Съвет за сигурност на ООН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съветът за сигурност е постоянно действащ орган на Организацията на обединените нации, на която в съответствие с член 24 от Хартата на ООН е възложена основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност, както и приемане на нови членове на Организацията на обединените нации и одобряване на всички промени в своята Харта на Обединените нации. Критиците на Съвета често го описват като недемократичен международен орган, заради силата на вето, предоставена само от петима от членовете му - Русия, Великобритания, Франция, Китай и САЩ. Неговите правомощия включват създаването на мироопазващи операции, създаването на международни санкции, както и разрешаването на военни действия чрез резолюции на Съвета за сигурност; това е единственият орган на ООН с правомощията да издава обвързващи решения към държавите членки. Съветът за сигурност е сред шестте главни органа на ООН. Съветът за сигурност провел първото си заседание на 17-ти януари 1946.

Подобно на ООН, Съветът за сигурност е създаден след Втората световна война, за да се справи с недостатъците на друга международна организация, на Обществото на народите, в поддържането на световния мир. В ранните десетилетия, до голяма степен Съветът за сигурност бил парализиран от разделението на Студената война между САЩ и СССР и съответните им съюзници, макар че той разрешава намесата в Корейската война и кризата в Конго, и мироопазващи мисии в Суецката криза, Кипър и Западна Новия Гвинея. С разпадането на Съветския съюз, усилията на ООН по поддържане на мира се увеличили драстично, и Съветът за сигурност разрешава големи военни и мироопазващи мисии в Кувейт, Намибия, Камбоджа, Босна, Руанда, Сомалия, Судан и Демократична република Конго.

Зала на Съвета на сигурност

История[редактиране | редактиране на кода]

Предистория и създаване[редактиране | редактиране на кода]

Век преди създаването на ООН, няколко международни договорни организации и конференции са били образувани за регулиране на конфликти между нациите, като Международния комитет на Червения кръст и Хагските конвенции от 1899 и 1907 г. след катастрофалната загуба на живот в Първата световна война, на Парижката мирна конференция, установен на Обществото на народите, за да се поддържа хармония между народите.

Тази организация успешно решава някои териториални спорове и създадени международни структури за области като пощата, авиацията, както и контрол на опиум, някои от които по-късно ще се абсорбират в ООН. Въпреки това, липсвало представителство за колониалните народи (тогава половината от населението на света), както и значително участие от няколко големи правомощия, включително САЩ, СССР, Германия и Япония.; той не успява да действа срещу 1931 японската инвазия в Манджурия, Втората Итало-етиопската война през 1935 г., 1937 г. японската инвазия на Китай, и немски разширения под Адолф Хитлер, който кулминира във Втората световна война.

В средата на 1944 г., съюзническите сили се срещнали на конференция в Дъмбъртън, Оукс във Вашингтон да преговарят за структурата на ООН, както и състава на Съвета за сигурност на ООН бързо се превърнал в доминиращ въпрос. Франция, Република Китай, СССР, Великобритания и САЩ са били избрани като постоянни членове на Съвета за сигурност; САЩ се опитала да добави Бразилия като шестият член, но ръководителите на руски и британски делегации се противопоставили.Най-спорният въпрос в Дъмбартън и по-последователни разговори се оказва правото на вето на постоянните членове. Съветската делегация заявикла, че всеки народ трябва да има абсолютно право на вето, което може да забранява въпроси още докато се обсъждат, докато британците твърдят, че народи, не трябва да са в състояние да налагат вето на резолюции относно спорове, от които те са част. На конференцията на Февруари 1945г. Ялта, американските, британските и руските делегации изразили съгласие, че всеки от "Голямата петорка" може да наложи вето на всяко действие от страна на Съвета, но не и процедурни решения, което означава, че постоянните членове не могат да попречат на дебат за резолюция.

