Съветско-японска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Съветско-японска война
Тихоокеанска война през Втората световна война
US-Soviet sailors on VJ Day.jpg
Съветски и американски моряци празнуват капиталуацията на Япония.
Информация
Период 9 август – 2 септември 1945 г.
Място Манджурия, Сахалин, Корея, Курилските острови
Резултат Съюзническа победа
Страни в конфликта
СССР Съветски съюз
Монголия Монголия
Япония Японска империя
Командири и лидери
СССР Александър Василевски
СССР Родион Малиновски
СССР Кирил Мерецков
Монголия Хорлоогийн Чойбалсан
Япония Отодзо Ямада
Flag of the Emperor of Manchukuo.svg Пу И
Сили
Съветски съюз:
1 577 225 души
26 137 оръдия
1852 поддържащи оръдия
5556 танка и самоходна артилерия
5368 самолета
Монголия:
16 000 души
Япония:
983 000 души
5360 оръдия
1155 танка
1800 самолета
Манджоу-Го:
170 000 души
Менцзян:
44 000 души
Жертви и загуби
9 780 убити
911 изчезнали
19 562 ранени
21 389 убити
20 000 ранени
до 41 199 пленени
Съветско-японска война в Общомедия

Съветско-японската война (на руски: Советско-японская война; на японски: ソ連対日参戦) е военен конфликт през Втората световна война, започнал след полунощ на 9 август 1945 г., след като Съветският съюз нахлува в японската марионетна държава Манджоу-Го. СССР, заедно с Монголската народна република, прекратяват японското господство в Манджурия, Вътрешна Монголия, северната част на Корея, Карафуто и Курилските острови. Разгромяването на японската Квантунска армия допринася за капитулацията на Япония и приключването на Втората световна война.[1][2] Влизането на СССР във войната е значителен фактор при решението на японското правителство да се предаде безусловно, тъй като става ясно, че СССР вече не би желал да играе ролята на посредник при преговори за преустановяване на враждебностите с условия.[3][4][5][6][7][8][9]

Прелюдия[редактиране | редактиране на кода]

Руско-японската война от началото на 20 век води до японска победа и Портсмутски мирен договор, след който Япония, възползвайки се и от други събития (Мукденски инцидент, Японско нахлуване в Манджурия), поема контрол над Корея, Манджурия и южните части на Сахалин. В края на 1930-те години възникват множество гранични инциденти (най-големите от които са битката за езеро Хасан и витката при Халхин Гол), които водят до Съветско-японския пакт за ненападение от април 1941 г.[10][11] Този пакт облекчава силите на страните от граничните инциденти и позволява на Съветския съюз да се концентрира върху войната му срещу Германия, а на Япония да се концентрира върху експанзията им на юг в Азия и Тихия океан.

С успеха си при битката за Сталинград и окончателната победа над Германия, съветското отношение към Япония се променя, както публично (Сталин изнася речи, които осъждат Япония), така и скришом (те натрупват войски и провизии в Далечния Изток). На Техеранската конференция през ноември 1943 г. Сталин, Чърчил и Рузвелт се съгласяват, че СССР ще се включи във войната срещу Япония, когато Германия бъде победена. Сталин е изправен пред дилема – той иска да избегне война на два фронта на всяка цена, но едновременно с това иска да завземе територия в Далечния Изток. Единственият начин да постигне и придобивки на изток без война на два фронта е Германия да капитулира преди Япония.

Още преди разгрома на Германия СССР започва да натрупва войски в Далечния Изток постепенно. Към началото на 1945 г. японците вече разбират, че съветите се приготвят да нахлуят в Манджурия, макар шансът да нападнат преди падането на Германия да е малък.

На конференцията в Ялта през февруари 1945 г. Сталин си договаря териториалните претенции в Далечния Изток, като в замяна се съгласява да влезе в Тихоокеанската война три месеца след падането на Германия. Към средата на март 1945 г. нещата не вървят добре за японците в Тихия океан и те изтеглят всичките си елитни войски от Манджурия за да поддържат действията си в Тихия океан.

