Съдебна палата (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Съдебна палата.

Съдебната палата, София
Съдебната палата в София, след ремонта 2007
Лъвовете на скулптора Величко Минеков, поставени през 1985 г. пред Националния исторически музей, разположен тогава в предната част на комплекса на Съдебната палата

Съдебната палата e сграда в София. Изградена е като монументална структура, намира се на бул. „Витоша“ 2, между улиците „Алабин“, „Лавеле“ и „Позитано“.

Съдебната палата е замислена още в края на 19 век и за нея е проведен международен конкурс, спечелен от българския архитект Никола Лазаров, но кризисните военни и следвоенни времена отлагат изпълнението на проекта. През 1928 г. последният е преработен от архитект Пенчо Койчев.

Сградата е построена през периода 1929 – 1940 г. със застроена площ от 8400 m². При завършването си е притежавала 640 помещения, 24 заседателни зали, 3 хола и 8 вътрешни двора.

Външният архитектурен облик респектира със своята монументалност и строги изчистени класически форми.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е с 8 нива: два подземни етажа и 6 надземни, от които първият и третият сектор на залите е с височина на два етажа, а последния етаж е атиков, над корниза.

  • Днес Съдебната палата има застроена площ от 8500 m².
  • разгъната застроена площ – 48 000 m².
  • разполага с 430 помещения, от които 24 зали, библиотека и др.

Построяване и експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

Масивната метална ограда на парадното стълбище на Съдебната палата, поставена след ремонта ѝ в 2007 г.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за тази сграда се налага още през 1880 г., но обявеният за нея през 1912 г. международен конкурс е отложен заради Балканската война и е проведен през 1914 г. Първа премия не е присъдена. Втори е проектът на арх. Никола Лазаров, който не се реализира. През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“, чието заключение е, че „поради разрасналите нужди и големи промени в живота“ планът на арх. Лазаров не може да се приложи. Да изготви в „окончателен вид план, съобразен с настоящите нужди, и с разширение, предвидено за по-далечно бъдеще“, е възложено на арх. Пенчо Койчев, който пише: „На 1 юни 1928 г., от Министерството на правосъдието ми се повери да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8500 м² на стойност 200 000 000 лева.“

Строеж[редактиране | редактиране на кода]

Строителството започва през 1929 г., на 16 май изкопните работи са готови. (След проектирането арх. Койчев пряко ръководи и строителството до септември 1933 г. когато е пенсиониран[1])

Към 12 април 1930 г. нулевият цикъл е завършен и строителството излиза над нивото на терен с изливането на първата плоча.

На 23 август 1932 г. цялата стоманобетонна конструкция на сградата и покрива са завършени.

В 1936 г. е завършен грубият строеж на сградата със зидариите и външната ѝ каменна облицовка. Предвидените 16 скулптури на магистрати – съдии и прокурори, по страничните фасади не са одобрени и са поставени само вече изработените 2, а вместо останалите са сложени каменни блокове, започват довършителните работи.

В 1940 г. довършителните работи са завършени заедно с интериорите, витражите и всичко друго по сградата, и започва обзавеждането ѝ.

През септември 1941 г. Съдебната палата е официално открита.

Сградата има сиенитен цокъл, облицовка от бял варовик и забележим корниз под най-горния етаж. Съдебната палата е първата сграда в града, изградена в този монументален стил, използван по-късно при Българската народна банка през 1930 г., Народната библиотека, Операта, Военното издателство и Ларгото и пр. В атриумите на Съдебната палата са поставени български и латински надписи, като следният:

Правосѫдието е основа на държавитѣ. Нека се подчиняваме на законитѣ, за да бѫдемъ свободни. Справедливостьта трѣбва да се съблюдава въвъ всичко, а особено въ правосѫдието.
Паметна плоча Виторио (Вито) Позитано, предотвратил, заедно с Леандър Леге и софийския равин Габриел Алмозино, опожаряването на София от османските сили по време на Руско-турската война. На 20 декември 1878 г., заедно с Луи Мари Леже и Пьотър Гресер са първите трима, обявени за почетни граждани на София

След завършване на строежа[редактиране | редактиране на кода]

Към 13:00 часа на 10 януари 1944 г. внушителната новопостроена сграда е ударена с пряко попадение в североизточния ѝ сектор при англо-американската бомбардировка на София. По това време в модерно оборудваното ѝ скривалище са насочени от полицията и намерили закрила стотици граждани. Бомбата пробива покрива и две от стоманобетонните плочи (на атиковия етаж и този под него) и спира в третата като не успява да нанесе тежки поражения. Щетите бързо са отстранени.

В периода 1980 – 1998 г. лицевата източна част от сградата не се използва по предназначение, тъй като в нея се помещават колекциите на Националния исторически музей. През 1985 г. са поставени двата лъва на парадното стълбище, работа на скулптора Величко Минеков.

През 1998 г. бившата музейна част е ремонтирана с цел възстановяване на функционалното ѝ предназначание.

На фасадата на сградата към едноименната улица в края на 90-те години на 20 век е поставена паметна плоча с портретен бронзов релеф на Вито (Виторио) Позитано, предотвратил заедно с Леандър Леге и софийския равин Габриел Алмозино опожаряването на София от османските сили през Руско-турската война.

В средата на 2001 г. започва първият след построяването ѝ генерален основен ремонт, който, под ръководството на арх. Любомир Семерджиев, е завършен до 2007 г. в основни линии (без атиковия етаж и някои други). Подменени са овехтялото обзавеждане, санитария, врати, шперплатова ламперия, фитинги и окабеляване, а мебелировката и дизайнът на пространствата на залите и кабинетите са издържани в традиционния характерен за нея класически стил. Автентичността на ремонтираните общи пространства е напълно запазена, поставена е ограда на парадното стълбище. През 2014 г. се ремонтира и атиковият етаж.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

Съдебната палата е седалище на третата власт в държавата – съдебната, и при Царство България и през комунистическия режим и след него понастоящем.

В нея, освен текущите второ и третоинстанционни търговски, граждански и наказателни дела, стават съдебните заседания по всички най-значими за страната процеси:

  • до деветосептемврийския преврат в 1944 г. – срещу комунистическите антидържавни функционери, много от които завършили със смъртни присъди;
  • след него – срещу опозицията и набедените за противници на режима, но и срещу реалните му такива, също много от които завършили със смъртни присъди, но знаковите процеси на т.нар. „народен съд“ срещу министрите, депутатите и регентите са водени в Софийския университет, а не тук;
  • след падането на режима – тук се гледат делата срещу неговия ръководител Тодор Живков, за убийството на бившия министър-председател на България Андрей Луканов и срещу знаковите фигури в организираната престъпност, контрабандата и търговията с наркотици, както и срещу настоящи политици, бивши министри от сегашния режим, бивши и действащи депутати.

Към 2020 г. в сградата се помещават:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манева И., Домът на бул. „Дондуков“ 36, в-к Новинар 10-02-2007 г.