На 25 април 1945 г., Конференцията на ООН за Международна организация започва в Сан Франциско, на която присъствали 50 правителства и редица неправителствени организации, които участвали в изготвянето на Хартата на Обединените нации. На конференцията, Хърбърт Вере Еват от Австралийската делегацията оказал натиск за по-нататъшното ограничаване на правото на вето на постоянните членове на Съвета за сигурност. Поради страха, че отхвърлянето на силната на вето ще доведе до разпадане на конференцията, неговото предложение било намален от двадесет на десет гласа.

ООН официално просъществувала на 24 октомври 1945 г. При ратифицирането на Хартата от петте тогавашния постоянни членки на Съвета за сигурност и с мнозинство от останалите 46 подписалите го страни. На 17 януари 1946 г. Съветът за сигурност се събрал за първи път в Church House, Westminster, в Лондон, Англия.

Студената война[редактиране | редактиране на кода]

Съветът за сигурност до голяма степен бил парализиран в началото на десетилетието от Студената война между САЩ и СССР и техните съюзници, и Съветът състояние да се намеси само в несвързани конфликти. (Важно изключение е 1950г. резолюцията на Съвета за сигурност за разрешаване на водената от САЩ коалиция за отблъскване на Северна Корея за нахлуването в Южна Корея, преминава в отсъствието на СССР.) През 1956г., първата мироопазваща сила на ООН е създадена за да сложи край на Суецката криза, въпреки че ООН не успява да се намеси срещу едновременната инвазия на СССР към Унгария след революцията на тази страна. Студените военни дивизии също парализирали Комитет на Съвета за сигурност, Военния секретариат, който е бил формиран от членове 45-47 от Устава на ООН да контролират силите на ООН и да се създадът ООН военни бази. Комитетът продължава да съществува на хартия, но до голяма степен изоставя своята работа в средата на 1950-те години.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Съветът за сигурност се състои от 15 държави-членки — 5 постоянни и 10 непостоянни, които се избират от Общото събрание на ООН за срок от две години. Измененията в Устава на ООН, са внесени на 17-ти декември 1963 год. Съгласно резолюцията, 10 непостоянни члена на Съвета за сигурност се избират на териториален принцип, а именно: Непостоянните страни членки се избират през две години, така че всеки 1 януари пет от старите се сменят с нови.

Председателят на Съвета[2] се сменя ежемесечно, съгласно списъка на членуващите в него държави.

Постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. Тези постоянни членове могат да наложат вето на всяка същества резолюция на Съвета за сигурност, включително тези за приемане на нови страни-членки или кандидати за генерален секретар.

Правомощия[редактиране | редактиране на кода]

Съветът за сигурност е упълномощен да „разследва всеки спор или ситуация, която може да доведе до международни търкания или да доведе до спор, за да не се застраши международния мир и сигурност.“ Той „определя съществуването на всяка заплаха за мира, нарушаване на мира или акт на агресия и прави препоръки или решава какви мерки ще бъдат взети … за поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност.“ Съветът има право да използва принудителни мерки към държавите нарушаващи международния мир и сигурност, включително тези, свързани с употреба на въоръжена сила. Член 25 от Устава на ООН, гласи: „Страните членки се споразумяват, в съответствие с настоящия устав, за да се съобразят с решенията на Съвета за сигурност и да ги изпълняват.“ По този начин решенията на Съвета за сигурност са задължителни за всички държави.

На практика дейността на Съвета за сигурност да поддържа мир и сигурност се състои в определянето на някои санкции срещу страните нарушителки (включително военни операции срещу тях), въвеждането на мироопазващи сили в конфликтни зони, след разрешаване на конфликти организации, включително въвеждането на международна администрация в зоната на конфликта.

Вземане на решения[редактиране | редактиране на кода]

Решенията на Съвета за сигурност (с изключение на процедурите) изискват девет гласа от общо 15, включително и съвпадащите гласове на постоянните членове. Това означава, че всяка една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност има право на вето върху решенията на Съвета. В този случай, въздържалите се от гласуване не се счита за пречка при вземането на решения.

По правило, Съветът за сигурност взема решения под формата на резолюции.

