Сципион Африкански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Публий Корнелий Сципион.

Сципион Африкански
Сципион Африкански
Мандат
205204 пр.н.е., 194 – 193 пр.н.е.
Роден
Починал
Националност римлянин
Военна служба
Преданост Римска република
Род войски Римска армия
Войни/битки Втора пуническа война
- Битка при Илипа
- Битка при Зама
Отличия триумф

Сципион Африкански, Публий Корнелий Сципион Африкански Старши (на латински: Publius Cornelius Scipio Africanus; * 235 пр.н.е. в Рим; † 183 пр.н.е. ), е генерал във Втората пуническа война и политик на Римската република. Той е познат с победата си над Ханибал в битката при Зама, която му носи признанието на един от най-добрите военачалници в историята и названието Африкански. Често е наричан също „римският Ханибал“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сципион произлиза от патрицииския род Сципион, клон на gens Корнелии. Публий Сципион е най-старият син на Публий Корнелий Сципион, консул през 218 г. пр.н.е. и съпругата му Помпония, произлизаща от влиятелна плебейска фамилия.

Когато е на 17 или 18 години той е включен заедно с чичо си Гней Корнелий Сципион Калв във войската на баща му през 218 г. пр.н.е. и участва във Втората пуническа война в Испания.

През 213 г. пр.н.е. е избран за едил, макар че е още много млад.

След като през 211 г. пр.н.е. баща му и чичо му са убити от Хасдрубал Барка, брат на Ханибал, през следващата година Сципион е назначен от сената (въпреки младостта си) за военачалник на войската в Испания и за проконсул. Сципион напуска Рим с десет хиляди пехотинци и хиляда кавалеристи, които са транспортирани на 30 квинквереми.

През 209 г. пр.н.е. завладява Картахена и след битката при Илипа през 206 г. пр.н.е. завладява днешна Испания. В края на годината се връща в Рим и през 205 г. пр.н.е. е избран на 31 години за консул.

В битката при Зама на 19 октомври 202 пр.н.е. той побеждава войските на Картаген. Ханибал иска примирие и втората пуническа война завършва. Сципион получава почетното си име Африкански.

През 199 пр.н.е. той е избран за цензор и през 194 пр.н.е. е отново консул.

Сплетни и интриги[редактиране | редактиране на кода]

Милосърдието на Сципион от Никола Пусен в Пушкински музей (Москва).

Политическите му противници го обвиняват във вземане на подкупи и започват Сципионските процеси. Той скъсва сметните книги и апелира към населението да празнува с него победата при Зама на Капитолий. От настъпилите в негова полза безредици, неговите противници се отказват от процеса. След това Сципион се оттегля в доброволно изгнание в Кампания, където умира през 183 пр.н.е. във вилата си в Литернум.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Емилия Паула и е баща на Корнелия Африканска Старша, Корнелия Африканска Младша и Луций Корнелий Сципион (претор 174 пр.н.е.) и Публий Корнелий Сципион (авгур).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Сципион Африкански е една от историческите личности, които се споменават в настоящия национален химн на Италия – Del elmo di Scipio s'è cinta la testa (първи куплет).

През 1937 г. в Италия се снима пропаганден филм за него Scipione l’Africano, а един от любимите ренесансови етюди на майсторите е „милосърдието на Сципион“.

Sep Scipioni - interno consolidamento moderno 1270008.JPG

Гробът на Сципион се намиара по протежение на Appia Antica, от вътрешнвата страна на стената на Аурелиан, близо до портата на Св. Себастиан.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Сципион Африкански в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)