видяна между лапите им. Вероятно най-впечатляващият от всички древноегипетски сфинксове е Великият сфинкс в Гиза. Сред безбройните египетски сфинксове най-големият, най-старият и най-известният е Великият сфинкс в Гиза. Намира се в платото на Гиза, в покрайнините на Кайро и е част от древноегипетския комплекс от пирамиди. Въпреки че няма доказателства, свидетелстващи за възрастта му, се смята че е изграден преди около 4 600 години. Твърди се, че лицето на сфинкса изобразява фараона Кафра от четвърта династия. Сфинксът е насочен на изток, където се намира храмът от комплекса с пирамиди на Кафра. Лицето е широко и квадратно, с емблема на кралска кобра отпред. Следи от боя до едното ухо показват, че той е бил цветен. Първоначално сфинксът е имал и брада, която е намерена по-късно. Смята се, че той е изгубил носа си по време на целева практика, проведена от армията на Наполеон.

Тялото на тази гигантска структура е с лапи с нокти и опашка, отговарящи на образа на лъв. Сфинксът има каменна плоча с релефни надписи между лапите си. Тя е поставена към опригиналния монумент по-късно от младия цар Тутмос. Надписите разказват за сън на царя, поради което и плочата е наречена „Съновна възпоменателна плоча”. Трите тунела, намерени в сфинкса не водят до никъде. Вътре няма и стаи. Сфинксът е изграден от голям хълм варовик и съдържа няколко варовъчни пласта. Тъй като тялото е от фин варовик, още след построяването му е започнало да се руши. Силните пустинни ветрове и годишните наводнения на река Нил довели до ерозия на структурата. Непрестанните ветрове често покривали сфинкса с пясък през годините и голяма част от съществуването си е прекарал под земята. По различни поводи се е налагало да го изравят. Смята се обаче, че именно пясъкът е предпазил монумента от силните пустинни ветрове и от природните стихии.

В европейската култура[редактиране | edit source]