Сципион Африкански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Публий Корнелий Сципион.

Сципион Африкански
Сципион Африкански
Мандат
205204 пр.н.е., 194 – 193 пр.н.е.
Роден
Починал
Националност римлянин
Военна служба
Преданост Римска република
Род войски Римска армия
Войни/битки Втора пуническа война
- Битка при Илипа
- Битка при Зама
Отличия триумф

Сципион Африкански, Публий Корнелий Сципион Африкански Старши (на латински: Publius Cornelius Scipio Africanus; * 235 пр.н.е. в Рим; † 183 пр.н.е. ), е генерал във Втората пуническа война и политик на Римската република. Той е познат с победата си над Ханибал в битката при Зама, която му носи признанието на един от най-добрите военачалници в историята и названието Африкански. Често е наричан също „римският Ханибал“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сципион произлиза от патрицииския род Сципион, клон на gens Корнелии. Публий Сципион е най-старият син на Публий Корнелий Сципион, консул през 218 г. пр.н.е. и съпругата му Помпония, произлизаща от влиятелна плебейска фамилия.

Когато е на 17 или 18 години той е включен заедно с чичо си Гней Корнелий Сципион Калв във войската на баща му през 218 г. пр.н.е. и участва във Втората пуническа война в Испания.

През 213 г. пр.н.е. е избран за едил, макар че е още много млад.

След като през 211 г. пр.н.е. баща му и чичо му са убити от Хасдрубал Барка, брат на Ханибал, през следващата година Сципион е назначен от сената (въпреки младостта си) за военачалник на войската в Испания и за проконсул. Сципион напуска Рим с десет хиляди пехотинци и хиляда кавалеристи, които са транспортирани на 30 квинквереми.

През 209 г. пр.н.е. завладява Картахена и след битката при Илипа през 206 г. пр.н.е. завладява днешна Испания. В края на годината се връща в Рим и през 205 г. пр.н.е. е избран на 31 години за консул.

В битката при Зама на 19 октомври 202 пр.н.е. той побеждава войските на Картаген. Ханибал иска примирие и втората пуническа война завършва. Сципион получава почетното си име Африкански.

През 199 пр.н.е. той е избран за цензор и през 194 пр.н.е. е отново консул.

Сплетни и интриги[редактиране | редактиране на кода]

Милосърдието на Сципион от Никола Пусен в Пушкински музей (Москва).

Политическите му противници го обвиняват във вземане на подкупи и започват Сципионските процеси. Той скъсва сметните книги и апелира към населението да празнува с него победата при Зама на Капитолий. От настъпилите в негова полза безредици, неговите противници се отказват от процеса. След това Сципион се оттегля в доброволно изгнание в Кампания, където умира през 183 пр.н.е. във вилата си в Литернум.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Емилия Паула и е баща на Корнелия Африканска Старша, Корнелия Африканска Младша и Луций Корнелий Сципион (претор 174 пр.н.е.) и Публий Корнелий Сципион (авгур).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Сципион Африкански е една от историческите личности, които се споменават в настоящия национален химн на Италия – Del elmo di Scipio s'è cinta la testa (първи куплет).

През 1937 г. в Италия се снима пропаганден филм за него Scipione l’Africano, а един от любимите ренесансови етюди на майсторите е „милосърдието на Сципион“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ливий: ab urbe condita, 21 – 38.
  • Karl-Heinz Schwarte: Publius Cornelius Scipio Africanus der Ältere – Eroberer zwischen West und Ost. In: Karl-Joachim Hölkeskamp
  • Marcus Junkelmann: Hollywoods Traum von Rom. Philipp von Zabern, Mainz 2004, ISBN 978-3805329057, S. 96 – 97.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Сципион Африкански в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)