На 9 май 1945 г. Германия капитулира, което означава, че ако Сталин ще уважава Ялтенското споразумение, той ще трябва да обяви война на Япония на 9 август 1945 г. Ситуацията се влошава още повече за японците, тъй като са единствената останала сила на Оста във войната. Те желаят да останат в мир със СССР,[12] както и да постигнат край на войната. След Ялтенската конференция японците няколкократно се опитват да подходят към съветите с цел да се удължи пакта за ненападение и да накарат съветите да посредничат при преговори със Съюзниците. Съветите не им разбиват надеждите веднага, а удължават процеса възможно най-дълго.[12] В края на юни японците канят съветите за посредници за мир между Япония и Съюзниците, като им предлагат в замяна примамливи териториални отстъпки. Сталин изразява интерес, а японците очакват официалния съветски отговор. На 24 юли Съветският съюз извиква всичките си дипломати от Япония. След Потсдамската декларация Чърчил, Труман и Чан Кайшъ изискват безусловната капитулация на Япония. Японците, обаче, продължават да очакват съветския отговор и не отговарят на декларацията.[12]

Японците активно наблюдават Транссибираската железница и съветската дейност на изток от Манджурия и стигат до извод, че съветите няма да са готови за нападение над Манджурия преди края на август. Не разполагат с доказателства или реални идеи за това кога или къде би се случило нахлуване.[5]

Японците са изненадани, когато Съветският съюз им обявява война час преди полунощ на 8 август 1945 г. и ги напада едновременно на три фронта малко след полунощ на 9 август.

Кампания[редактиране | редактиране на кода]

Японски войски се предават, август 1945 г.

Операцията е проведена чрез класическа двойна клещовидна маневра върху област с размера на Западна Европа. В западната част Червената армия напредва през пустини и планини от Монголия, далеч от железопътните им линии за доставки. Това обърква японския военен анализ на съветската логистика и защитниците биват тотално изненадани в неукрепените си позиции. Командирите на Квантунската армия се занимават с учения по време на нападението и са далеч от войските си през първите 18 часа на конфликта. Комуникационната инфраструктура е слаба и комуникацията с предните отряди се губи още в началото. Квантунската армия има голяма репутация със своите яростни и безмилостни войници и дори и неподготвени оказват голяма съпротива при град Хайлар, която спира някои от съветските сили. Междувременно се използват съветски парашутни войски за да се превземат летища и градове, така че да се снабдят с провизии тези отряди, които са задминали линиите си за доставки. От изток съветите пресичат река Усури и нападат към Ханка и макар японските защитници да се бият ожесточено, съветите ги превъзхождат числено. Съветският Тихоокеански флот прекъсва комуникацията на Манджурия и Корея с Япония и нанася удари по военноморски бази в северните части на Корея.

След седмица сражения, през която съветските сили навлизат навътре в Манджурия, император Хирохито обявява капитулацията на Япония, която е разпространена из страната на 15 август 1945 г. Идеята за капитулация е неразбираема от японския народ и в комбинация с употребата на архаичен език от Хирохито, факта че той не използва думата „капитулация“, лошото качество на емисията и лошите линии на комуникация, настъпва известно объркване сред японците относно това какво точно означава обявлението. Императорската японска армия и щабът ѝ не издават веднага заповеди за спиране на боя на Квантунската армия. Така се образуват изолирани зони на ожесточена съпротива от Квантунската армия, а съветите продължават с настъплението си, като избягват зоните на съпротива и достигат Мукден, Чанчун и Цицихар към 20 август. На съветския десен фланг съветско-монголската механизирана група навлиза във Вътрешна Монголия и бързо завзема Долон Нор и Джандзякоу. Императорът на Манджоу-Го Пу И е пленен от Червената армия. Накрая заповедта за прекратяване на огъня достига Квантунската армия, но не преди съветите да се постигнали повечето от териториалните си придобивки. Към 18 август няколко съветски морски десанта са проведени на предни линии: три в северните части на Корея, един в южната част на Сахалин и един на Курилските острови.

На 10 август американското правителство предлага на съветското правителство да си поделят окупацията на Корея по 38-мия паралел. За тяхна изненада, СССР приема предложението. Съветските войски се придвижват свободно по железниците и няма нищо, което да ги спира да окупират цяла Корея.[13] Съветските части започват десантите си в северната част на Корея на 14 август и вързо превземат североизточната част от полуострова, а на 16 август те вече са достигнали Уънсан.[14] На 24 август Червената армия навлиза в Пхенян и основава военно правителство в Корея на север от 38-мия паралел. Американски войски пристигат в Инчон на 8 септември и превземат южните части на полуострова.[15][16]

На 18 август главнокомандващият на съветските войски в Далечния Изток, маршал Александър Василевски, издава заповед за окупация на японския остров Хокайдо.[17] Това не се случва, поради задържане на придвижването на съветските войски в Сахалин. Основните бойни действия на континента се водят до 20 август, а на островите спорадичните боеве продължават и след това.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Съветското нахлуване, комбинирано с атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, принуждават Япония да капитулира безусловно.

