Съд и екзекуция на Луи XVI

Съд и екзекуция на Луи XVI
— съдебен процес —
Място	Тюйлери, Париж, Франция
Дата	10 декември 1792 – 26 декември 1792
48.8611, 2.33056
Съд и екзекуция на Луи XVI в Общомедия

Съдът над Луи XVI – наричан официално „Гражданинът Луи Капе“ – от френския Конвент през декември 1792 г. е основно събитие от Френската революция. Той е признат за виновен в държавна измяна и други престъпления и осъден на смърт чрез гилотиниране.

Предистория

През юни 1791 г. кралското семейство прави опит за бягство от Париж, но той е неуспешен. То предизвиква силна народна омраза както към френската монархия като институция, така и към краля и кралицата персонално и предизвиква обвинения в държавна измяна. Кралят е освободен от всичките си функции, а кралското семейство е затворено в двореца Тюйлери. През септември 1791 г. кралят е принуден да подпише конституцията, с която страната става конституционна монархия.

След въстанието на 10 август 1792 г. Луи XVI и кралското семейство са преместени под силна стража в кулата Тампл.

През следващите дни затворниците са подложени на тормоз и обиди от тълпата, която по време на септемврийските кланета убива принцеса дьо Ламбал и донася отрязаната ѝ глава, набучена на копие, пред прозорците на Мария-Антоанета.

На 20 септември Законодателното събрание е разпуснато и заменено с Национален конвент. Първият акт на Конвента от 22 септември е да отмени монархията и да провъзгласи Франция за република. Това става без дискусии, на фона на силни протести и антимонархични настроения в Париж и цялата страна. Якобинците предприемат безмилостна кампания срещу „Луи Последни“ и призовават за съд. Мерките срещу затвореното кралското семейство стават по-строги: в края на септември то е разделено – дофинът с краля в голямата кула, а принцеса Мари-Терез и сестрата на Луи Елизабет Френска с кралицата – в малката.

Затворът Тампл, френска школа, между 1790 и 1800. Музей Карнавале.

Законодателната комисия в Конвента обсъжда възможните действия спрямо краля. Повечето от монтанярите са за съд и екзекуция, но жирондинците са разделени относно съдбата на краля, изтъквайки неговата конституционна неприкосновеност, други призовават за милост и по-леко наказание или изгнание. На 13 ноември Максимилиан Робеспиер изнася реч, в която заявява, че Луи е нарушил конституцията и затова тя не може да се приложи в негова защита.

След откриване на тайна каса с документи в двореца Тюйлери на 20 ноември 1792 г. провеждането на съд над краля става неизбежно. Конвентът назначава специална комисия, за да разгледа документите. Макар че откритите документи не доказват несъмнено опитите му да си възвърне властта, защото съдържат предимно писма до краля, а не от него, те дават нужния повод той да бъде обвинен в държавна измяна.

Съдебен процес

Съдебният процес започва на 11 декември, като кралят е доведен в Конвента. Прочетен е обвинителен акт, с който Луи XVI е определен като враг и „узурпатор“, чужд на нацията. Все пак молбата му да му разрешат адвокати е удовлетворена. Защитниците са ветераните юристи Тронше и Малезерб (по-късно се присъединява и по-младият дьо Сез). Дадена им е възможност да прегледат 108 документа, върху които е построено обвинението.

На 26 декември адвокат дьо Сез прочита защитна реч, в която поддържа тезата за кралска неприкосновеност, провъзгласена с конституцията. Жирондинците предлагат допитване до народа, но Робеспиер отговаря, че това би означавало „напразно да се разстрои републиката“.

Гласуването в Конвента започва на 14 януари 1793 г. Депутатите трябва да отговорят на следните три въпроса:

1. Виновен ли е Луи Капе в заговор срещу обществената свобода и в посегателство срещу националната сигурност?
2. Ще се извърши ли допитване до народа във връзка с произнесената присъда?
3. Какво наказание да му се наложи?

Гласуването за вината на краля е почти единодушно „за“, с изключение на няколко въздържали се. Председателят на Конвента, Верньо, обявява резултата така: „В името на френския народ Националният Конвент обявява Луи Капе за виновен в злоумишлени действия против свободата на нацията и общата сигурност на държавата“.

Допитването до народа е отхвърлено с 426 гласа срещу 278 (според друг автор 424 срещу 287).

Гласуването за присъдата е извършено поименно, започва на 16 януари и продължава 60 часа чак до сутринта на 18 януари. От присъстващите 721 депутати 387 гласуват за смъртно наказание.

