Схоластика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Схола́стиката (на гръцки: σχολαστικός — академично училище) е систематична средновековна философия (9 - 15 век), чието изучаване е концентрирано в първите университети. Собствено представлява синтез между ортодоксалното християнство и логиката на Аристотел. Основава се на търсенето на взаимовръзка между вярата и знанието.

Схоластиката съставя т.нар сборници "Сума" (всеобхватен Компендиум) по един или друг религиозен въпрос и се характеризира със задълбочено проучване на този въпрос, изследвайки и изучавайки систематично всички възможни негови аспекти, след което излиза с опровержения на нетрадиционните възгледи по въпроса. За схоластиката е типична високата култура на цитирания (позовавания) на авторитети.

Цел на схоластиката е доказване съществуването на Бог на неверниците. В този контекст, централен е проблема за универсалното отношение между частното и общото, т.е. възможно ли е индивидуалното спасение на душата или винаги есхатологията е обща.

Изпърво терминът «σχολαστικός» е употребен от Теофраст в писмо до своя ученик Фании[1] . Още в Древна Гърция възниква схоластично интелектуално философско течение. Схоластиката и схоластите са натоварени с отрицателна конотация в ново време и особено след рухването на "стария ред" във Франция, а и в Европа.

Много от римляните наричат Цицерон схоласт, след като започнал да изучава древогръцка философия, но това му прозвище е повече за означението му само като теоретик, с цел да му подскаже, че пропуска значението на практиката и практическото обучение за доказване на теоретичните си постановки, прилагайки ги в практиката, т.е. априори.

Обобщено по своя характер схоластиката е религиозна философия, която не допуска свободни спекулативни интерпретации по въпроси отнасящи се, или засягащи, религиозните и морални категории на средновековното общество. Повлияна е от късната древногръцка философия по отношение на понятията и начин на разсъждение, които налага върху християнското учение. Средновековната схоластика се явява правоприемник на патристичната философия.

Един от основните философски проблеми в схоластиката е спорът за универсалиите, който става обект на много философски дискусии.

Представители[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Диоген Лаерций, Животът на философите, V, 2, 37)