Окупацията на Манджурия маркира началото на травматичен период за над милион жители на марионетната държава, които са с японски произход. Японските колонизатори, които са направили Манджурия свой дом, особено тези, които са родени там, се оказват апатриди, а манджурците без японски произход искат да се избавят от тези чужденци. Много от тях са убити, други са изпратени в затвори в Сибир, докато трети си намират път към главните японски острови, където също биват третирани като чужденци.[18][19][20]

Манджурия става основна база за действие на силите на Мао Дзъдун, който се оказва победител в последвалата гражданска война. След основаването на Народна република Китай по-голямата част от съветската икономическа помощ отива в Манджурия за подпомагане на възстановяване на промишлеността на региона.[21]

Разделянето на Корея между СССР и САЩ след войната води до създаването на отделните държави Северна и Южна Корея.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Associated Press. A Soviet Push Helped Force Japan to Surrender. // The Moscow Times, 8 август 2005.
  2. Lekic, Slobodan. How the Soviets helped Allies defeat Japan. // San Francisco Chronicle, 22 август 2010.
  3. David M. Glantz, "August Storm: The Soviet 1945 Strategic Offensive in Manchuria". Leavenworth Papers No. 7, Combat Studies Institute, February 1983, Fort Leavenworth, Kansas.
  4. Hayashi, S.. Study of Strategic and Tactical peculiarities of Far Eastern Russia and Soviet Far East Forces. Т. XIII. Tokyo, Military History Section, Headquarters, Army Forces Far East, US Army, 1955.
  5. а б Drea, E. J.. Missing Intentions: Japanese Intelligence and the Soviet Invasion of Manchuria, 1945. // Military Affairs 48 (2). 1984. с. 66 – 73.
  6. Butow, Robert Joseph Charles. Japan's decision to surrender. Stanford University Press, 1956.
  7. Richard B. Frank, Downfall: The End of the Imperial Japanese Empire, Penguin, 2001 ISBN 978-0-14-100146-3. (Extracts on-line)
  8. Robert James Maddox, Hiroshima in History: The Myths of Revisionism, University of Missouri Press, 2007 ISBN 978-0-8262-1732-5.
  9. Tsuyoshi Hasegawa. Racing the Enemy: Stalin, Truman, and the Surrender of Japan. Belknap Press, 2006. ISBN 0-674-01693-9. с. 298.
  10. Soviet-Japanese Neutrality Pact, 13 април 1941. (Avalon Project at Yale University)
  11. Declaration Regarding Mongolia, 13 април 1941. (Avalon Project at Yale University)
  12. а б в Boris Nikolaevich Slavinskiĭ, The Japanese-Soviet Neutrality Pact: A Diplomatic History 1941 – 1945, Translated by Geoffrey Jukes, 2004, Routledge. (Extracts on-line)
  13. Robinson, Michael E. Korea's Twentieth-Century Odyssey. Honolulu, University of Hawaii Press, 2007. ISBN 978-0-8248-3174-5.
  14. Seth, Michael J.. A Concise History of Modern Korea: From the Late Nineteenth Century to the Present. Rowman & Littlefield. ISBN 9780742567139. с. 86.
  15. Buzo, Adrian. The Making of Modern Korea. London, Routledge, 2002. ISBN 0-415-23749-1.
  16. Hyung Gu Lynn. Bipolar Orders: The Two Koreas since 1989. Zed Books, 2007.
  17. ЦАМО РФ, ф. 66, оп. 178499, д. 1, л. 265 – 266
  18. Kuramoto, K. (1990). Manchurian Legacy: Memoirs of a Japanese Colonist. East Lansing, Michigan State University Press.
  19. Shin'ichi, Y. (2006). Manchuria under Japanese Dominion. Philadelphia, University of Pennsylvania Press.
  20. Tamanoi, M A. (2009). Memory Maps: The State and Manchuria in Postwar Japan. Honolulu, University of Hawai'i Press.
  21. M.V.Aleksandrova (2013) Economy of Northeastern China and Soviet assistance to the PRC in the 1950s