Предложения за реформа на Съвета за сигурност[редактиране | редактиране на кода]

На 15-ти Септември 2004 поста на генерален секретар на ООН заема Кофи Анан, който прави изявление за необходимостта от реформи на Съвета за сигурност. Това е довело до получаване на статут на постоянни членове на Съвета за сигурност.

22-ри септември 2004 год, преди 59-та сесия на Общото събрание на ООН, направена съвместна декларация от бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва, германският външен министър Йошка Фишер, министър-председател Манмохан Сингх и японския премиер Джуничиро Коидзуми. Те отбелязват намерението на страните да получат постоянно представителство в Съвета за сигурност: Япония и Германия — като една от най-развитите индустриални държави и големите спонсори на ООН, Индия — страна с един милиард души, бързо развиващите се високи технологии и ядрени оръжия, и Бразилия — като най-голямата страна в Латинска Америка. Те също така вярват, че структурата на Съвета за сигурност, създадена през 1946 г., е безнадеждно остаряла, и се счита за необходимо да се увеличи броя на постоянните членове на Съвета за сигурност с право на вето, за ефективно справяне с новите глобални заплахи. Тази група представлява т. нар. „квартет“ — G4.

В същото време, Индонезия заявява, че трябва да бъде представена в Съвета за сигурност като мюсюлманска страна с най-многобройното население (230 милиона) в света. И Италия предложи да осигури постоянно място в целия ЕС, с право на прехвърляне на властта от една държава-членка на ЕС в друга. В допълнение и три африкански страни зааявяват иска си за участие — Южна Африка, Египет и Нигерия. Те имат намерение да представят на Съвета за сигурност на континента. Тази група представлява т. нар. „пет“ — G5.

Бразилия, Германия, Индия и Япония от средата на 1990-те настояват за реформата на ООН и разширяването на Съвета за сигурност. През май 2005 г. те са поканени на Общото събрание на ООН с проекторезолюция за увеличаване броя на постоянните членовете на Съвета за сигурност от 5 на 11, а броят на непостоянните членове — от 15 на 25 .

Китай, САЩ, Русия, Франция и Великобритания са против разширяването на Съвета за сигурност. Вашингтон е принципно против увеличаване броя на членовете на Съвета за сигурност, тъй като това ще усложни процеса при вземане на решения.

На 9-ти юни 2005 г е внесена за разглеждане от Общото събрание на ООН, проекторезолюция, в която новите постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН да нямат право на вето, през следващите 15 години.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Съветът за сигурност често е подлаган на критика заради ветото на постоянните членове. Всяко важно решение да нанася щети на страната-постоянен член, не могат да бъдат блокирани и останалите членове не могат да го предотвратят.

По време на геноцида в Руанда през 1994 г. в продължение на няколко седмици са убити стотици хиляди хора. В адрес на Съвета за сигурност са направени твърдения, че той не е успял да се справи със ситуацията и санкции са били без резултат.

Почти десет години по-късно, по време на конфликта в Дарфур, разискването на проблема в Съвета за сигурност бе блокирано от Китай, защото страната има интереси в петролния сектор на Судан, САЩ блокира прехвърлянето на въпроса към Международния наказателен съд, защотото не го признава. Нарушения на човешките права в Судан, междувременно продължава. Само през март 2005 г. Съветът за сигурност реши, че Международният наказателен съд разследваните военни престъпления в региона. Китай и САЩ се въздържаха при приемането на тази резолюция. Преди това САЩ са постигнали, че в случай на американски граждани, работещи в региона от името на ООН, са получили имунитет.

Повтарящата се критика на Съвета за сигурност е възникнала във връзка с нарушения на човешките права по време на мирните протести в Мианмар, в този случай Китай не иска да критикува военната хунта.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru))  Резолюция ГА ООН от 17 декабря 1963 года (1285-е заседание). // Посетен на 2009-08-25.
  2. Председатели Совета Безопасности ООН
  3. Члены Совета Безопасности ООН