Съветски партизани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съветски партизани в Белорусия, 1943 г.

Съветските партизани са въоръжени отряди от граждани и военнослужещи на СССР, които от 22 юни 1941 г. (началото на Операция „Барбароса“) до 29 август 1944 г. (края на операция „Багратион“, която завършва с навлизането на Червената армия в Полша) водят партизанска война срещу Вермахта, на територията на СССР.

Формиране на партизанското движение[редактиране | edit source]

Нападението на Третия Райх срещу СССР на 22 юни 1941 г. достига абсолютна внезапност на всички равнища — стратегическо, оперативно и тактическо. Пограничните отбранителни боеве на частите и съединенията на Червената армия не са съгласувани по време, и място, в единен план. Войските от първия стратегически ешелон, разположен по западната държавна граница на СССР е разгромен. Само за няколко месеца Червената армия губи 2 630 067 убити и пленени войници, и офицери, и още 1 145 000 ранени. Германските войски нахлуват на 850 — 1200 км в територията на СССР.

Съветски плакат: Слава на героите-партизани, разрушаващи фашисткия тил.

Фронтът се движи стремително на изток, понякога с до 70 км на ден. Много групи и отряди от разбитите части, и съединения не успяват да го догонят и да се присъединят към основните сили на Червената армия. Войниците и офицерите, не желаейки да се предадат в плен, влизат във връзка с местното население, от което получават дрехи, храна и инструменти за изграждане на землянки, и лагери в горите, и блатата. Старшите офицери и подофицери организират хората в групи, и отряди, и започват партизанска война срещу окупаторите.

Съветското ръководство приветства стихийното, непланирано формиране на първите партизански отряди и започва да организира планомерна партизанска война в тила на германската армия.

Основните задачи на съветските партизани са формулирани в Директивата на СНК на СССР и на Централния комитет на ВКП(б) от 29 юни 1941 г. и Постановлението на Централния комитет на ВКП(б) от 18 юли 1941 г. За организацията на борбата в тила на германските войски. Приоритетните направления за борбата в тила на врага са разпоредени със заповед на Народния комисар на отбраната Йосиф Сталин от 5 септември 1942 г. За задачите на партизанското движение.

Особено значение за разгръщането на партизанското движение в СССР има 4 управление на НКВД, под ръководството на Павел Судоплатов. В негово лично подчинение се намира Отделната мотострелкова бригада на НКВД на СССР с особено назначение (съкратено Осназ, да не се бърка със Спецназ). От нейния състав се формират множество диверсионно-разузнавателни отряди, които се прехвърлят в тила на врага. Там те обединяват около себе си остатъци от разбитите воински части и привличат бойци от местното население, като разгръщат големи партизански отряди.

През 1942 г. е създаден Централен щаб на партизанското движение, който действа до 1944 г., с началник П. К. Пономаренко. На него се подчиняват всички републикански и областни партизански щабове, които ръководителите на ВКП(б) създават по места.