Навечерие на екзекуцията

Доминик Гара съобщава на краля за смъртната присъда на 20 януари 1793, худ. Hippolyte de la Charlerie

Последната среща на Луи XVI със семейството му

На 20 януари, неделя, делегация от членове на Конвента и правителството съобщава на краля за смъртната присъда, която следва да бъде изпълнена в рамките на 24 часа. Той се обръща с писмо към Конвента, в което моли за отсрочка от три дни в изпълнението, правото да види свещеник, както и за разрешение да види семейството си. Конвентът отказва отсрочката, но разрешава свещеник и срещата.

Писмо от краля до Конвента с молба за отсрочка на екзекуцията. 20 януари 1793 година. Национален архив на Франция.

Около 8 часа вечерта Луи XVI се среща със своя изповедник, ирландецът Хенри Еджуърт (на английски: Henry Essex Edgeworth), известен и като абат де Фирмон и след това довеждат семейството му. Около 11 ч отново се среща с изповедника, вечеря с него и си ляга да спи след полунощ. Междувременно стражите събират из съседните църкви религиозните пособия, необходими на абата за последната церемония.

Екзекуция

Сутринта на 21 януари Луи става рано. Утрото е влажно и ледено. Около 6 ч. абатът извършва последна литургия с помощта на камериера Клери.

След причастието Луи дава последни разпореждания относно личните си вещи, но отказва да види семейството си за последен път, тъй като би било твърде болезнено. В 8:30 идват да го отведат и под барабанен тътен Луи сяда в каретата, облечен като скромен буржоа с кафяво палто и триъгълна шапка. До него е абат Еджуърт, а отпред – двама жандарми.

По заповед на Конвента цялата Национална гвардия на Париж е построена от двете страни на пътя към ешафода. Улиците са изпълнени с въоръжени мъже, но цари мълчание, огласявано от неспирно биене на барабани. По стените на къщите по заповед на кмета са разлепени плакати за „справедливото наказание на тирана“. Един мимолетен смут е причинен от барон дьо Бац и двама млади роялисти, които призовават хората да освободят затворника. Двамата младежи са убити веднага, баронът се измъква, а Луи дори не разбира за инцидента.

Екзекуцията на Луи XVI, френска гравюра от музея Карнавале

На площада на Революцията Луи сам изкачва стъпалата на ешафода, след като е заповядал на барабанчиците да спрат. Известно време се съпротивлява на палачите, които искат да му вържат ръцете, но накрая отстъпва, след като заменят въжето с носна кърпичка. Сам слага главата си в жлеба, но преди това извиква: „Французи, аз умирам невинен!“. Палачите го нагласяват на пейката и в 10:22 острието на гилотината се спуска и го обезглавява. Един от палачите вдига главата му и я показва на ликуващата тълпа. Някои се провикват „Да живееа нацията!“, „Да живее републиката!“ и „Да живее свободата!“, други танцуват фарандола. Оръдейни и пушечни салюти известяват смъртта на краля.

Екзекуцията на Луи XVI, германска гравюра от периода

Тялото е погребано в гробището Мадлен и малко по-късно там е погребана и Мария-Антоанета. Днес мястото е в 8-и арондисман на Париж и там се издига Chapelle expiatoire (Капела на покаянието), издигната от Луи XVIII и всяка година с литургия се отбелязва денят на екзекуцията.

Литература

• Падовър, Сол К. Животът и смъртта на Луи XVI. София, Рива, 2007, 326 с. ISBN 978-954-320-081-8.
• Собул, Алберт. Очерк по история на Френската революция. София, Наука и изкуство, 1978.
• Doyle, William. The Oxford History of the French Revolution. Oxford, Oxford University Press, 2002. ISBN 978-0199252985. (на английски)
• Hampson, Norman. A Social History of the French Revolution. Routledge, University of Toronto Press, 1988. ISBN 0-710-06525-6. (на английски)
• Jordan, David. The King's Trial:Luis XVI vs. the French Revolution. Berkely, University of California Press, 1979. ISBN 0-520-04399-5. (на английски)
• Lefebvre, George. The French Revolution: from 1793 to 1799. Т. 2. New York, Columbia University Press, 1963. ISBN 0-231-08599-0. (на английски)
• Rude, George. The French Revolution. New York, Grove Weidenfeld, 1991. ISBN 0-8021-3272-3. (на английски)