Съветски партизани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Съветските партизани са въоръжени отряди от граждани и военнослужещи на СССР, които от 22 юни 1941 г. (началото на Операция „Барбароса“) до 29 август 1944 г. (края на операция „Багратион“, която завършва с навлизането на Червената армия в Полша) водят партизанска война срещу Вермахта, на територията на СССР.

Формиране на партизанското движение[редактиране | редактиране на кода]

Нападението на Третия Райх срещу СССР на 22 юни 1941 г. достига абсолютна внезапност на всички равнища — стратегическо, оперативно и тактическо. Пограничните отбранителни боеве на частите и съединенията на Червената армия не са съгласувани по време, и място, в единен план. Войските от първия стратегически ешелон, разположен по западната държавна граница на СССР е разгромен. Само за няколко месеца Червената армия губи 2 630 067 убити и пленени войници, и офицери, и още 1 145 000 ранени. Германските войски нахлуват на 850 — 1200 км в територията на СССР.

Съветски плакат: Слава на героите-партизани, разрушаващи фашисткия тил.

Фронтът се движи стремително на изток, понякога с до 70 км на ден. Много групи и отряди от разбитите части, и съединения не успяват да го догонят и да се присъединят към основните сили на Червената армия. Войниците и офицерите, не желаейки да се предадат в плен, влизат във връзка с местното население, от което получават дрехи, храна и инструменти за изграждане на землянки, и лагери в горите, и блатата. Старшите офицери и подофицери организират хората в групи, и отряди, и започват партизанска война срещу окупаторите.

Съветското ръководство приветства стихийното, непланирано формиране на първите партизански отряди и започва да организира планомерна партизанска война в тила на германската армия.

Основните задачи на съветските партизани са формулирани в Директивата на СНК на СССР и на Централния комитет на ВКП(б) от 29 юни 1941 г. и Постановлението на Централния комитет на ВКП(б) от 18 юли 1941 г. За организацията на борбата в тила на германските войски. Приоритетните направления за борбата в тила на врага са разпоредени със заповед на Народния комисар на отбраната Йосиф Сталин от 5 септември 1942 г. За задачите на партизанското движение.

Особено значение за разгръщането на партизанското движение в СССР има 4-то управление на НКВД, под ръководството на Павел Судоплатов. В негово лично подчинение се намира Отделната мотострелкова бригада на НКВД на СССР с особено назначение (съкратено Осназ, да не се бърка със Спецназ). От нейния състав се формират множество диверсионно-разузнавателни отряди, които се прехвърлят в тила на врага. Там те обединяват около себе си остатъци от разбитите воински части и привличат бойци от местното население, като разгръщат големи партизански отряди.

Важен първоначален тласък за разрастването на партизанското движение има заповедта на Сталин от 17 ноември 1941 година, изискваща всички окупирани селища на между 40 и 60 километра от фронтовата линия и 20 и 30 километра от двете страни на пътищата, където се намират вражеските войски, да се изгарят и разрушават с помощта на авиация, артилерия и отряди от разузнавачи, скиори и партизани, снабдени с бутилки със запалителна смес, мнозинството от чиито бойци е трябвало да се облекат в трофейни униформи на Вермахта и Вафен СС, като задължително е трябвало да оставят живи свидетели на „фашистките наказателни операции“, с цел насаждане на омраза и желание за отмъщение към врага.[1]

През 1942 г. е създаден Централен щаб на партизанското движение, който действа до 1944 г., с началник П. К. Пономаренко. На него се подчиняват всички републикански и областни партизански щабове, които ръководителите на ВКП(б) създават по места.

Съветските партизани също така мародерстват, и действат повече срещу истински или предполагаеми колаборационисти, добре отнасящи се към германците или просто противосъветски настроени, отколкото срещу германците, осъществявайки масови убийства и изнасилвания на мъже, жени, деца и старци, в това число и комунисти, комсомолци и дори жени и деца на партизани, стигайки до изтребление на цели села.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

[3]